Решение по Търговско дело 28/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112 /20.05.2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа в.т.д.№ 28 по описа за 2011г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Против решението по т.д.№ 196/2008г. по описа на ВОС, постановено на 18.10.2010г., са постъпили въззивни жалби, както следва:

От ищеца РУДИ АН ЕООД против решението в частта, с което не са уважени исковете му за заплащане стойността на предплатени от ищеца и неизпълнени от ответника ЛУДИ-АН ЕООД СМР по договор за доставка и монтаж на външно затваряне на сграда, сключен между страните на 15.10.2005г. за разликата над 39 662.80 лв. до претендираните 61 782.58 лв., за заплащане на мораторна лихва върху същата сума за разликата над 10 764.66 лв. до претендираните 17 306.31 лв., както и за заплащане на сумата 91 813.41 лв. – обезщетение за вреди в размер на разликата между договорената стойност на неизпълнените от ответника СМР и стойността на заплатените от ищеца на новите изпълнители на същите, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 25 718.43 лв., претендирана за периода от 24.03.2006г. до 09.04.2008г.

Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е несъобразено със събраните по делото доказателства, както и с влезлите в сила решения между същите страни по предявени от ищеца против ответника частични искове /решение по т.д.№ 540/2006г. по описа на ВОС и решение № 177/26.11.2007г. по в.т.д. № 264/07г. на ВАпС/. РУДИ АН ЕООД се позовава и на други допуснати нарушения на материалния закон, поради което моли обжалваното от него решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции му да бъдат уважени, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът ЛУДИ АН ЕООД оспорва основателността на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. От своя страна той обжалва решението на ВОС в частта, с което е осъден да заплати на ищеца сумата 39 662.80 лв. – предплатени и неизпълнени СМР по сключения на 15.10.2005г. договор, сумата 10 764.66 лв. – мораторни лихви върху главницата за периода 24.03.2006г. до 12.03.2008г., сумата 552.83 лв., заплатена от ищеца за отстраняване на дефекти по некачествено изпълнени СМР, мораторна лихва върху тази сума в размер на 62.22 лв. за времето от 24.03.2006г. до 12.03.2008г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 12.03.2008г. до окончателното им изплащане. Претендира отмяна на решението в тази част, той като счита, че същото е необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон, за което излага подробни съображения. Ищецът оспорва тази жалба и моли въззивният съд да е остави без уважение.

Жалбите са допустими, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и подлежат на разглеждане по същество.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа предявената жалба и отговора против жалбата на насрещната страна, като моли за присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе в предметните предели на въззивното производство, съдът съобрази следното:

С насрещен иск, предявен от РУДИ АН ЕООД по т.д.№ 540/2006г. по описа на ВОС, се претендират суми, както следва: 1000 лв. от общо 41 579 лв. – предплатени от ищеца СМР, неизпълнени от ответника БАРСИ ЕООД до прекратяване на облигационната връзка между тях по договор за изработка; и 1000 лв. – също като част от общото задължение в размер на 58 070.56 лв., представляващо разликата между договорената стойност на неизпълнените от ответника СМР и стойността на заплатените от ищеца на новия изпълнител /МИЛКОС ИНЖЕНЕРИНГ ООД/ СМР по довършване на обекта.

С влязло в сила решение № 194/09.05.2007г. по т.д.№ 540/2006г. на ВОС, ответникът БАРСИ ООД /сега ЛУДИ-АН ЕООД/ е осъден да заплати на ищеца РУДИ АН ЕООД сумата 1000 лв., представляваща част от дадените на отпаднало основание суми за авансово заплатено възнаграждение по договор от 15.10.2005г. за изработка и монтаж на външно затваряне на промишлен обект, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2006г. до окончателното й заплащане, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

С влязло в сила решение № 177/26.11.2007г. по в.т.д.№ 264/2007г. на ВАпС ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 1000 лв. – част от общо задължение за обезщетение на вреди /претърпени загуби/ от неизпълнението на същия този договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на предявяване на иска – 13.07.2006г.

Решението по частичния иск не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно непредявената разлика, макар че е относимо към основателността на пълния иск. При уважаване на частичен иск, за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана СПН по предходното дело, въпреки че при отхвърлянето на частичния иск се отрича основателността на претенцията като цяло – в този смисъл изрично ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС. Независимо от горното, следва да се отчете, че въз основа на влезлите в сила решения могат да бъдат счетени за доказани редица факти, относими към процесните отношения между страните – за наличието на валидна облигационна връзка по договора от 15.10.2005г., както и за развалянето й по вина на ответника при условията на чл.88 ЗЗД, доколкото възраженията в противния смисъл се явяват преклудирани.

С предявената по настоящото дело искова молба ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати пълния размер на дължимите суми, като ги претендира по следния начин: по иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – в размер на 61 782.58 лв., а по иска с правно основание чл.88 ЗЗД – в размер на 91 813.41 лв., ведно с лихвите от 24.03.2006г., евентуално от 13.06.2006г. до 09.04.2008г. Претендира се и сумата 552.83 лв. /според ВОС, който е разгледал претенцията в този размер и я е уважил/, представляваща сторени разходи за отстраняването на недостатъци, допуснати от ответника при изпълнението на СМР, ведно със законната лихва за същия период /мораторните лихви са конкретизирани по размер в молба от 10.04.2008г./. Претендира се и законна лихва върху главниците от предявяването на ИМ до окончателното им изплащане. Съдът констатира, че настоящата искова молба се основава изцяло на заключението на ССЕ с вещо лице Й.Г., депозирано пред ВАпС по в.т.д.№ 264/07г., досежно основанието и размера на исковите претенции. Следва да се отбележи, че това заключение не съставлява годно доказателствено средство по настоящото дело, а единствено обосновава предявените от ищеца искове. При съпоставка между насрещната искова молба в предходния процес и исковата молба по това дело се установява, че е налице разлика не само в размера, а и в основанието на исковете, т.е. налице е предявяване на съвсем нови искови претенции наред с тези, които са били частично разглеждани по т.д.№ 540/2006г. на ВОС.

Исковата сума, представляваща обезщетение за вреди, в размер на 91 813.58 лв., е формирана като разлика между стойността на договора за СМР, сключен с БАРСИ ООД /374 174.40 лв./, и стойността на заплатените СМР на всички останали изпълнители, участвали в довършването на обекта, както следва: МИЛКОС ИНЖЕНЕРИНГ ООД – 364 552.46 лв., БЕСТИМЕКС ООД – 22 176 лв., МЕРКУРИЙ ПАШАНОВ ЕООД – 33 981.65 лв., БИЛД ТРЕЙДИНГ ООД – 21 277.70 лв. и В и Г ДЗЗД – 24 000 лв. /общо 465 987.81 лв./ Исковата сума, подлежаща на връщане на основание чл.55 ЗЗД, в размер на 61 782.58 лв., е формирана по следния начин: като сбор от разликата между платеното на БАРСИ ООД и реално извършеното от изпълнителя /105 040 лв. – 58 274.88 лв., или 46 765.12 лв./ и сумата 15 017.40 лв., платена от ищеца вместо ответника на трети лица по време на действие на договора. Стойността на разходите, платени от ищеца за отстраняване на недостатъци по СМР, извършени от ответника, в размер на 5 552.83 лв., е включена в общата стойност на платените на изпълнителя МИЛКОС ИНЖЕНЕРИНГ ООД суми по довършването на обекта, т.е. в сумата 364 552.46 лв.

От заключението по проведената в настоящото производство ССЕ се установява, че общият размер на надвнесените суми /авансово заплащане на възнаграждение за извършване на СМР, срещу което липсва изпълнение до прекратяването на договора между страните от 15.10.2005г./ е в размер на 55 502.80 лв., но с оглед обясненията на в.л. Георгиева в о.с.з. на 14.06.2010г. /във вр. с ДДС/, тази сума подлежи на преизчисляване и реално възлиза на 45 595.36 лв. Към нея следва да се прибави сумата, изплатена от ищеца вместо ответника, в размер на 15 017.40 лв., или платеното в повече, респ. без основание, възлиза на 60 612.76 лв. Заключението на експерта не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло, като обективно, обосновано и компетентно дадено. В този размер предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, т.к. е осъществена една от хипотезите на неоснователното обогатяване, но с приспадане на сумата, присъдена по частичния иск с решението по т.д.№ 540/2006г.

От заключението по СТЕ пред настоящата инстанция се установява, че вследствие изпълнението на СМР по договора от нов изпълнител, ищецът е заплатил 85 533.91 лв. вповече, отколкото би платил, ако договорът между страните бе финализиран. Тази СТЕ също не е оспорена от страните, но от нея следва да се извадят сумите, заплатени на трети лица, които нямат пряко отношение с изпълнението на сключения договор, както и не са предмет на исковата молба, съобразно формирането на исковата претенция, посочено по-горе. В резултат на това, заплатените вповече суми за реалното довършване на обекта след прекратяването на договора с ответника възлизат на 64 813.91 лв. Налага се и още една корекция, установена при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, а именно – приспадане на стойността на пожароаварийна стълба от приложение № 4, в резултат на което крайната сума следва да се намали с още 1 676.22 лв., т.е окончателно възлиза на 63 137.69 лв. Видно от устните обяснения на вещото лице, логична е настъпилата промяна в посока на увеличаване на стойността на СМР, доколкото първоначалният изпълнител БАРСИ ООД /ЛУДИ-АН ЕООД/ е бил единствен изпълнител в региона на съответния тип панели, докато следващите изпълнители не са имали тази технология, което е довело до оскъпяване при реализацията на обекта.

