В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 11.10.2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №399 по описа за 2011 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Застрахователна компания „Български имоти” АД - София е обжалвала решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№1723/2010 г., в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата 30000 лв, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за разликата над сумата 30000 лв, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Л.А. *** е обжалвал същото решение в отхвърлителната му част по иска за разликата до 150000 лв, с искане да бъде уважен искът в тази му част и бъде присъдено обезщетение равно или близко до предявения размер от 150000 лв, ведно с присъждане на законната лихва от 07.10.2007 г. и направените разноски.

Първият жалбоподателят моли с писмено становище за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Вторият жалбоподател с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне жалбата на насрещната страна и за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответницата по жалбата – К.К.М. *** не е изразила становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първата от тях е неоснователна, а втората – частично основателна.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие смъртта при ПТП на 07.10.2007 г. на дъщеря му Ц.Л.А., не е завишено по размер. То не е прецедент в съдебната практика, както сочи в жалбата си ответникът – застраховатал, като напротив съобразно критерия за справедливост и размера на обезщетенията, които обичайно присъжда в подобни случаи гражданският съд, обезщетението е дори занижено. В случая следва да се отчете, че се касае за съвсем младо момиче – загинало при автомобилна катастрофа ненавършило 21 г., единствена дъщеря на ищеца, който е разведен и без други живи роднини. Загубата е действително тежка, тъй като ищецът остава сам и без единствената опора, на която е разчитал. Ищецът е напълно отчаян и сломен, тъй като е загубил най - любимия си и скъп човек, за който се е грижил и издържал. Следствие на огромната мъка и страдание по загиналата в началото на своя жизнен път дъщеря ищецът е получил остър инфаркт на миокарда, преживял е и мозъчен инсулт, установено от представената във въззивното производство епикриза ИЗ 3199. Със загубата на дъщеря си ищецът е загубил надеждите и смисъла на живота си, често плаче, не говори и не може да преодолее покрусата и отчаянието си, установено от свидетелските показания.

Въззивният съд намира, че предвид изложените обстоятелства на ищеца съобразно критерия за справедливост следва да бъде определено обезщетение за претърпените болки и страдания и за тези, които ще продължава да търпи, в причинна връзка със загубата на дъщеря си в резултат на процесното ПТП, в размер на 120000 лв. Преживените мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт и последиците им обосновават определянето на по-висок размер обезщетение.

Няма основание то да бъде намалявано поради съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала. Няма никакви ангажирани в тази връзка от ответниците доказателства. Няма и данни за такова съпричиняване по самото наказателно дело и по досъдебното производство. Не може да се признае съпричиняване само по предположения, както е постъпил Окръжен съд – Варна. Дали автомобилът поначало е бил оборудван с обезопасителни колани на задната седалка, дали те са функционирали нормално и дали са могли да спасят живота на двете загинали момичета при удара в мантинелата, ако ги бяха ползвали, са въпроси, на които отговор би могла да даде само авто-техническа експертиза, назначаването на каквато по делото не е било искано. На авто-техническата експертиза по наказателното дело също не е била възлагана такава задача, като този въпрос изобщо не е коментиран в мотивите на присъдата. При това положение възражението на ответниците за съпричиняване на резултата от пострадалата е недоказано и неоснователно.

Искът следва да се уважи до размера на 120000 лв и да се отхвърли за разликата до 150000 лв. Предвид този резултат решението на ОС-Варна следва да се отмени в отхвърлителната му част по иска за разликата от 68000 лв до 120000 лв, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което осъди ответника – застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобила да заплати допълнително на ищеца сумата 52000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на събитието – 07.10.2007 г., като в останалата му осъдителна част по иска за сумата 68000 лв – главница и 1360 лв – съдебни разноски решението се потвърди.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сумата 440 лв – съдебни разноски по компенсация за първата инстанция съобразно уважената и отхвърлената част от иска и жалбата след приспадане на присъдените му вече такива от ВОС /1360 лв/. При това изчисление на ответника се признава юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатския хонорар на адвокат-пълномощника на ищеца /3000 лв/.

За въззивната инстанция ищецът няма направени разноски, поради което такива не му се присъждат.

Съобразно изхода на спора ответникът – застраховател се осъжда на основание чл.77-ГПК да заплати по бюджетната сметка на Апелативен съд – Варна общо сумата 3120 лв - допълнителна държавна такса по уважените - иск /4%/ и жалба на ищеца /2%/, предвид освобождаване на последния съгласно чл.83, ал.1, т.4 – ГПК от предварителното им заплащане.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №198/10.03.2011 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1723/2010 г. в отхвърлителната му част по иска за разликата от 68000 лв до 120000 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Български имоти” АД – гр.София, ЕИК 831510265, жк „Иван Вазов”, ул.”Балша”, бл.8, да заплати на Л.А.А., ЕГН – **********,***, допълнително сумата 52000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта при ПТП на 07.10.2007 г. на дъщеря му Ц. Л. А., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2007 г. до окончателното й изплащане, и допълнително сумата 440 лв – съдебни разноски за първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част по иска за сумата 68000 лв – главница и 1360 лв – съдебни разноски.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Български имоти” АД – гр.София, ЕИК 831510265, жк „Иван Вазов”, ул.”Балша”, бл.8, да заплати по бюджетната сметка на Апелативен съд – Варна сумата 3120 лв - допълнителна държавна такса по уважените иск и жалба на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.