Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
Гр.Варна, 05.07.2011 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на
07.06.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА
ЗЛАТИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Е.Т., като
разгледа докладваното от съдия А.Братанова въззивно т.д.№ 40/2011 г. по
описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от „Т.” ЕАД гр.София против решение № 26/16.06.2010
год., постановено по т.д.№ 92/2009г. по
описа на ОС-Разград, с което на основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ е обявен за
недействителен по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност
на „Ф.М. ЕООД” договор за покупко-продажба на недвижим имот, индивудиализиран
като УПИ, състоящо се от 8 640 кв.м. дворно място с идентификатор
61710.506.15 и построените в него портално помещение на един етаж, трафопост,
едноетажно съоръжение за автомобилен кантар и едноетажно битово помещение, за
който имот съгласно действащия ПУП на гр.Разград, в местност Гарова Промишлена
зона от кв.4 е отреден парцел VIII, сключен с нот.акт №
99/24.02.2004 год. по нот.дело № 73/2004
год. по описа на Нотариус В.Т., с рег. № 312 и район на действие при РОС,
вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 958/24.02.2004 год., акт № 69, том II,
дело № 300/2004 год., партидна книга с.6935.
Въззивникът
твърди, че решението по съществото на спора е недопустимо, т.к. искът е
предявен при липса на правен интерес. По делото не са установени данни относно броя
на кредиторите и задлъжнялостта на несъстоятелното дружество. Сделката няма
вредоносен характер, поради което е недопустимо атакуването й по реда на
чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Поддържа
се още, че решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и наличие на предпоставките по чл.22, ал.1, т.6
ГПК за отвод на съдията-докладчик.
Навеждат се доводи, че между същите страни, на същото основание, но за
различни обекти има заведени общо 5 бр. дела пред РОС, като по всички е
определен един и същ докладчик. Произнасянето по настоящия спор следва
произнасянето на съдията по т.д.№ 90/2009 год., т.е. съдебното решение е
постановено при предварително формирано становище относно основателността на
иска. Доказателство за наличието на предубеденост е и отказа на съда да
определи състава на тройната експертиза без участието на вещото лице от
единичната такава.
Евентуално
се твърди, че решението е неправилно, поради допуснато противоречие с
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът е тълкувал значението на
понятието „значително” в разпоредбата на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ в нарушение на
закона, като е изхождал от сходни институти в ЗЗД, чиито норми са неприложими.
Счита, че искът е недоказан от ищеца, т.к. дадената от вещите лица пазарна
стойност на имота към момента на договора за продажба е неправилно определена.
По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
друго такова, с което производството по делото да бъде прекратено или искът да
бъде отхвърлен.
В о.с.з.
предявената въззивна жалба се поддържа, вкл. се поддържа предявеното при
първоинстанционното разглеждане на спора възражение за придобиване на спорната
вещ по давност в качеството на добросъвестен владелец.
Синдикът Д.П.,
чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно
с присъждане на разноските.
Длъжникът
„Ф.М.” ЕООД гр. Разград /в несъстоятелност/, представляван чрез десезирания си
управител Ц.И.Ц., не изразява становище по въззивната жалба. Страната е редовно призована при въззивното
разглеждане на спора чрез управителния си орган при съобразяване на чл.50, ал.2
ГПК вр. чл.619, ал.1 ТЗ вр. чл. 635, ал.3 ТЗ.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната
жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. На посоченото основание, въззивната жалба е процесуално допустима
/по направените възражения за допустимост съдът се е произнесъл с определение №
142/23.03.2011 год./. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Предявената
въззивна жалба не обективира наличието на обостоятелства по смисъла на чл.22
ГПК, сочещи на императивно задължение на съда да се отведе от разглеждане на
спора. Искането за отвод е предявено в о.с.з. на 25.05.2010 год. и е мотивирано
с произнесеното от съдията решение по т.д.№ 90/2010 год. по описа на РОС. Съдът
е оставил без уважение искането за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, вкл. при условията на ал.2 е обявил
обстоятелствата за това. Установеният факт по делото, че съдията- докладчик,
постановил обжалваното решение е взел участие и в съдебния състав, постановил
решение по друг иск между същите страни и със същата правна квалификация не се
включва в хипотезата на чл.22, ал.1, т.5 ГПК, нито в т. 6-та на същата алинея.
Делата са с различен предмет, тъй като касаят различни разпоредителни действия
на длъжника в подозрителния период. Отделно от изложеното, дори и да са налице
основания за отвод, допуснатият порок не води до нищожност на постановения
съдебен акт. Обжалваното съдебно решение е материализирано в надлежната писмена
форма и е подписано от съдията – докладчик, като изразената от съда
правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че постановеното решение съставлява валиден и
допустим съдебен акт.
II. По съществото на спора: В тежест на ищцовата страна е да
установи следните елементи от фактическия състав на правната норма, обуславящи
основателността на предявения иск, а именно: че длъжникът е осъществил описаното
в исковата молба възмездно разпоредително действие с имуществено право от
масата на несъстоятелността; че същото е осъществено след началната дата на
неплатежоспособност и че даденото по сделката значително надхвърля по стойност
полученото. Горните предпоставки обуславят изхода от спорното правоотношение,
поради което следва да бъдат установени от ищеца по реда на главното и пълно
доказване.
С влязъл в сила съдебен акт, постановен по т.д.№ 478/2005
год. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на „Ф.М.” ЕООД при начална
дата: 28.12.2002 год. Със същото решение е открито производство по
несъстоятелност на ЕООД.
