Р Е Ш Е Н И Е
№ 178/21.07. 2011 година град Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и първи юни година 2011
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Петров ЧЛЕНОВЕ : М.Недева
Кр.Генковска
при секретаря Е.Т.
като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 277 по описа на Варненския апелативен съд за 2011г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „Г.Г.” ЕООД, ЕИК 103301604, от гр.Варна, Южна промишлена зона – Островна част, представлявано от управителя С.Г.С. срещу решение № 167/28.02.2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 223/2010г., с което е осъдено да заплати на „Й. – АВ” ООД, ЕИК 112597038, гр.”Пазарджик, ул.”К.Ч.” № 13, представлявано от управителя А.Х., при участието на трето лице помагач О.Б., сумата от 31 391,68лв с ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор от 2.07.2009г., от които 5 000лв по фактура № 95/06.07.2009г. и 28 391,68лв, представляващи стойността на приети с протокол от 10.07.2009г. строителни дейности на осн.чл.266 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, с която сума на осн.чл.104 от ЗЗД е извършено съдебно прихващане с вземането на „Г.Г.” ЕООД за сумата от 2 000лв, представляваща неустойка за забавено изпълнение на осн.чл.15.1 от договора от 2.07.2009г.; сумата от 2 000лв, представляваща неустойка за забавено изпълнение на осн.чл.15.2 от договора от 2.07.2009г.; сумата от 61 117,12лв с ДДС разноски и възнаграждение на осн.чл.61 от ЗЗД за водене на чужда работа без натоварване за изпълнение асфалтиране на 1 709 кв.м. на пътища – път Сестримо – Чаира, язовир „Станкови бараки” – водна кула – язовир „Белмекен” и път Юндола – контрастена – язовир „Белмекен”, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на исковата молба – 14.09.2009г. до окончателното й изплащане. По съображения, изложени във въззивната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД, чл.61 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Безспорно установено по делото е, че след осигурено финансиране от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съгласно споразумителен протокол РД 02-30-45/19.06.2009г. О.Б. провела конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка за обект „Текущ ремонт на пътища, както следва : път Сестримо – Чаира, язовир „Станкови бараки” – водна кула – язовир „Белмекен” и път Юндола – контрастена – язовир „Белмекен” и на 30.06.2009г. сключила договор с ответното дружество „Г.Г.” ЕООД, гр.Варна със срок на изпълнение 08.07.2009г. и обща стойност на видовете дейности 150 000лв с ДДС. Съгласно двустранно подписани протоколи обр.19 били приети изпълнените СРР и актуван ремонт на 1 621 кв.м. пътна настилка на стойност 149 996,48лв с ДДС.
На 02.07.2009г. ответникът в качеството му на възложител и ищецът в качеството му на изпълнител сключили договор за текущ ремонт на същия пътен участък при определена обща стойност на видовете дейности по единични цени, а именно : доставка и полагане на трошенокаменна настилка по трасето - 42,70лв на тон без ДДС и доставка и полагане на плътна асфалтова смес по трасето – 29,80лв на кв.м. без ДДС, при авансово плащане в размер на 50 000лв без ДДС и със срок на изпълнение – до 08.07.2009г. Количеството на извършените работи страните приели да се констатира с двустранно подписан протокол обр.19, като същите не могат да надхвърлят 3 000 кв.м. В случай на надхвърляне на този обем с анекс следва да се определи допълнителен срок. В р.Х, чл.15 е предвидена неустойка за забава на изпълнителя за завършване и предаване на работата в уговорения срок в размер на 2 000 лв, както и за възложителя – при забава на плащанията съгласно уговореното в р.3 – на авансовите плащания и на плащанията за извършена работа – в срок от 7 дни от подписването на протокол за действително извършените видове работи и представяне на оригинална фактура от изпълнителя, също в размер на 2 000лв. Безспорно установено е още, че за извършената работа са подписани двустранно два протокола – от 02.07.2009г. и от 06.07.2009г. и издадени въз основа на тях две фактури, съответно – фактура № 94/02.07.2009г. на стойност 36 000лв с ДДС и фактура № 95/06.07.2009г. на стойност 60 000лв с ДДС. По тях ответникът платил 91 000лв, като останали неизплатени 5 000лв по фактура № 95/06.07.2009г. Дължимостта на сумата от 5 000 лв ответникът не оспорва.
Извън това бил съставен и протокол от 10.07.2009г. на стойност 89 508,80лв, подписан от страна на възложителя от Е.Г. на длъжност Директор „Маркетинг и координация”, а от страна на изпълнителя – от управителя А.Х.. Въз основа на него фактура не е издавана.
Ответникът оспорва протокола от 10.07.2009г. в няколко насоки. Твърди, че той не е подписан от него, тъй като към момента на подписването му лицето Е.Г. не е било в трудовоправни отношения с него и следователно не е разполагало с правомощието да го представлява и приема от негово име договорирани СРР. Оспорва протокола по отношение на неговото съдържание и дата. Твърди, че ищецът реално не е изпълнил отразените като асфалтирани 4 709,09 кв.м. пътен участък, а само приетите от О.Б. 1 621 кв.м. В отразения обем работа по полагане на асфалтова настилка се включва и полагането и валирането на трошенокаменна настилка, поради което същата не може да бъде предмет на отделна претенция. И на последно място – дори и отразеното в протокола да е реално изпълнено, не той, а собственикът на пътния участък – О.Б. следва да го заплати.
Възражението за липса на представителна власт у лицето, подписало процесния протокол е неоснователно : ответникът, притежавайки качеството търговец е следвало веднага след узнаването на извършеното от негово име действие без представителна власт да се противопостави, както и да представи доказателства за това по делото. Като не е сторил това, по отношение на него намира приложение законовата презумпция за потвърждаване на тези действия, установена в чл.301 ТЗ. Освен това и трите протокола за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР между О.Б. и „Г.Г.” ЕООД - от 06.07.2009г., от 09.07.2009г. и от 10.07.2009г. от името на изпълнителя са подписани също от лицето Е.Г.. Ето защо съдът намира възражението за липса на представителна власт за неоснователно. Следователно ответникът е приел по количество и качество извършената и отразена в протокола работа. Извършването на претендирания обем работа се потвърждава и от О.Б. в нейно писмо изх.№ КК – 100/15.07.2009г. до МРРБ – л.34 на т.д. № 125/09г.на Пазарджишкия ОС, съгласно което уведомява министъра, че в рамките на осигуреното финансиране и на договорените единични цени е разплатила 1 600 кв.м. от ИЗПЪЛНЕНИТЕ 4 700 кв.м. изкърпване на пътна настилка с плътна асфалтова смес. Твърдението за включване на трошенокаменната настилка в асфалтирането на пътя съдът намира за неоснователно, тъй като освен че не е доказано, видно от предмета на договора от 02.07.2009г. двете дейности са разграничени и подлежат на заплащане по различни цени.
С оглед на горното съдът намира за доказан факта на изпълнение от страна на ищеца на отразените в протокола от 10.07.2009г. по вид и обем СРР : 332 тона трошенокаменна настилка и 4 709,09 кв.м. асфалтиран пътен участък. На договорно основание – чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД се дължи заплащането на 332 тона настилка по единични цени 42,70лв на тон без ДДС, или 17 011,68лв с ДДС и 3 000 кв.м. асфалтиран път с единична цена 29,80лв на кв.м. без ДДС или 107 280лв с ДДС. Общо претенцията възлиза на 124 291,68лв. След приспадане на платените 91 000лв, остават дължими 33 291,68лв.
За извършената над договорения обем работа исковата претенция следва да бъде уважена на основание чл.61 и сл.ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие – 1 709 кв.м. път по единични цени 29,80лв без ДДС или 61 117, 06лв с ДДС. Възражението за липсата на пасивна материалноправна легитимация по иска, пред вид на това, че О.Б. е собственик на пътя, е неоснователно – работата е приета от ответното дружество и следователно то дължи заплащането й.
Ищцовата претенция за неустойка е основателна – ответникът –възложител е в забава по отношение плащането на приетата работа с оглед новелата на чл.15.2, поради което дължи неустойка в договорения размер от 2 000лв.
Възражението за прихващане също е основателно, тъй като ищецът в качеството му на изпълнител не е спазил договорения за изпълнение срок – 08.07.2009г. и съгласно чл.15.1 от договора дължи неустойка в размер на 2 000лв.
Като е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивите на обжалваното решение съставляват неразделна част от настоящото решение, на осн.чл.272 ГПК.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени от нея разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/28.02.2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 223/2010г.
Разноски не се присъждат.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника О.Б., Област Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :