РЕШЕНИЕ
№ 73/08.04.2011г. град Варна
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
На девети март 2011
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Анета Братанова
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 42 по описа за 2011 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Рема – 103” ЕООД със седалище гр. Шумен срещу решение № 130/11.12.2010 г. постановено по т.д. 35/2009 г. на ШОС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу „Сортови семена” ООД със седалище гр. Шумен обективно съединени искове за плащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на задълженията по договор за наем от 1.10.2007 г. Оплакванията са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради което се иска отмяната му като неправилно и уважаване на предявените искове.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима.
Въззиваемата страна „Сортови семена” ООД оспорва основателността на жалбата по съображения изложени в писмен отговор.
Съдът след служебна проверка констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и приема като инстанция по съществото на спора:
Ищецът „Рема – 103” ЕООД твърди, че ответникът като наемодател по срочен договор за наем за периода 1.10.2007 – 1.10.2010 г, без да спази процедурата по чл. 87 ал. 1 ЗЗД за разваляне на двустранни договори е отнел на 1.10.2008 г. предадените на наемателя земеделски земи, с което го е лишил от възможност да ги обработва през следващите две години. Претендира обезщетение за претърпените вреди по предявен като частичен иск за 26 000 лв от общо 51 328 лв представляващи стойността на вложените средства за обработка и торове и пропуснати ползи в размер на 26 000 лв. от общо 96 000 лв. пропусната печалба.
Ответникът оспорва иска по основание по съображения, че е прекратил договора едностранно и възстановил държането си поради виновното неизпълнение на задължението на ищеца за плащане на наемната цена за стопанската 2007/2008 г. който факт е установен по влязлото в сила съдебно решение
Видно от приетите доказателства, между страните е сключен договор за наем на 2 400 дка земеделска земя, описана по масиви и парцели в допълнително споразумение, със срок на действие 3 стопански години считано от 1.10.2007 г. Наемната цена е договорена като 50 кг. пшеница или 14 лв. на дка за първата година и по 16 лв. на дка за всяка следваща година. Наемът се дължи в срок до 15.08. на стопанската година, като при забава повече от 2 месеца наемателят дължи неустойка в размер на 100 кг. зърно на дка. Безспорен факт е, че до определения с договора срок - 15.08.2008 г. ищецът не е платил дължимата наемна цена, има частично плащане от 15 000 лв. на 10.09.2008г. От разпита на свидетеля В. С. се установява, че споровете са започнали поради ниската цена на житото, която по време на жътва паднала от 40 на 23 ст/кг.и тази цена била вече неизгодна за наемодателя. Затова в разговор по телефона управителката на „Сортови семена”, е отказала доставката на зърно вместо наемна цена, а извозеното до склада не приела. Въпреки че на 10.09.2008 г. наемодателят получил част от наемната цена, на 1.10.2008 г. иззел всички площи като уведомил че ищеца че е прекратил договора поради виновно неизпълнение – забава в плащането на наемната цена /л. 43 от първ. дело/. В отговор /л. 42 от първ.д./ ищецът е изразил готовност за среща и плащане, но резултат не е постигнат. На 19.12.2008 г. наемодателят е предявил иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД за плащане на остатъка от наемната цена за стопанската 2007/2008 г., а на 21.01.2009 г. „Рема -103” ЕООД настоящия иск за обезщетение за вреди. С влязло в сила решение по гр.д. 3125/2008 г. на ШРС, наемателят Рема – 103” ЕООД е осъден да заплати на „Сортови семена” ООД сумата 18 600 лв. наем за стопанска 2007/2008 г. Предмет на делото е бил само искът по чл. 228 от ЗЗД, липсва твърдение че договорът е развален, страните са спорили на кого е предоставено правото на избор по алтернативно определената престация, съдът е приел, че наемателят е в забава и дължи плащане на наемната цена за което го е осъдил.. Поради очертаните по чл. 298 ал. 1 ГПК предели, влязлото в сила решение по иска по чл. 228 ЗЗД няма СПН по преюдициалния за настоящия спор въпрос - бил ли е развален на 1.10.2008 г. договора между страните поради виновно неизпълнение на ищеца”Рема 103” ЕООД. В него само се констатира виновно неизпълнение на задължението на наемателя да плати цената, но развалянето на договора по извънсъдебен ред изисква осъществяване на фактическия състав на чл. 87 ал. 1 ЗЗД, който включва отправяне на предизвестие в писмена форма /при писмен договор/ и срок подходящ срок за изпълнение, като след изтичане на този срок договорът ще се счита развален. Предназначението на предупреждението е да се защити длъжникът чрез осигуряване на допълнителна възможност за изпълнение, тъй като обществения интерес и интересът на страните е за реализация на договорите и разваляне без предизвестие е допустимо само в изрично изброените хипотези на чл. 87 ал. 2 ЗЗД - невъзможност или безполезност на изпълнението на длъжника или фикс сделки, за които в случая липсват твърдения и доказателства. Ответникът „Сортови семена” АД е съобщил, че разваля договора поради забавеното изпълнение на наемната цена без да е дал за това срок на длъжника, като едновременно със връчване на съобщението е иззел от държането на наемателя-длъжник земеделските земи предмет на договора. По- късно предявения иск за плащане на наемна цена не може да се счита за покана, тъй връщането на земите е 80 дни по- рано. Законът стимулира изпълнението на договорите и развалянето е само крайно средство, затова законодателят поставя като условие за упражняване на правото на разваляне отправяне на предупреждение с подходящ срок за изпълнение. Поради липсата на срок в писмото от 1.10.2008 г. извънсъдебното изявление за разваляне не е породило действие и не са настъпили последиците по чл. 88 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото.
Договорът не е бил развален към 1.10.2008 г. и затова предприетите от ответника действия по изземване на предоставените земеделски земи са в нарушение на договорните задължения по чл. 228 ЗЗД, поради което той е пасивно материалноправно легитимирана страна по иска за вреди от договорно неизпълнение. Ищецът претендира претърпени загуби и пропуснати ползи, съответно 51 328 лв. и 96 000 лв, като предявява исковете частично за по 26 000 лв. .
Претендираните загуби са направените от „Рема – 103”ЕООД разходи за обработка и наторяване на земеделската земята, а пропуснатите ползи - печалбата която би получил ищецът от площите за две години. По делото е назначена комплексна съдебна експертиза с вещи лица агроном и икономист, която след проверка на документацията за извършени агротехнически мероприятия и плащания по тях е дала заключение за действителния размер на разходите за оран и торене с торове с продължително действие за целия период на договора и пропорционално за оставащите две години. Съдът възприема заключението относно направените разходи за обогатяване на почвата представляващи извършена дълбока оран на 1 490 дка, наторяване с 50 000 кг. комбиниран тор с продължително действие – NPK и с тор „Евромас” на посева от слънчоглед. Вещото лице агроном Й. е извършила оглед на посевите в процесните масиви и видно от обясненията в с.з. на 21.05.2009 г. счита, че много доброто състояние на посева от пшеница е резултат от запасяващо основно наторяване на почвата, което се извършва в дълбочина над 35 см. Проверени са фактурите включително и чрез насрещна проверка при доставчика на торове. Посоченото количество отговаря на разходните норми за съответните площи. Съдът приема за доказан размера на действителните разходи. Неоснователни са доводите за освобождаване от отговорност по чл. 83 ЗЗД. Тази норма предвижда намаляване или освобождаване от отговорност при съпричиняване, т.е ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства за които кредиторът / ищеца/ е отговорен. В случая няма съпричиняване, защото виновното поведение на ищеца се изразява в неплащане в срок на задължението за наемната цена и това му неизпълнение може да бъде основание за търсене на неустойка или разваляне на договора по определения ред, но след като ответникът не е спазил реда за разваляне на договора и е отнел държането на земите, само той носи отговорност за настъпилите вреди в резултат на отнемането на вещта две години преди изтичане на срока на договора. Предвид изложеното искът за плащане на обезщетение в размер на претърпените вреди е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 26 000 лв., като част от установените вреди.
По иска за пропуснати ползи в размер на печалбата от която е бил лишен ищеца. В чл. 82 ЗЗД са определени границите на договорната отговорност – за вреди и пропуснати ползи които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени. В тежест на ищеца е да докаже правнорелевантната причинна връзка. Но тя включва освен причинната зависимост между неизпълнението и пропуснатите ползи и доказването, че те са необходима последица от неизпълнението, т.е. те са типични, не са резултат на случайност или намесата на други фактори и са предвидими. По делото липсват твърдения, че ищецът е бил лишен от възможността изобщо да обработва земи през следващите две години, за да претендира като пропуснати ползи очакваната печалба от договорените земи. След като обективно съществува възможността да наеме други земеделски земи, необходима последица биха били по - малките добиви и съответно по - ниска печалба от следващи наети земи, но не цялата очаквана печалба, защото отнемането на тези конкретно земи не е единствена причина ответникът да не произведе реколта през следващите две години. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца и за да са налице трябва да съществува сигурност, че биха настъпили и че не са настъпили единствено поради поведението на ответника. Поради недоказаността на иска по основание съдът не коментира съдебната експертиза, тъй като задачата и е хипотетична и касае размера. Искът за обезщетение в размер на сумата 26 000 /частичен иск/ за пропуснатите ползи за следващите две стопански години следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта с която е отхвърлен иска за обезщетение за пропуснати ползи, а в останалата част да се отмени и се постанови друго с оглед резултата от въззивното решение.
Предвид направените искания от страните и представените доказателства за извършени съдебни разноски, съдът намира, че поради частичната основателност на иска, от общо извършените 5 210 лв. съдебни разноски за двете инстанции на ищеца следва да се възстановят 2 605 лв., а на ответника от общо 40150 да се възстановят – 2075 лв. По компенсация на ищеца се присъждат съдебните разноски за двете инстанции общо 530 лв.
Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/11.12.2010 г. постановено по т.д. 35/2009 г. на ШОС, в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Рема – 103” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул.”Рижки проход” № 26 вх. Б ет. 3 ап.30 ЕИК 127578136, срещу „Сортови семена” ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул.„Цар Освободител” № 99 ЕИК 837074853 иск за плащане на обезщетение за пропуснати ползи поради нереализирана печалба от добив на зърно за 2 години в размер на сумата 26 000 лв. /частичен иск/ в резултат на неизпълнение на задълженията по договор за наем от 1.10.2007 г.
ОТМЕНЯ решението в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сортови семена” ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул.„Цар Освободител” № 99 ЕИК 837074853 да плати на „Рема – 103” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул.”Рижки проход” № 26 вх. Б ет. 3 ап.30 ЕИК 127578136 сумата 26 000 лв. /частичен иск от 51 328 лв./ обезщетение за вреди поради неизпълнение на договор от 1.10.2007 г. ведно със законната лихва считано от 21.01.2009 г. до окончателното и плащане и сумата 530 лв. съдебни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :