гр. Варна , 21.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 307 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от „М.”ЕООД против решение № 45/24.03.2011г. по т.д. № 169/2010г. на ДОС в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че „П.”ЕООД е собственик на недвижими имоти , получени по Постановление за възлагане от 16.12.2003г. по изп.дело № 2353/2002г. на СИС при ДРС: терен с площ от 27 104 кв.м., находящ се в гр.Добрич по ул. „25 септември” № 57, съставляващ имот с идентификатор 72624.611.109 по кадастрална карта, като и на построените в терена сгради – промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.3, промишлена сграда с идентификатор 72624.611.109.4, склад на един етаж с идентификатор 72624.611.109.5, административна сграда на два етажа с идентификатор 72624.611.109.6, административна сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.7, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.9, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.11, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.12, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.13 и склад на един етаж с идентификатор 72624.611.109.14, като е осъдено „М.”ЕООД да предаде на въззивника владението на горепосочените имоти и да заплати разноски в размер на 11 755,34лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение . Счита , че ДОС се е произнесъл по недопустим иск , тъй като ищецът не установява активната си процесуална легитимация по спора. Той не е титуляр на правото на собственост върху спорните имоти. Същото принадлежи на ответника и е преминало в резултат на възлагане на имотите след осъществена публична продан. Постановлението за възлагане не е било обжалвано от ищеца. Проданта не може да бъде оспорвана по исков ред извън хипотезите на чл.384, ал.3 ГПК / отм./ и извън 5 годишния давностен срок. Не се установява и пасивната процесуално правна легитимация на ответника по иск с правно осн. чл.108 ЗС. Въззивникът не е владелец и държател на процесните имоти. По силата на договор за продажба от 07.01.2009г. същите имоти се намират във владение на новия собственик – „М.–М.”ЕООД. Разпоредбата на чл.121 ГПК / отм./ не може да намери приложение , тъй като първоначално предявеният иск е с правно осн. чл.55 , ал.1 ЗЗД, а чл.108 ЗС е предявен за пръв път в производството по т.д. № 169/10г. на ДОС ,след горепосочената разпоредителна сделка. При това се е разгледал при неотстранени нередовности по исковата молба. При условията на евентуалност се навеждат основания за неправилност на първоинстанционното решение: Не е налице положително решение по чл.254 ГПК / отм./ за целия размер на сумата по изпълнителния лист , въз основа на който е образувано изпълнителното производство ,в рамките на което имотите са възложени при публичната продан. Представеното решение по чл.254 ГПК / отм./ е влязло в сила след прекратяване на цитираното изпълнително производство. Следователно неправилно ДОС е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.330, ал.1 , б.”е” ГПК и не е съобразил в тази връзка задължителните указания на ВКС по решението за обезсилване. Не е отчетена липсата на еквивалентност на между размера на изпълняемото право и оценката на недвижимите имоти. Тъй като последната е по-голяма купувача при публичната продан е заплатил тази разлика. Освен това ДОС се е позовал на мотиви към съдебни решения , които не обвързват настоящите страни. Моли се за обезсилване на атакуваното решение на ДОС, евентуално– за неговата отмяна и постановяване на друго , с което се отхвърли искът по чл.108 ЗС. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „П.”ЕООД не депозира писмен отговор. В становището си в с.з. пред настоящата инстанция навежда доводи , че искът е допустим ,тъй като активната и пасивната процесуална легитимация на страните в процеса се извежда от твърденията по исковата молба , а според тях ищецът се легитимира като собственик на спорните имоти , а ответникът ги владее без основание. Доказването на тези твърдения е въпрос на основателност , а не на допустимост на иска. Решението на ВКС не е по правилността на обжалваното въззивно решение , а се занимава единствено с въпроса за допустимостта на решенията на ВнАС и ДОС . При второто гледане на делото ДОС се е съобразил със задължителните по това касационно решение указания относно квалификацията на предявения иск. Следва да се има предвид , че първоначално предявената искова молба – вписана още през 2006г. , съдържа достатъчно твърдения , позволяващи квалификация на иска по чл.108 ЗС , в който смисъл са и указанията на ВКС.С оглед решението по чл.254 ГПК / отм./, който иск е бил предявен като частичен и следователно със СНП се признава, че не се дължи и цялото вземане, изпълнителното производство се прекратява и с обратна сила се обезсилва постановлението за възлагане. В този случай искът по чл.254 ГПК / отм./ поглъща и осъдителен иск за връщане на даденото без основание. Още повече , че купувач при публичната продан не е трето лице, а взискател, т.е. страна в изпълнителното производство. Доказателства за несъществуването на дълга по изп.дело са събрани и в производството пред ДОС.
Третото лице –помагач на въззивника „М.-М.”ЕООД в писмения си отговор и пред настоящата инстанция изразява становище за основателност на въззивната жалба. Не се доказва ищецът да се легитимира като собственик на спорните имоти. Правото на собственост е преминало върху ответника „П.”ЕООД в резултат на публична продан и влязло в сила постановление за възлагане от 16.12.2003г. Иск по чл.384 , ал.3 ГПК / отм./ не е бил предявяван. Спорните имоти са във владение на третото лице, а не на ответника, което е техен собственик от 07.01.2009г. Срещу третото лице няма предявен ревандикационен иск. Неправилни са изводите на ДОС , че ефектът на решението по чл.254 ГПК / отм./ е обезсилване на постановлението за възлагане и публична продан и отпадане с обратна сила на извършените от съдебния изпълнител действия, тъй като към момента на влизане в сила на това решение изпълнението вече е било приключило и няма висящо изпълнително производство.
ВнАС прецени следното:
Производството пред ДОС по т.д. № 169/2010г. се развива след решение на ВКС по гр.д. № 645/2009г. ,с което е било обезсилено въззивно решение от 27.04.2009г. по т.д. № 115/09г. на АС-Варна и оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 06.01.2009г. по т.д. № 181/06г. на ОС-Добрич в осъдителната му част и е върнато делото на ДОС за ново разглеждане в тази му част.
Решението на ВКС е по чл.281,т.2 ГПК като е приел , че обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно са недопустими, поради произнасяне от съдилищата по непредявен иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД , вместо по предявения иск с правно осн. чл.108 ЗС.
Исковата молба е подадена на 16.10.2006г. и по нея е образувано т.д. № 181/06г. на ДОС. В нея ищецът „П.”ЕООД твърди , че по силата на изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д. № 88/2003г. на ДРС по реда на чл.237, б. „д” ГПК / отм./ изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание– запис на заповед от 26.06.2002г., е осъден да заплати на ответника „М.”ЕООД сумата от 146 287,17лв. Тази сума е недължима и с влязло в сила съдебно решение по в.т.д. № 156/2006г. на ВнАС по повод на частично предявен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК / отм./ за сумата от 26 287,14лв. тази недължимост е установена в отношенията между страните. Недължимото вземане е принудително удовлетворено по изп.д. № 2253/02г. на СИС при ДРС, в резултат на което „М.”ЕООД е купило на публична продан притежаваните от ищеца , длъжник по изпълнителното дело , недвижими имоти - земя и сгради. Същите имоти са били собственост на „П.”ЕООД въз основа на предоставяне за управление и стопанисване на праводателя на ищеца към момента на преобразуване на държавното предприятие в ЕООД по реда на ЗОЕТДИ и ЗППДОбП/ отм./. Тъй като сумите по изп.лист са недължими , то и ответникът „М.”ЕООД държи процесните имоти без основание. Моли се да бъде осъден да предаде владението им на ищеца. Допълнително се уточнява , че е подаден осъдителен иск , тъй като решението по чл.254 ГПК /отм./ е след приключване на изпълнителното производство и възлагане на имотите на взискателя. Единственият път за защита на длъжника срещу мниМ. взискател ,респ. явяващ се купувач при публичната продан е с осъдителен иск за предаване на полученото в резултат на принудителното изпълнение. А имотите са получени именно в резултат на това изпълнение.
Ответникът по иска „М.”ЕООД в първото по делото с.з. на 31.01.2008г. по т.д. № 181/06г. на ДОС изразява чрез пълномощника си адв.Евтимов, становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение , че е придобил имотите въз основа на публична продан ,за атакуването на която са изтекли всички срокове. В писмената защита навежда доводи , че искът за част от вземането не формира СПН за цялото вземане.
С молба от 18.04.2008г. по т.д. № 181/06г. на ДОС „М.”ЕООД изрично признават ,че исковата молба на ищеца е вписана на 14.03.2007г. / погрешно посочена дата , като действителната 14.05.2007г. е видна от приложен л.34 по т.д. № 169/10г. на ДОС копие от исковата молба с щемпел за вписването й/ в СВ при ДРС и искат от ДОС заличаване на вписването, което е отказано с определение от 27.05.2008г. на ДОС по т.д. № 181/2006г. Констатация за представяне на оригинала на вписаната искова молба е направена от ДОС по т.д. № 169/10г. в с.з. на 14.01.2011г.
Пред ВнАС по т.д. № 115/09г. на с.с. по повод обжалване решение на ДОС по т.д. № 181/06г. „М.”ЕООД е представило договор за продажба на търговско предприятие от 07.01.2009г. с нотариална заверка на подписите , по силата на който „М.”ЕООД прехвърля на „М.-М.”ЕООД правото на собственост върху търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което включва и процесните недвижими имоти. Видно от удостоверение / л.31 по в.т.д. № 115/09г. на ВнАС/ договорът е вписан в СВ при ДРС на 27.01.2009г. , след вписване на исковата молба по т.д. № 181/06г. на ДОС .
След връщане на делото от ВКС и образуването му под нов № 169/10г. по описа на ДОС ищецът изрично заявява , че предвид дадената от касационната инстанция квалификация на предявения иск – по чл.108 ЗС отстранява нередовността на исковата молба изразяваща се в довнасяне на държавна такса. Продължава да поддържа иска срещу ответника „М.”ЕООД като твърди , че „М.-М.”ЕООД не е надлежен ответник. Получило е имотите / т.е. спорното право/ след завеждане на иска ,поради което спрямо това дружество важи правилото на чл.121 ГПК /отм./ .
По искане на ответника „М.” ЕООД при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд като трето лице- помагач е конституиран правоприемникът по договора за прехвърляне на търговско предприятие „М.-М.”ЕООД. Последното оспорва иска изцяло. Прави възражение , че не са спазени указанията на ВКС по отношение уточнение пасивната легитимация по иска.
В защитата си по същество ответникът и третото лице- помагач излагат по т.д. № 169/10г. на ДОС освен възраженията си относно оригинерния характер на придобиването на вещни права при публична продан и тези за липса на жалба или иск по чл.384 , ал.3 ГПК /отм./ срещу постановлението за възлагане от 16.12.2003г.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените доказателства , намира за установено следното от фактическа страна :
„П.”ЕООД е образувано въз основа на съд.решение № 1332/12.12.1991г. на ДОС, като едноличен собственик на капитала на дружеството е била Държавата, която с договор по реда на чл.35,ал.1, т.1ЗППДОбП /отм./ от 02.06.1998г. е прехвърлила изцяло дяловете си на „Турпром”ООД /л.74-77 по изп.д. № 2353/02г. на СИС при ДРС/.
Съобразно АДС № 297/18.08.1997г.,предходен акт № 3873/07.02.1980г., процесните недвижими имоти са били построени върху държавна земя и са били предоставени за управление и стопанисване от „П.”ЕООД и са били включени в капитала му към момента на преобразуването на държавното предприятие в ТД по решение на ДОС по ф.д. № 1332/12.12.1991г.
Съобразно прието заключение по СТЕ на в.л. Ст.Мавродиева в с.з. на 06.11.2008г. и допълнителното в с.з. на 11.12.2008г. по т.д. № 181/06г. на ДОС се установява идентичност между имотите ,описани в уважителната част на решението на ДОС по т.д. № 169/10г. , в акта за държавна собственост и постановлението за възлагане.
Не се спори между страните , че производството по изп.д. № 2353/02г. на СИС при ДРС е образувано въз основа на изп.лист по несъдебно изпълнително основание – определение на ДРС за издаване на изп.лист въз основа на запис на заповед , както и че с постановление от 16.12.2003г. на взискателя като купувач в проведена публична продан са възложени настоящите имоти.
На 29.04.2004г. видно от постановление за въвод взискателят е въведен от СИ във владение на имотите.
Предвид приложеното в цялост дело по т.д. № 135/03г. на ДОС „П.”ЕООД е предявило иск с правно осн. чл.254 ГПК /отм./ срещу „М.”ЕООД, че не дължи сумата от 26 287,14лв. по изп.лист , издаден по ч.гр.д. № 88/2003г. на ДРС въз основа на запис на заповед от 26.06.2002г. , която сума е част от общо посочената по изп.лист в размер на 146 287,14лв. С влязло в сила решение № 108/29.06.2009г. на ВнАС по в.т.д. № 156/09г. ,оставено в сила по решение № 373/23.07.2007г. по т.д. № 18/07г. на ВКС, искът е уважен. Към 23.07.2007г. изп.производство по изп.д. № 2353/03г. на СИС при ДРС е приключило. „П.”ЕООД е направило искане по исковата молба по т.д. № 135/03 ДОС за допускане на обезпечение по висящия иск по чл.254 ГПК /отм./ чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 2353/02г., но същото не е било уважено от ДОС и ВнАС. Следователно при уважен иск по чл.254 ГПК / отм./ единствено открит за длъжника по изпълнението остава исковият път за защита на накърнените му от това изпълнение права.
Предвид така установеното от фактическа страна , ВнАС прави следните правни изводи:
Производството е по иск с правно основание чл.108 ЗС.
Същият е допустим и предявен с редовна искова молба. На вписване подлежи подадената в съда искова молба , по която е образувано делото, т.е. това под № 181/06г. на ДОС ,тъй като образуването под нов № 169/10г. се е наложило след връщане на делото от ВКС, а не поради подаване на нова искова молба. С вписването на първоначалната искова молба се дава гласност на спора и всеки заинтересован може да проследи неговото развитие, вкл. последвалите уточнения на тази искова молба. С оглед наведените твърдения по нея : за притежаване от ищеца на собствеността върху спорните имоти , за владението им от ответника КЪМ ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКА и за липсата на основание за това владение, е обоснована надлежната на посочените ищец и ответник процесуална легитимация в процеса.
Ищецът се легитимира към датата на Постановлението за възлагане от 16.12.2003г. като собственик на процесните имоти, въз основа на § 34 и чл.17а ЗППДОбП / отм./. Същото придобивно основание към този момент не се оспорва от ответника , тъй като последният е насочил принудителното изпълнение към тези имоти като собствени на „П.”ЕООД в качеството на последното на длъжник в образуваното изп.производство / признание ,обективирано в молба от 17.10.2002г. за образуване на изп.производство по изп.д. №2353/02г. на СИС при ДРС/.
Не се спори и предвид представения протокол за въвод, че към датата на завеждане на исковата молба – 16.10.2006г. във владение на спорните имоти е взискателя по изп.производство – „М.”ЕООД.
Спорен е въпросът дали заявените от ответника права ,придобити въз основа на Постановление за възлагане от 16.12.2003г. са противопоставими на ищеца.
Принципно на осн. чл.384, ал.2 ГПК / отм. , но действал към 16.12.2003г./ от деня на възлагането купувачът на публична продан става собственик на продадените имоти.
За разлика от продажбата на движими вещи в изп.производство ,публичната продан на недвижим имот не е оригинерен способ за придобиване на вещни права. Доводи за това се черпят от нормите на чл.384,ал.2,изр.2 ГПК / отм./ - трето лице може да противопостави на купувача всички онези права , които може да противопостави на взискателя и по чл.387 ГПК / отм./ в случай , че длъжникът не е собственик на продадения в публичната продан недвижим имот действителният собственик може да търси имота си от купувача , а за последния остават само облигационни права да търси дадената цена , респ. лихви , разноски, такси.
Ето защо не могат да се споделят доводите на въззивника и третото лице –помагач , че с влизането в сила на постановлението за възлагане правата на купувача се стабилизират абсолютно и единственият път ,за да се атакува публичната продан е искът по чл.384, ал.3 ГПК / отм./. Такъв иск не е предявяван от ищеца , за да се обсъждат възраженията за погасяването му по давност. Искът по чл.108 ЗС е за собственост ,което вещно право не се погасява по давност , а се изгубва само ако друг придобие правото на собственост / чрез сделка ,адм.акт , съд решение или друг оригинерен способ/ или собственикът се откаже.