По силата на сделка от 24.02.2004 год., обективирана
по нот.акт № 99, т.I, рег. № 1774, нот.дело № 73/2004
год. по описа на Нотариус Виолета Т., нотариус № 312 към НК с район на действие
РС - Разград, „Ф.М.” ЕООД е продал на „Т.” АД недвижим имот, индивудиализиран
като УПИ, отреден за 8 640 кв.м.
дворно място с идентификатор 61710.506.15 и построените в него портално
помещение на един етаж, трафопост, едноетажно съоръжение за автомобилен кантар
и едноетажно битово помещение, за който имот съгласно действащия ПУП на
гр.Разград, в местност Гарова Промишлена зона от кв.4 е отреден парцел VIII за цена в размер на 38 210 лева. Данъчната оценка на продадената вещ
възлиза на 38 209,10 лева.
Съобразно заключението на тройната СЕ, назначена от
въззивната инстанция, пазарната цена на имота към датата на прехвърляне –
24.02.2004 год. възлиза на 68 000
лева. Вещите лица са използвали три метода на оценяване – метод на
разходната /вещна стойност/, който се извежда на база разходите за
строителство, коригирани с ценовата конюнктура и отчитане на физическото
състояние на обекта; метод на приходната стойност, определен чрез
капитализиране на дохода, който би се получил от отдаване на имота под наем и
метод на сравнителната стойност, определен чрез съпоставяне на достигнатите
продажни и предлагани офертни пазарни цени на недвижимите имоти. Вещите лица са дали оценка по всеки от трите
метода и след съпоставка на отделните стойности са определили крайната средна
пазарна цена. Действително, оценката по аналог /сравнителна стойност/ е
определена чрез съпоставка с реализирани
сделки през 2007 год., но при изричното отбелязване, че са използвани
коригиращи коефициенти за установяване на релевантната цена към 2004 год. Отделно от изложеното, сравнителният метод е
само един от трите метода за определяне на цената на имота. С оглед на
изложеното, съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица и го възприема
като обективно и компетентно дадено. Не на последно място, съдът съобрази, че
според заключенията, събрани в първоинстанционното производство, пазарната цена
на актива е дори по-висок - според заключението на единичната СЕ средната
пазарна цена на имота възлиза на 106 000 лева; според заключението на
тройната СЕ – на 79 000 лева.
Вещите лица са определили пазарната стойност на
имота при отчитане на състоянието и
предназначението му към датата на прехвърлителната сделка. Оценявали са имота
при отчитане на събраните данни за значително увреждане и амортизиране на
заварената при сделката бетонова настилка. Игнорирали са и всички извършени
след датата на продажбата подобрения. Приели са, че сградите към 2004 год. са
били силно увредени при необходимост от ремонт, подновяване на хидроизолации,
настилки и др. Страните не са оспорили заключението в тази част и не са
ангажирали доказателства, опровергаващи приетото. При това положение, съдът
приема, че имотът е оценяван според действителното му фактическо състояние към
датата на продажбата.
При така
установеното от фактическа страна съдът счита, че е осъществен съставът на
чл.646 ал.2 т.4 ТЗ и процесната продажба следва да бъде обявена за нищожна
спрямо кредиторите на „Ф.М.” ЕООД гр.Разград /в несъстоятелност/. Безспорно е
установено, че е извършено разпореждане с имуществено право от масата на
несъстоятелността в подозрителния период. Възмездният характер на сделката в тази
хипотеза дава основание за извършване на преценка, дали двете насрещни
престации са били относително равностойни.
Правилни са изводите на РОС, че в случая даденото значително надхвърля по стойност полученото. Продажната цена
съставлява 56% от действителната пазарна цена на вещта, т.е. разминаването
възлиза на 44%.
Не е в
разрез със закона направената от РОС в този смисъл аналогия с разпоредби от
ЗЗД, доколкото по аргумент от чл.288 ТЗ, правилата и принципите на
облигационното право се прилагат субсидиарно и по отношение на търговските
сделки за неуредените изрично случаи. Във връзка с доводите на въззивника
следва да се посочи, че в производството по иска по чл.646 ТЗ интересът на
страните по сделката отстъпва пред интереса на кредиторите на
несъстоятелността, с оглед принципа за реално и справедливо удовлетворяване на
всички кредитори на длъжника. На последно място следва да се отбележи
известното на съда обстоятелство, че в същия ден - 24.02.04г. длъжникът е
прехвърлил на Т. ЕАД множество други свои недвижими имоти и продажната цена по
всички сделки съвпада с данъчната им оценка. Всички продажби са атакувани по
реда на чл.646 ал.2 ТЗ, като са били образувани търг.дела №№ 90/2009 год.; 81/2009г.,
82/2009г., 92/2009г. и 97/2009г. по описа на РОС. При тези данни съдът приема, че процесният имот не продаден при спазване на
пазарните механизми.
С оглед
горното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно характера му, недопустимо е предявеното възражение за придобиване на
вещта по давност. Предявеният иск е установителен и има за предмет на
относителната недействителност на конкретен облигационен договор. Възражението за придобивна давност няма
правоизключващ или унищожаващ, правопогасяващ или правоотлагащ ефект спрямо
предявеното спорно право.
Изводите
на двете инстанции по съществото на спора съвпадат, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
направеното искане и представените в тази връзка доказателства, и на осн. чл.78
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, в
размер на 3280 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съставът на Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/16.06.2010 год.,
постановено по т.д.№ 92/2009г. по описа
на ОС-Разград
ОСЪЖДА Т. ЕАД гр.София с ЕИК 130542940 да заплати в
полза на Ф.М. ЕООД гр.Разград /в несъстоятелност/ сумата 3280 лв. /две хиляди
триста и деветдесет лева/, представляваща сторените разноски за въззивната
инстанция във връзка с попълване на масата на несъстоятелността по реда на
чл.646 ал.2 ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред
Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