О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.Варна, 10.02.2012г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари 2012 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ: А. Б*
П. Х*
като разгледа докладваното от съдия Зл. З* в.ч.т.д.№ 4/2012г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.613а, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 3 от ТЗ.
Постъпили са частни жалби от „С* Ж* Е*” АД – гр. Варна и „Р* Б* Б*” АД – гр. София против определение № 569/18.11.2011 г., постановено по т.д. № 172/2011г. по описа на ШОС, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбите на двамата кредитори на ЕТ „Ц* Р* – П*” – гр. Шумен, да им се разреши да бъдат продължени спрените производствата по изп.д.№ 20117740400111 и изп.д.№ 20107740400425 по описа на ЧСИ Я* Д* с рег. № 774 и район на действие ШОС, относно имущества които са част от масата на несъстоятелността..
Жалбоподателите навеждат доводи, за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Считат, че спирането на производството по несъстоятелност и липсата инициатива от някоя от другите страни в процеса за внасяне на изискуемите такси за възобновяването му, забавя вече започнало изпълнително производство, с което се увеличават разходите по него, освен това имотите се обезценяват поради задълбочаващата се криза и допълнително се увреждат интересите им като кредитори. Считат, че тъй като процесните имоти – предмет на обезпечението са ипотекирани в полза на кредитори с приети в списъка вземания на осн. чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, изпълнението няма да увреди интересите на останалите кредитори, тъй като евентуално получената над размера на обезпечението сума се внася задължително в масата на несъстоятелността (арг. чл. 638, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ). Искат отмяна на определението и уважаване на молбите им.
Частните жалби са подадени в срок и са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството по несъстоятелност е инициирано от обявения в неплатежоспособност търговец ЕТ „Ц* Р* – П*” – гр. Шумен. С определение от 13.04.2011г., постановено на основание чл.629а ал.1 т.3 от ТЗ, с цел запазване имуществото на длъжника, съдът по несъстоятелността е постановил спиране на изпълнителните дела, сред които и горепосочените две по описа на ЧСИ Д*. На 29.04.2011 г. с решение по т.д.175 по описа за 2011 г. на Шуменския окръжен съд на основание чл. 632 ал. 1 е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Ц* Р* – Пе*” – гр. Шумен, определена е началната и дата, допуснати са общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието и търговецът е обявен в несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632 ал. 2 от ТЗ.
Настоящият състав на съда намира, че спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632 ал. 1 от ТЗ е пречка за разглеждане на молбите на кредиторите по чл. 638 ал. 3 от ТЗ, защото спирането на делото създава временна недопустимост за развитие на процеса, който може да бъде подновен след възобновяване на производството при условията на чл. 632 ал. 2 от ТЗ. Кредиторите следва да имат предвид правопогасяващия ефект на приключилата несъстоятелност, ако не предплатят разноските. След изменението и допълнението на чл.632/Д.в. бр.38/2006 г/ се променят последиците от решението по чл. 632 от ТЗ, като заинтересуваните кредитори вече не могат да търсят удовлетворяване на вземанията си по реда на индивидуалното принудително изпълнение, поради правопогасяващия ефект на приключилата несъстоятелност. При старата редакция на чл. 632 от ТЗ директно се постановяваше решение за обявяване в несъстоятелност, а с изменението в чл. 632 ал. 1 се добавя като елемент от решението откриване на производство по несъстоятелност и неупражняване на правата на кредиторите в открито производство по несъстоятелност се свързва от закона с тяхното погасяване / чл. 739 ал. 1 от ТЗ/
Поради изложеното след като е оставил без уважение молбите първоинстанционният съд е постановил като краен резултат правилен акт.
Воден от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 569/18.11.2011 г., постановено по т.д. № 172/2011г. по описа на ШОС, с което са оставени без уважение молбите на „С* Ж* Е*” АД – гр. Варна и „Р* Б* Б*” АД – гр. София за продължаване на производствата по изп.д.№ 20117740400111 и изп.д.№ 20107740400425 по описа на ЧСИ Я* Д* с рег. № 774 и район не действие ШОС
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.