Р Е Ш Е Н И Е

№ 215/18.10.2011 година град Варна

Апелативен съд – Варна търговско отделение

на двадесет и седми септември година 2011

в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Петров ЧЛЕНОВЕ : Зл.Златилова

М.Недева

при секретаря Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 389 по описа на Варненския апелативен съд за 2011г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от К.Н.И. *** Т. против решение № 65/28.04.2011г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 156/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск против „Левал” ООД, гр.Добрич, ул.”Любен Каравелов” № 9а за заплащане на сумата от 15 678,40лв, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение от 40 000лв, за времето на забавата /17.09.2009г. – 03.08.2010г./, претендирана на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи претенцията й за заплащане на дължимите лихви върху главното задължение в размер на 20 960лв, ведно със сторените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваната му част. Искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция не е направено.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Жалбата е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения :

На 17.09.2009г. ЗП „К.Н.” в качеството й на заемодател и „Стени 56” ООД в качеството му на заемател е сключен договор за временна финансова помощ № 2/17.09.2009г. , по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя заемна сума в размер на 40 000лв срещу задължението същата да бъде върната до 31.12.2009г., ведно с дължимото възнаграждение, изчислимо съобразно р.3, чл.3 от договора в размер на 1,2 % на месец върху заемната сума. В р.6, чл.7 „Неустойки” страните са уговорили, че при забава на заемателя да върне заема той дължи неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от заемната сума.

На 30.10.2009г. между ищцата К.Н.И. в качеството й на цедент и ответника „Левал” ООД в качеството му на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от длъжника „Стени – 56” ООД в размер на 40 573,33лв, произтичащо то предоставена временна финансова помощ в размер на 40 000лв, ведно с лихвите до 30.10.2009г. Съгласно чл.2 за прехвърлянето на вземането цесионерът дължи на цедента цена от 40 573,33лв, а съгласно чл.3 прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера веднага и ведно с всички принадлежности. Цесията е съобщена на длъжника на същия ден – 30.10.2009г., видно от уведомлението на стр.11.

Цената на прехвърленото вземане е заплатена от ответника в хода на процеса пред първата инстанция, което е и основанието искът за главницата да бъде отхвърлен. Лихвите за забава, предмет и на настоящото производство, са поискани от ищцата, както следва : с исковата молба, препращаща към нотариална покана рег. № 5042/20.07.2010г., т.2, акт 78 на нотариус с рег. № 330 на НК в размер на 21 478лв, представляващи възнаграждението по т. 3 лихва и уговорената неустойка по чл.7 от договора от 17.09.2009г.; в допълнителното уточнение вх.№ 4120/17.08.2010г. – л.20 в размер на 22 578лв,”изчислени на база основен лихвен процент и надбавка, за периода на договора за прехвърлянена вземането от 17.09.2009г. до предявяване на исковата молба” и с отговора вх.№ 5167/26.10.2010г., с който е поискано и назначаването на ССЕ за определяне на техния размер – л.44. От заключението на ССЕ, прието пред първата инстанция, се установява, че дължимата по р.6, чл.7 от договора за временна финансова помощ от 17.09.2009г. лихва за забава за връщане на сумата, предмет на договора, от датата на прехвърляне на вземането – 30.10.2010г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2010г. е в размер на 20 960лв. В този размер се претендира лихвата и във въззивната жалба.

Съдът намира исковата претенция за неоснователна поради липсата на активна легитимация по материалното правоотношение между страните по спора : Съгласно р.2, чл.2 от договора за временна финансова помощ № 2/17.09.2009г. заемната сума е следвало да бъде върната на заемателя до 31.12.2009г. Два месеца преди падежа на задължението за връщане вземането е цедирано на ответника. Липсват твърдения и доказателства по делото за това върната ли е заемната сума и кога, за да може да влезе в сила неустоечната клауза по р.6, чл.7 за забава. Извън това, след сключване на договора за цесия титуляр на вземането за лихви за забава, като акцесорно задължение, следващо съдбата на главното задължение, става цесионерът „Левал” ООД, в какъвто смисъл е направеното от него възражение пред двете инстанции, разглеждащи делото по същество. При това положение претенцията за заплащането на закъснителни лихви се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Като е достигнал до същия правен извод, макар и по мотиви, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски за настоящата инстанция въззиваемата страна не е поискала, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/28.04.2011г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 156/2010г. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: