ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 23.01. година 2012

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА ч.т.д. № 35 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молби на „О*” ЕООД гр. Варна и „О*” ООД гр. Варна за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадени от молителите въззивни жалби срещу решението по т.д. № 682/2009 г. на Варненския окръжен съд. Излагат се следните доводи: Дружествата, в качеството им на ответници по предявени срещу тях искове, са поставени в позиция на принудителна защита, за което са необходими значителни парични средства, с каквито не разполагат. Като се обосновават с приоритетното приложение на правото на ЕС, което регламентира правото на съд и принципа на процесуална равнопоставеност, и като считат нормата на чл.83 ал.2 ГПК за дискриминационна в частта относно субектите, които могат да се ползват от нея; и противоречаща на общностното право, молят съда да възприеме тезата им и да признае правото им на освобождаване от внасянето на ДТ, като уважи направените от дружествата в този смисъл искания. В условие на евентуалност молят съда да отправи преюдициално запитване до Съда в Люксембург относно тълкуването на принципите на правото на ЕС, на основание чл.628 ГПК, преди да се произнесе по направените искания.

С разпореждания №№ 8766 и 8767/12.09.2011 г. по т.д. № 682/2009 г. Варненският окръжен съд на осн. чл.262 ал.2 т.2 ГПК е разпоредил връщане на въззивните жалби като нередовни, поради невнесена в срок държавна такса по тях. Частните жалби против разпорежданията са предмет на ч.т.д.№ 752/2011г. на ВАпС, производството по което е спряно на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по молбите по чл.83 ал.2 ГПК, с определение № 36/19.01.2012г.

Молбите се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК дава възможност да не се внасят такси и разноски по делото от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Нормата е със социален характер, поради което и тя няма приложение по отношение на търговските дружества. В този смисъл е константната и задължителна практика на ВКС /вж. напр. Определение № 271/14.03.2011 г. по ч.т.д. № 179/2011 г., ІІ т.о. ТК/. С оглед сигурността на търговския оборот търговецът трябва да е платежоспособен, което изключва хипотезата на освобождаването му от задължение за внасяне на държавна такса и разноски във връзка с предявени от или срещу него искове. Единственото изключение е уредено с нормата на чл.620 ТЗ, която е неприложима.

В случая с разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК не се нарушава принципът на равнопоставеност между страните по т.д.№ 682/2009г. по описа на ВОС. Насрещната страна по делото е също търговско дружество - „Ю* и Е* Д* Б*” АД, което е внесло своевременно дължимата държавна такса при завеждане на исковете. Именно принципът на равнопоставеност изисква, при положение, че исковете са уважени като основателни, ответниците да внесат таксата по обжалване на първоинстанционното решение. С оглед изложеното по-горе съдът приема, че въпросът за наличие или липса на дискриминация между страните – търговски дружества не може да стои.

Във връзка с направеното в молбата искане за предприемане на действия по отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.628 ГПК, тъй като молителите не сочат конкретна разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на повдигнатия процесуално-правен въпрос.

С оглед изложеното, молбите следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, съставът на Варненския апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „О*” ЕООД гр. Варна и „О*” ООД гр. Варна за освобождаване от задължение по внасяне на държавна такса по подадени от тях въззивни жалби срещу решението по т.д. № 682/2009 г. на Варненски окръжен съд, както и исканията по чл.628 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.