В настоящия случай вземането на кредитора- взискател в изп.производство произтича от несъдебно изпълнително основание. Предявяването на иск по чл.254 ГПК / отм./ е способ за защита на длъжника. Той цели да разруши формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Определението на съда по чл.242 ГПК / отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, където са били проверени възраженията на длъжника. Съществуването на вземането на кредитора се проверява с иска по чл.254 ГПК /отм./. При съдебните изпълнителни основания, при които ако в последствие се установи някакъв порок или при предварително изпълняеми решения при обжалване се достигне до друг резултат – че изпълняемото право не съществува, е предвиден изрично способ за връщане на полученото в резултат на принудителното изпълнение на това основание – издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ответника , на осн. чл.236, ал.2 ГПК / отм./ и чл.241,ал.3 ГПК / отм./. Такъв не е предвиден ,ако след приключване на принудителното изпълнение въз основа на несъдебно изпълнително основание се установи с влязло в сила решение по чл.254 ГПК / отм./, че изпълняемото право не съществува. Но това не означава , че длъжникът е лишен от защита. След като взискателят е получил нещо без основание ,то изхождайки от общия принцип на правото за недопустимост на неоснователното обогатяване, полученото подлежи на връщане. Именно поради липсата на възможност за издаване на обратен изп.лист , за длъжника остава открит исковият път за защита с предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото – чл.55,ал.1 ЗЗД или чл.108 ЗС. Съдът намира, че горното разрешение е дадено последователно както в съд.практика / напр. Определение № 58/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 515/09г., ІІ т.о. /, така и правната доктрина / Ж.Сталев , БГПП,изд.1988г., с.632/.
В настоящия случай решението по чл.254 ГПК /отм./ със сила на пресъдено нещо установява между страните, че не съществува вземане за част от сумата по записа на заповед , въз основа на който е издаден изп.лист. Изрично искът е заведен като частичен. Но отричането на съществуването на вземането за по-малкото , отрича съществуването на вземането и за по-голямото. Независимо , че не е предявен иск за цялата сума , то е недопустимо предявяването на нов иск за разликата над отхвърлената сума до пълния й размер по изпълнителния лист / арг. от ТР № 1 от 17.07.2007г. на ОСГК на ВКС/.
Следователно полученото от взискателя в резултат на изпълнението – възлагане на недвижимите имоти на публична продан, се явява лишено от основание. Поради което е непротивопоставимо на длъжника, собственик на имотите. Подлежи на връщане. Заплатената от взискателя като купувач в публичната продан разлика между цената на имотите и размера на вземането му също се явява лишено от основание и той може да я търси от лицето , което я е получило.
Не на последно място следва да се има предвид , че нормата на чл.330 , ал.3 ГПК / отм./ брани правата на трети за принудителното изпълнение лица, т.е. чужди на изпълняемото право. Не такова е положението на взискателя, който е предявил за изпълнение вземане, съществуването на което не е установено със сила на пресъдено нещо, поради което и носи риска от липсата на стабилитет в основанието му.
Не могат да бъдат споделени доводите по въззивната жалба относно правата на „М.-М.”ЕООД и за релевантността на упражняваното от него владение върху спорните имоти. При ревандикационен иск по чл.108 ЗС от значение за спора е кое лице към момента на завеждане на иска владее тези имоти. Последващи на вписването на исковата молба прехвърляния на спорното право,вкл. и предаване на владение , по силата на чл.121 ГПК не могат да се противопоставят на ищеца. При уважаване на осъдителния иск ищецът ще може да изпълнява срещу всяко трето лице , което не е във владение на имотите към датата на завеждане на иска,арг. от чл.332,ал.3 ГПК / отм./.
Поради гореизложеното , съдът намира , че искът по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи. Обжалваното решение на ДОС следва да се остави в сила.
Водим от което, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/24.03.2011г. по т.д. № 169/2010г. на ДОС в частта, с която е признато за установено по отношение на „Маетеви”ЕООД , при участието на „М.-М.”ЕООД като трето лице-помагач на ответника , че „П.”ЕООД е собственик на недвижими имоти , получени по Постановление за възлагане от 16.12.2003г. по изп.дело № 2353/2002г. на СИС при ДРС: терен с площ от 27 104 кв.м., находящ се в гр.Добрич по ул. „25 септември” № 57, съставляващ имот с идентификатор 72624.611.109 по кадастрална карта, като и на построените в терена сгради – промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.3, промишлена сграда с идентификатор 72624.611.109.4, склад на един етаж с идентификатор 72624.611.109.5, административна сграда на два етажа с идентификатор 72624.611.109.6, административна сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.7, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.9, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.11, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.12, промишлена сграда на един етаж с идентификатор 72624.611.109.13 и склад на един етаж с идентификатор 72624.611.109.14, като е осъдено „М.”ЕООД да предаде на „П.”ЕООД владението на горепосочените имоти .
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: