Р Е Ш Е Н И Е № 277.

Гр.Варна, 25.11.2011г.

В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 11.10.2011г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА в.т.дело № 438 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, вр. чл.613а ТЗ.

С решение № 431/09.05.2011г. по т.д.№ 831/2010г. по описа на ВОС е обявена неплатежоспособността на длъжника КМБ БЕСТ ОФ БЪЛГАРИЯ ПРОПЪРТИС ЕНД СЪРВИСИС ООД гр.Варна с начална дата 09.11.2008г., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на длъжника и той е обявен в несъстоятелност, ведно с постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото му, както и производството по делото е спряно, на основание чл.632 ал.1 ТЗ.

1. Длъжникът КМБ БЕСТ ОФ БЪЛГАРИЯ ПРОПЪРТИС ЕНД СЪРВИСИС ООД гр.Варна обжалва така постановеното решение, като претендира неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което молбата по чл.625 ТЗ да бъде изцяло отхвърлена. Жалбата е бланкетна.

2. Кредиторите, подали молба по чл.625 ТЗ, чрез пълномощника им адв.Т., обжалват решението в частта досежно обявената начална дата на неплатежоспособността на длъжника – 09.11.2008г., с искане в тази част решението да бъде отменено и да бъде определена за начало на състоянието на неплатежоспособност датата, посочена в молбата им, а именно - 31.12.2006г., евентуално да бъде приета тази дата като начало на състояние на свръхзадълженост на длъжника.

3. Кредиторът НАП София, който се легитимира по реда на чл.613а ал.2 ТЗ с влязъл в сила Акт за установяване на публично общинско вземане, съставен на основание чл.107 ал.3 ДОПК, обжалва решението изцяло с оплакване за неговата недопустимост, като моли същото да бъде обезсилено. Евентуално, ако съдът счете, че този порок не е налице, моли решението да бъде отменено само в частта, с което е определена началната дата на неплатежоспособността, и за такава да бъде определена датата 31.12.2007г.

В депозирания писмен отговор от адв.Т. се изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от длъжника КМБ БЕСТ ОФ БЪЛГАРИЯ ПРОПЪРТИС ЕНД СЪРВИСИС ООД; за неоснователност на жалбата на НАП гр.София в частта, с която се иска обезсилване на постановеното решение поради неспазване на условията на чл.628 ал.3 ТЗ за предварително уведомяване на приходната администрация съгл.чл.78 ДОПК, както и за основателност на същата в останалата й част, като моли да бъде определена нова, още по-ранна дата, съобразно петитума на жалбата му.

Жалбите са депозирани в срока по чл.633 ал.1 ТЗ, от легитимирани лица, редовни са и са допустими.

За да се произнесе по тях в рамките на настоящото производство, въззивният съд съобрази следното: На първо място, на разглеждане подлежат оплакванията на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ досежно допустимостта на производството с правно основание чл.625 и сл. ТЗ, които, уточнени в съдебно заседание са, че уведомлението по чл.78 ДОПК не е подадено в съответната дирекция „Търговска несъстоятелност” на НАП.

От данните по делото се установява, че такова уведомление е било изпратено чрез куриерска услуга на 20.05.2010г. и е получено от адресата – ТД на НАП Варна на 21.05.2010г. Молбата по чл.625 ТЗ е заведена във ВОС на 28.05.2010г., уведомлението и разписката за доставянето му са приложени на л.42-43 от първоинстанционното дело. Уведомлението по чл.78 ДОПК се подава по реда, предвиден в чл.98-100 ДОПК. Съгласно чл.100 ал.2 ДОПК, подаденият чрез лицензиран пощенски оператор документ се завежда с датата на приемането му от оператора, като се отбелязва начинът на получаването му. Следователно уведомлението за предстоящото откриване на производство по несъстоятелност е подадено по законоустановения ред. Недостигането на така полученото уведомление до съответното подразделение на НАП е въпрос на вътрешна организация в Агенцията и не може да се вмени във вина на Молителите. Разпоредбата на чл.628 ал.3 ТЗ вр. чл.78 ал.2 ДОПК е спазена, поради което и обжалваното решение на ВОС се явява допустимо.

По въпросите относно активната легитимация на кредиторите, подали молбата за откриване на производство по несъстоятелност, пред настоящата инстанция не се излагат никакви конкретни възражения. Съдът намира за уместно да препрати към формираните от първоинстанционния съд изводи, че Молителите действително са кредитори по търговска сделка, както и да отбележи безспорно установените права на присъединения кредитор - ОББ АД, към когото длъжникът има непогасени изискуеми задължения по договор за кредит, съгласно издаден изпълнителен лист от 29.04.2010г. от ВРС по гр.д.№ 3154/2010г.

Въз основа на заключенията на тричленните ССЕ относно финансово-икономическото състояние на длъжника, въззивният съд приема, че той се намира в състояние на трайна неплатежоспособност, поради следното: Състоянието на неплатежоспособност се характеризира с невъзможността на търговеца - длъжник да погасява краткосрочните си парични задължения с наличните краткотрайни активи – парични средства, вземания, материални запаси. Затова решаващо значение за установяване на това състояние имат коефициентите на ликвидност.

Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са под нормата за целия изследван период - 31.12.2007г. – 30.06.2010г., те обаче са показателни главно за дружества, осъществяващи финансова дейност. Различно е положението при коефициентите за обща и бърза ликвидност, които по най-обективен начин отразяват способността на длъжника да погасява текущите си задължения, особено в състояние на финансово-икономическа криза. За първите две години същите са значително над единица, но към 31.12.2009г. рязко спадат /0.3108/ и се запазват ниски и през 2010г. /0.2608/. Причина за това според експертите е многократното увеличаване на краткосрочните задължения през 2009г. – 2010г. Съобразно счетоводните данни на длъжника, това състояние е необратимо. В подкрепа на горното е и цялостният анализ на финансово-икономическото му състояние, установяващ наличието на предпоставките на чл.608 ТЗ, който е обстойно интерпретиран в мотивите на обжалвания съдебен акт и не е необходимо да бъде преповтарян.

Не следва да се обсъжда и въпросът, дали длъжникът се е намирал в състояние на свръхзадълженост, въпреки оплакванията във въззивната жалба на Молителите. Съдът е обвързан от петитума на депозираната молба, в която същите лица са избрали поредността и условията за разглеждане на предявените от тях при евентуалност искания за откриване на производство по несъстоятелност, като следва да се посочи, че началната дата се определя от съда служебно, а не в зависимост от желанието на конкретни кредитори, и то след констатиране наличието на съответното икономическо състояние на длъжника. Решението е постановено именно при спазване на принципа на диспозитивното начало.

По отношение началната дата на неплатежоспособността, въззивният съд намира следното: Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и момента на спиране обслужването на задълженията, а не с оглед конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор, респективно с оглед настъпили временни финансови затруднения през определени периоди от време.

Категорично вещите лица /както по едноличната, така и по тричленната и допълнителната ССЕ/ заявяват и поддържат становище, че с оглед констатираните от тях количествени характеристики на способността на предприятието на длъжника да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи по неговите счетоводни данни, състоянието на неплатежоспособност е настъпило след 31.12.2008г. Същевременно, в голяма част от договорите с Молителите, а именно – предварителните договори за покупко-продажба, сключени с над 30 лица, е предвидено, че след изтичане на 26 месечният срок на договора, считано от получаване на инвестиционната сума, тя ще бъде изплатена обратно на инвеститора в двоен размер. Дължимите и неплатени към Молителите суми, чиято изискуемост настъпва през м. ноември 2008г., възлиза на над два милиона лева. Видно обаче от заключението на в.л. М.Д. /стр.4 на л.1318 по делото/, тези задължения не са отчетени като краткосрочни в баланса за 2008г., а присъстват като такива едва в баланса за 2009г., поради което не са намерили отражение при изчисляване на коефициентите за ликвидност от тричленната ССЕ. Налице е явна недостоверност на счетоводните данни на длъжника в тази част, с което може да се обясни и драстичната разлика между установените коефициенти за обща ликвидност за 2008г. – 3.6937 и за 2009г. – 0.3108. Ако същите вярно отразяваха размера на краткосрочните задължения, то коефициентът за обща ликвидност към края на 2008г. би бил под 0.67 /на база заключението от 31.01.2011г. – стр.8 /л.1504/, ако към краткосрочните задължения от 444 х. лева се прибавят нови изискуеми такива поне в размер на 2 000 х. лева и се сравнят с краткотрайните активи от 1 640 хиляди лева/. Горното мотивира съда да приеме, че началото на трайното състояние на неплатежоспособност действително датира от м. ноември 2008г., като липсват други обективни данни, въз основа на които началната дата на неплатежоспособността да бъде променена в по-ранна.

По изложените по-горе съображения, обжалваното решение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 431/09.05.2011г., постановено по т.д.№ 381/2010г. по описа на ВОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1 - седмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, по арг. от чл. 633 ал.1 ТЗ, т.к. не се налага промяна във вписаните в ТР обстоятелства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: