Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

233/ Гр.Варна, 28.10.2011г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на 28.09.2011г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.д.№ 28 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.247 ал.3 ГПК и чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 112 от 20.05.2011г. е постъпила молба от пълномощника на РУДИ АН ЕООД, в която се твърди, че съдът е допуснал очевидни фактически грешки при изчисляване размера на обезщетението по заключението на вещото лице Т.О. относно стойността на пожароустойчивата боя и пожароаварийната стълба, които не са били предмет на процесния договор и исковата молба. Основанията на искането са изрично уточнени с допълнителна молба вх.№ 4001/09.08.2011г. Излага се, че при пресмятанията ищецът е ощетен със сумата 35 118.93 лв. Претендира се да бъде постановено решение по чл.247 ГПК, с което присъденото обезщетение да възлиза на 91 813.41 лв., вместо на 62 137 лв.

С молба от същата дата, допълнително уточнена, РУДИ АН ЕООД моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди такива в негова полза за две инстанции, както следва – такси и разноски в размер на 8 530.73 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 13 303 лв. за първа инстанция и всички сторени разноски – за втора.

Насрещната страна ЛУДИ АН ЕООД изразява становище, че молбата с правно основание чл.247 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита, че ако ищецът има претенции по размера на обезщетението, той следва да ги релевира по надлежния ред пред касационната инстанция. Липсва възражение против искането с правно основание чл.248 ГПК.

На 26.07.2011г. е депозирана молба от ЛУДИ-АН ЕООД, също за поправка на очевидна фактическа грешка. В нея се твърди, че изчисленията на съда са грешни, но в ущърб на ответника. С допълнителна молба се обосновава тезата, че дължимата от ответника сума за довършване на възложената работа възлиза на 13 561.60 лв. Възприетият от съда петитум по чл.247 ГПК е за поправка на допусната във въззивното решение очевидна фактическа грешка, като ответникът да бъде осъден да заплати сумата 13 561.60 лв., вместо присъдените 62 137.69 лв.

Съдът намира, че молбите са подадени от легитимирани страни и искането по чл.248 ГПК е направено в срок, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. За да се произнесе по тях, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

По молбите с правно основание чл.247 ГПК. При повторен преглед съдът констатира, че действително са налице несъответствия в размера на иска с правно основание чл.88 ал.1 ЗЗД, приет за основателен, и заключението по СТЕ. Те произтичат от частичното неправилно възприемане на фактите при преценка на доказателствата /вкл. във връзка с грешките, допуснати от вещото лице, както и от сравняване на суми с и без ДДС/. Порокът в случая касае формираната от съда воля, а не несъответното й изразяване в писмения текст на решението. Недопустимо е в производството по чл.247 ГПК да се прави нова преценка на доказателствата и да се изменя волята на съда, независимо от недостатъците в процеса на волеобразуване. По тези съображения и двете молби следва да бъдат оставени без уважение.

По молбата с правно основание чл.248 ГПК. Съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, които страните дължат, като не е изменил съответно първоинстанционното решение в тази част. При липсата на каквото и да било произнасяне относно разноските поради опущение, не би следвало да се прилага правилото на чл.80 ГПК. Съобразно уважената и отхвърлената част от исковете съдът констатира, че на РУДИ АН ЕООД се дължат разноски в размер на 17 921 лв., а на ЛУДИ-АН ЕООД – 1 974 лв., общо за двете инстанции. С решението на ВОС на ответника са присъдени разноски в размер на 1 853 лв., като доколкото от тази страна не е постъпило съответно искане, то и разликата не следва да се присъжда. В полза на ищеца са присъдени разноски от 5 644 лв., които следва да се приспаднат. С оглед горното, молбата на РУДИ АН ЕООД е основателна и следва да бъде уважена за сумата 12 277 лв.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на страните за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в решение № 112 от 20.05.2011г.

ИЗМЕНЯ решението си № 112/20.05.2011г. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЛУДИ-АН ЕООД с ЕИК 103805376 да заплати на РУДИ АН ЕООД с ЕИК 103301173 сумата 12 277 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за две инстанции, на основание чл.248 вр. чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.