Съдът намира, че е налице основание за заплащане на горната сума от страна на ответника, като обезщетение за вреди от неговото неизпълнение, по следните съображения: Налице е имуществена вреда /претърпяна загуба/, изразяваща се в намаляване патримониума на ищеца със сумата 63 137.69 лв. Тази вреда е в пряка причинна връзка с прекратяването на договора от 15.10.2005г. по вина на ответното дружество, т.к. в резултат на това се е наложило встъпване в договорни отношения с трети лица за довършването на процесната сграда. При тези отношения е налице обективно оскъпяване на нужните за изграждането на обекта СМР, поради това, че третите лица са работили по необходимост по различна технология. Но дори и този факт да не бе установен, самото заплащане вповече на същото количество СМР съставлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Не ищецът следва да установява, че е имал обективна причина да плати вповече, а ответникът е следвало да възрази, че платеното вповече е в резултат на неполагане на дължимата от търговеца грижа, или на изменение на техническите параметри по желание на ищеца, поради което ответникът не може да носи отговорност за увеличената стойност на СМР. По изложените съображения въззивният съд намира, че искът с правно основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в установения по-горе размер, при спадане на сумата, присъдена с решението по в.т.д.№ 264/2007г. на ВАпС.

По отношение на претенцията за заплащане на поправката на некачествените СМР следва да се отбележи, че тя, макар и на различно основание, също съставлява вид обезщетение за вреди. Като такава исковата сума, заплатена на новия изпълнител МИЛКОС ИНЖЕНЕРИНГ ООД, е била инкорпорирана в претендираното обезщетение за вреди по общия състав и съставлява част от него /вж. заключение по в.т.д.№ 264/2007г., въз основа на което е предявена исковата молба/. Поради това, тя не може да бъде повторно присъдена на ищеца.

По отношение претенциите за заплащане на обезщетения за забава върху признатите с решението вземания, съдът намира следното: Падежът на задълженията на ответника, респективно изискуемостта на обезщетението за забава, настъпва от момента на поканата, съобразно чл.84 ал.2 ЗЗД. За такава следва да се приеме настоящата искова молба, т.к. за първи път в нея в този вид се конкретизират претенциите на ищеца по основание и размер. Предходните дати, посочени в исковата молба, не могат да се възприемат като начало на забавата. На 24.03.2006г. е съставен приемо-предавателен протокол относно вида и степента на изпълнението на СМР по договора между страните. Същият не съдържа покана за заплащане на суми. На 13.07.2006г. е предявена насрещната искова молба по т.д.№ 540/2006г., но, доколкото тя може да се приравни на покана, с оглед частично заявените претенции, следва да се отбележи, че между нея и настоящата искова молба са налице съществени различия. Това е така, т.к. предявените главни искове са индивидуализирани въз основа на заключение на вещо лице, изготвено на 05.10.2007г. По тези съображения съдът намира, че исковете с правно основание чл.86 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Изводите на въззивния съд по съществото на спора се различават от направените в обжалваното решение, поради което то следва да бъде частично отменено.

Така мотивиран, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на ВОС № 429/18.10.2010г., постановено по т.д.№ 196/2008г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

С което е отхвърлен искът на РУДИ АН ЕООД против ЛУДИ-АН ЕООД за заплащане стойността на предплатени от ищеца и неизпълнени от ответника ЛУДИ-АН ЕООД СМР по договор за доставка и монтаж на външно затваряне на сграда, сключен между страните на 15.10.2005г. за разликата над 39 662.80 лв. до 59 612.76 лв. и за заплащане на сумата 62 137.69 лв. – обезщетение за вреди в размер на разликата между договорената стойност на неизпълнените от ответника СМР и стойността на заплатените от ищеца на новите изпълнители на същите;

С което ЛУДИ-АН ЕООД е осъдено да заплати на РУДИ АН ЕООД сумата 10 764.66 лв. – мораторни лихви върху главницата от 39 662.80 лв. за периода 24.03.2006г. до 12.03.2008г., сумата 552.83 лв., заплатена за отстраняване на дефекти по некачествено изпълнени СМР, мораторна лихва върху тази сума в размер на 62.22 лв. за времето от 24.03.2006г. до 12.03.08г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 12.03.2008г. до окончателното им изплащане;

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЛУДИ-АН ЕООД с ЕИК 103805376 да заплати на РУДИ АН ЕООД с ЕИК 103301173 сумата 19 949.96 лв. /разликата над 39 662.80 лв. до 59 612.76 лв./ - недължимо платена по договор от 15.10.2005г., на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.03.2008г. до окончателното й изплащане; както и сумата 62 137.69 лв. – обезщетение за вреди поради неизпълнение на същия договор, на основание чл.88 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2008г. до окончателното погасяване на задължението.

ОТХВЪРЛЯ исковете на РУДИ АН ЕООД против ЛУДИ-АН ЕООД за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата 10 764.66 лв. за времето от 24.03.2006г. до 12.03.2008г. върху сумата 39 662.80 лв., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и за заплащане на сумата 552.83 лв., дължима за отстраняване на дефекти по некачествено изпълнени СМР, ведно с мораторна лихва върху нея в размер на 62.22 лв. за времето от 24.03.2006г. до 12.03.2008г.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВОС по т.д.№ 196/2008г. в останалите ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, по исковете с цена над 10 000 лв., съобразно нормата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: