Р      Е      Ш    Е      Н      И      Е

№       133/17.06.2011 година                           град Варна

         Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     седемнадесети май                                                      година 2011

в открито  заседание в състав :

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Зл.Златилова                                                                              ЧЛЕНОВЕ :  М.Недева

                                                                                                  А.Братанова

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 39 по описа  на Варненския апелативен съд за 2011г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

         Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „Т.” ЕАД, гр.София, ЕИК 130542940, против решение № 27/16.06.2010г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 82/09г., с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите в производство по несъстоятелност на „Ф.М.” ЕООД, ЕИК 26043550, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”Ц.А.” № Х, ет.Х, офис Х, договор за покупко-продажба на недвижим имот, индивидуализиран като поземлен имот с административен адрес  в гр.К., ул.”В” № ХХ, състоящ се от 7 020 кв.м. дворно място с идентификатор 40422.505.1893 и построените в него административна сграда с площ от 270 кв.м. – идентификатор 40422.505.1893.1, жилищна сграда от 46 кв.м. с идентификатор 40422.505.1893.2, навес от 600 кв.м. с идентификатор 40422.505.1893.3, навес от 108 кв.м. с идентификатор 40422.505.1893.4 и автокантар с площ от 35 кв.м. с идентификатор 40422.505.1893.5, за който по действащия ПУП на гр.К. е отреден парцел ІХІ /вторични суровини/ с пл.№ 1893 от кв.130, при граници : по скица : от запад – улица и от три страни – регулационни линии, сключен с нот.акт № NNN/ХХ.ХХ.ХХ по нот.дело № ХХ/ХХХХг. по описа на нотариус С.С, с рег. № 004 и район на действие  при К РС, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 470/24.ІІ.2004г., акт № ХХ, т.ІІ, д.№ ХХХ/ХХХХг., партидна книга : стр.7124, 7126  между „Ф.М.” ЕООД, гр.Разград, ЕИК 826043550 и „Т.” ЕАД, ЕИК 130542940, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.С., ХХХХ, р-н „В”, бул.”Т К” № ХХ ап.Х. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

         Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

         Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

         Въззивната жалба е подадена от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Релевираният от жалбоподателя довод за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск поради липсата на правен интерес от предявяването му пред вид неангажиране на доказателства за наличието на неудовлетворени кредитори, брой и размер на вземанията им, съдът намира за неоснователен. Установяването по  исков ред на нищожността /относителната недействителност/ на действията и сделките по чл.646 ТЗ е способ за попълване масата на несъстоятелността. Активно легитимиран да предяви иска е единствено синдикът, съобразно правомощията му по чл.658 ал.1, т.5 вр.т.7, а правният интерес от предявяването му винаги е налице при открито производство по несъстоятелност на длъжника, осъществил в подозрителния период атакуваната сделка. В процесния случай безспорно установено е обстоятелството, че с решение № 29/5.04.2006г. по гр.д. № 478/2005г. на РОС е открито производство по несъстоятелност на прехвърлителя по сделката „Феникс – метал” ЕООД, гр.Разград, с начална дата на неплатежоспособността 28.12.2002г.

         Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните съображения :

         Предявеният иск е с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ.

         Видно от нот.акт № 185/24.ІІ.2004г. по нот.д. №853/2004г. по описа на нотариус С.С, с рег. № 004 и район на действие К. РС  на 24.02.2004г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността, ответникът „Ф.М.” ЕООД  се е разпоредил  възмездно със свой собствен недвижим имот, представляващ  поземлен имот от 7 020 кв.м. дворно място  и  с построените в него административна сграда с площ от 270 кв.м., жилищна сграда от 46 кв.м., навес от 600 кв.м., навес от 108 кв.м.  и автокантар с площ от 35 кв.м. за сумата от 36 136,40лв, която изцяло съвпада с данъчната му оценка. На 30.07.3004г. приобретателят на имота „Т.” АД, гр.София е учредил върху него договорна ипотека в полза на „ОББ”АД  за отпуснат банков кредит от 630 000 евро, като обезпечената главница е в размер на 42 438 евро. Съгласно заключението на единичната СТЕ приемливата пазарна стойност на имота към датата на продажбата му 24.02.2004г. е в размер на 88 000лв, а съгласно заключението на тройната СТЕ – 77 000лв. Съдът кредитира второто заключение като дадено от трима експерти оценители. Разликата в оценката се дължи на различния коефициент на тежест, който експертите от единичната и тройната експертиза дават на използваните от тях методи на оценяване – възстановителен, сравнителен и инвестиционен. Освен стандартните методи на оценяване – по вещна стойност, по строителна стойност, по приходна стойност и метод на пазарните аналози, в.лица от тройната експертиза са ползвали и стандарта за бизнесоценяване  СБО – 5, приет с ПМС № 113/31.05.2002г. За оценяване на имота по метода на пазарните аналози експертите са ползвали данни за пазара на недвижими имоти за 2004г. от справки при СВ при Кт Рс по реализирани ипотеки и продажби.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави извода за основателност на предявената искова претенция по следните съображения :

         За да бъде уважен искът  с правно основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ ищецът следва да докаже наличието на две кумулативно дадени предпоставки: 1. че атакуваната възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността е извършена след началната дата на неплатежоспособността и 2. че даденото по такава сделка значително  надхвърля по стойност полученото.

         Съдът намира и двете предпоставки за безспорно доказани : С решение № 29/05.04.2006г. по гр.д. № 478/2005г. на РОС е открито производство по несъстоятелност на ответника „Ф.М.” ЕООД, с  начална дата на неплатежоспособността  -  28.12.2002г.     От представения по делото нотариален акт № ХХХ, т.ХХ, н.д. № ХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. на нотариус С.Садък с рег. № 004 на КН се установи, че на 24.02.2004г. ответникът  е продал собствения си недвижим имот за сумата от 36  136,40лв, ипотекиран след пет месеца за сумата от 82 754лв и оценен от тройната СТЕ към момента на продажбата за сумата от 77 000лв. Видно е, че имотът е продаден на цена два пъти по-ниска от справедливата му пазарна оценка. При това положение съдът прави извода, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, поради което и предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

         Възражението на въззивника за изтекла в негова полза придобивна давност досежно имота, предмет на атакуваната сделка, е ирелевантно за спора и не се отразява върху материалноправната легитимация на страните. Предмет на доказване в настоящото производство е наличието на предпоставките по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, вкл. оборване на презумпцията за нищожност на сделката.

         Оплакванията за неуважен отвод на съдията докладчик по делото в първата инстанция и неуважен отвод на в.лице от единичната експертиза са въпроси извън предметните предели на въззивното обжалване с оглед разпоредбата на чл.23 ГПК, респ.чл.196 ал.4 ГПК.

         По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на  2360лв адв.хонорар.

         Водим от горното, съдът

                                      Р       Е       Ш      И       :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/16.06.2010г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 82/09г.

         ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК 130542940, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.С, ХХХХ, р-н „В”, бул.”Т К” № ХХ, ап.Х да заплати в полза на Варненския апелативен съд държавна такса в размер на 722лв.

          ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК 130542940, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.София, 1618, р-н „В”, бул.”Т К” № 13, ап.4 да заплати в полза на Д.П.Д., ЕГН **********, синдик на „Ф.М.” ЕООД /н/, гр.Разград, ЕИК ХХХХХХХХХ, разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 360лв.

         Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: