В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.10.2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №43 по описа за 2011 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

НАП – София е обжалвала на основание чл.613а, ал.2 - ТЗ въз основа на влязло в сила на 19.05.10 г. НП №10-1784/29.04.2010 г. решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№1640/2010 г., в частта му относно определената дата на неплатежоспособността на „Д. – 2000” ЕООД -гр.Варна, на което с решението по молба на длъжника и на кредитора – „П. б”АД-София е открито производство по несъстоятелност, с молба да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което бъде определена за дата на неплатежоспособността датата 31.12.2008 г. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът – длъжник „Д. – 2000” ЕООД - гр.Варна не изразява становище по жалбата.

Ответникът – кредитор „П.Б.Б./”АД – гр.София моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвържадаване на решението в обжалваната част.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Няма основание за определяне на друга по-задна дата на неплатежоспособност на длъжника спрямо определената такава от ВОС – 31.12.2009 г. От заключението на ССЕ се установява, че през 2007 г. и 2008 г. бързоликвидните активи са 10 пъти по-големи от краткосрочните задължения. През периода 2007 – 2009 г. длъжникът е могъл да погаси краткосрочните си задължения за сметка на бързоликвидните си активи. Следователно длъжникът не е бил в състояние на неплатежоспособеност преди 2010 г. От същото заключението се установява, че свръхзадълженост на длъжника през 2007 г. и 2008 г. няма. През този период активите са по-големи от задълженията. През 2009 г. размерът на всички парични задължения надвишава стойността на всички активи, които не са достатъчни да покрият дългосрочните задължения. Последните обаче са с ненастъпил падеж към 2009 г., така че длъжникът не е в състояние на свръхзадълженост. Търговецът не е длъжен да поддържа във всеки момент активи, надхвърлящи пасивите му. За да се открие производство по несъстоятелност на търговеца поради свръхзадълженост е нужно освен спадане на активите под пасивите му той да не е и в състояние да изпълни изискуемо парично задължение. В случая търговецът няма такива необслужвани дългосрочни задължения с настъпил през 2009 г. падеж. Задълженията по Анекс №4/12.02.09 г. към рамковото споразумение за финансиране от 04.12.2007 г. са разсрочени, като падежът им е 25.06.2010 г.

В самата жалба на НАП-София поначало не се твърди свръхзадълженост и искането в нея за назначаване на ССЕ е съотносимо към състояние на неплатежоспособност, като и с петитума й се иска съдът да определи начална дата на неплатежоспособност на „Д. 2000”ЕООД – 31.12.2008 г.

ВОС е приел състояние на свръхзадълженост, довело до неплатежоспособност на длъжника с най-ранна дата 31.12.09 г. Налице са данни за източване на дружеството още през 2009 г. и най-вече през 2010 г. – активите му се разпродават, като срещу получените средства не се погасяват задълженията към кредиторите, а се поемат нови задължения, в т.ч. едностранни задължения за встъпване в дълг и търговско поръчителство на значителна стойност – л.92.93, л.99-101 от първоинст.дело. Установено от обясненията на вещото лице в с.з. от 19.11.2010 г., осчетоводяват се поетите от дружеството дългове, но не и съответните вземания по балансова стойност на материални активи, представляващи основание да се поемат задълженията. Без установяване на основание за това длъжникът фактически заменя в дълг други длъжници към техни кредитори за неясни техни задължения към последните. Това поставя под съмнение действителността на самите основни задължения, както и на едностранно поетите от длъжника задължения да поръчителства, да встъпва или да замества в дълг за тях, които са привидни. Тези действия нямат друго логично обяснение, освен че са предприети очевидно с намерение да бъде представен длъжника за свръхзадължен и неплатежоспособен, състояние водещо до несъстоятелност.

С изтичане на падежа на преуредените дългосрочни задължения по договора за кредит с „П б” АД – София на 25.06.2010 г. /л.38 от т.д.№1949/10 г.на ВОС/ и с обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 21.07.2010 г. може да се счете, че е налице трайна невъзможност длъжникът да посреща текущите си задължения и той е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. То действително е в резултат на изпадането на длъжника в състояние на свръхзадълженост следствие разпродажбата на активите на дружеството и източване на имуществото му, както и на поемане на едностранни задължения от длъжника за привидни дългове с договори за встъпване в дълг и поемане на търговско поръчителство от 08.03.10 г. и 08.06.2010 г. Според въззивния съд обаче ВОС е следвало да обяви в този случай неплатежоспособност на длъжника, като определи по-късна дата на настъпването й, обхващаща привидните договори с най-ранна дата – 08.03.10 г., а не свръхзадълженост, последвана от неплатежоспособност с дата 31.12.09 г. Това е било обективното състояние, в което е изпадал в крайна сметка длъжникът. Свръхзадължеността е предизвикана и симулирана и съдът не е следвало да я зачита. В тази част на решението обаче няма подадена жалба, така че въззивният съд не може да го измени. Касае се освен това за незначителна разлика във времето, която не се отразява съществено на откритото производство по несъстоятелност.

Ето защо решението в обжалваната му част следва да се потвърди, макар да не се споделят напълно мотивите на първоинстанционния съд.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а – ТЗ и чл. 271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №576/01.12.2010 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1640/2010 г. в частта му относно определената дата на свръхзадължеността – 31.12.2009 г. на „Д. – 2000” ЕООД - гр.Варна, на което с решението по молба на длъжника и на кредитора – „П.Б.Б./”АД - София е открито производство по несъстоятелност.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписване на решението в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Същото да се съобщи на страните, като препис от него се изпрати за вписване в ТР- на Агенция по вписванията – гр.Варна и в книгата по чл.634в-ТЗ на Окръжен съд – Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.