РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер      141/29.06.2011 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                                Търговско отделение

На тридесет и първи май                                                                 Година 2011 в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

               ЧЛЕНОВЕ:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                 ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                      

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    256          по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                        

          Производството е образувано по въззивна жалба на Е.Х.Ю. ***, срещу решение №627/11.10.2010 г. по т.д. №883/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която  е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ вр. с чл.45 ЗЗД за разликата над присъденото след редуциране на сумите с 20% на осн. чл.51 ал.2 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв. до предявения общ размер от 25 100 лв., както и в частта досежно присъдената лихва за забава и разноските. ЗД „Е.” АД гр. София обжалва същото решение в осъдителната му част за разликата над 6 000 лв. до присъдените общо 12 000 лв.,  обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 06.06.2005 г..

          Въззивникът Е.Х.Ю. навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, позовавайки се конкретно на неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди относно претърпените болки и страдания във връзка със счупване на челюстта и левия крайник, както и на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, при приложението на която, окръжният съд е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди изцяло. Моли за неговата отмяна в и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което исковете се уважат в предявения размер ведно с присъждане на дължимата лихва за забава и разноски за двете инстанции.

          Въззивникът ЗД „Е.” АД гр. София счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно. Навежда доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД, предвид значително по - голямо съпричиняване от отчетеното от окръжния съд. Моли за отмяна на решението за разликата над 6 000 лв. до присъдените 12 000 лв. и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявените искове се отхвърлят над тази разлика, ведно с присъждане на разноски включително и юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемата страна М.М.М. оспорва жалбата на Е.Ю. като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски.

          Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Варненският апелативен съд с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди са в резултат на настъпило на 06.06.2005 г. ПТП с лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № Х ХХХХ ХХ, управляван от втория ответник М.М.М. ***.

Видно от представените по делото писмени доказателства, въз основа на образуваното срещу водача на лекия автомобил М.М.М. следствено дело №7043/2005 г. по описа на ТО – Девня при ОСС – Варна и внесения обвинителен акт, с влязло в сила на 07.06.2006 г. решение №333/23.05.2006 г. по НОХД №140/2006 г. по описа на РС гр. Девня М.М. е признат за виновен в това, че на 06.06.2005 г. в гр. Девня при управление на л.а. „Опел Вектро” с ДК №Х ХХХХ ХХ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 ЗДП, престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр. 2 б. А пр.1 вр. ал.1 б.Б пр.1 от НК. М.М. е освободен от наказателна отговорност, като на осн. чл.78а ал.1 и ал.4 вр. с чл.343 ал.3 пр.1 и пр.2 б. А пр.1 вр. ал.1 б. Б пр.1 от НК вр. с чл.378 ал.4 т.1 от НПК му е наложено административно наказание. С решението е прието, че по непредпазливост М. е причинил телесни повреди на повече от едно лице, от които три средни телесни повреди на ищцата Е.Х.Ю..

Предявеният иск срещу ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане” гр. София е с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ вр. чл.45 ЗЗД. Касае се за пряк иск на увредения срещу застрахователя, за уважаването на който ищецът следва да докаже в процеса наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахования спрямо увреденото лице. В условие на евентуалност е предявен и иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия извършител на деликта – втори ответник М.М.М..

Видно от представената по делото на л.12 застрахователна полица № 071050097647/28.02.2005 г., за управлявания от втория ответник л.а., е налице валидно сключена със ЗД „Е.” АД гр. София застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие 01.03.2005 г. – 28.02.2006 г.. Застрахователният договор е сключен от собственика на л.а. Ф.Ю.А, който е предоставил управлението на процесния автомобил на ответника М.М.. Съгласно чл.4 от Наредба №18/10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл.77 ал.1 т.1 и 2 от Закона за застраховането /отм./, но в сила към датата на събитието, задължителната застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на собствениците, ползвателите, държателите или водачи на МПС, регистрирани в страната. Следователно водачът на процесния лек автомобил – втори ответник се счита за застраховано лице по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по смисъла на закона.

Съгласно чл.20 от ЗДП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. С влязлото в сила решение, вторият ответник е признат за виновен по обвинението за извършено от него по непредпазливост престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 и пр. 2 б. А пр.1 вр. ал.1 б.Б пр.1 от НК, вр. с чл.20 ал.2 от ЗДП. От представените писмени доказателства и изслушаната в първата инстанция САТЕ се установява, че конкретната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е употребата на алкохол от водача на л.а., отчетена при проба 2,5 промила. В резултат на това възприятието на различните ситуации по време на движение и времето за реакция на водача са променени в посока на увеличение, което съчетано в конкретния случай с нощното шофиране, движение в завой с наклон на спускане, автомобил пълен с петима пътника и скорост на движение 123 км/ч е възможно да са причина за ПТП. По отношение употребата на алкохол от водача, непосредствено преди инцидента са събрани и гласни доказателства. Не се спори, че в резултат именно на настъпилото на 06.06.2005 г. ПТП са и нанесените на ищцата травматични увреждания.

Предвид изложеното съдът приема за установено авторството на деянието, неговата противоправност и пряката причинно следствена връзка между поведението М.М., водача на МПС, и причиненият по непредпазливост общественоопасен резултат – три средни телесни повреди на ищцата. Ето защо и исковата претенция за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди е доказана по основание.

Страните спорят относно размера на претенцията за неимуществени вреди за разликата над присъдените 6 000 лв.. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съобразно правилата на чл.52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства:

От назначената от първата инстанция СМЕ, чието заключение, неоспорено от страните е прието от съда, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла разкъсно контузна рана на главата, счупване на долната челюст, обусловило трайно затруднение в дъвченето и говора, счупване на бедрената шийка, счупване на тялото на лява бедрена кост, както и счупване на костите на лявата подбедреница, които счупвания са обусловили трайно затруднение в движенията на левия горен крайник. Трайното затруднение в движението на крайника само по себе си е обуславяло и тежкото многотъканно увреждане в областта на подбедрицата. При лечението на счупването в областта на бедрената шийка и тялото на бедрото след металната външна остеосинтеза е настъпило усложенние. Костното възстановяване е било непълно с обособяване на лъжлива става, което е наложило поредна оперативна интервенция на 16.12.2005 г. с прилагане на метод с вътрешна фиксация – К. пирон. След операцията за срок от 6 месеца ищцата се е придвижвала с патерици. Зарастването в областта на шийката е с лекостепенно дъговидно изкривяване, като вътрешната метална фиксация все още не е отстранена по оперативен път. Оперативното ортопедично лечение на счупените кости на подбедрицата е протекло на две етапа – първоначална външна фиксация и отстраняване на отделни несрастнали костни фрагменти при втория етап, когато е снета и металната фиксация. Последвала е гипсова имобилизация, продължила 30 дни и ортеза. Костното зарастване на бедрото и подбедрицата е протекло в продължителен период от време от 12-14 месеца. Към момента на изготвяне на СМЕ вещото лице е установило, че функцията на крайника е възстановена за самостоятелно ходене и стоеж. Налице са обаче, остатъчни нарушения, изразяващи се в лекостепенно скъсяване на крайника 2-3 см., ограничаване в обичайния диапазон за свиване и разгъване в глезенната, колянната и тазобедрената става, както и локализирани сетивни нарушения в по гърба на стъпалото. Тези нарушения имат постоянен характер и не подлежат на възстановяване. Мекотъканните увреждания, ангажиращи кожата, подкожието и мускулатурата са довели до образуването на обширен белег, обхващащ голяма част от предната, външно страничната  и задна повърхност на подбедрицата. Белегът значително видоизменя формата и обичайния анатомичен вид на крака в тази област, поради което остатъчните увреждания от травмата съставляват медико-биологичния признак обезобразяване на левия долен крайник. От заключението на назначената СПЕ се установява, че след инцидента пострадалата ищца е развила посттравматично стресово разстройство, което не е отзвучало напълно, като е препоръчителна психотропна и индивидуална психотерапия. Съгласно експертно решение на ТЕЛК от 28.10.2009 г. на ищцата е призната 72% намалена трудоспособност за срок от две години.

Тези факти се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. В показанията си св. А. излага, че Ю. дълго време предвид счупената й челюст не е могла да се храни нормално, а само със сламка, първоначално е била с патерици, а след това се е придвижвала с бастун, чувствала се е зле, имала е болки., притеснявала се е от белезите от хирургическите интервенции. По отношение на психическото й състояние сочи наличието на уплаха от катастрофата, плач и нежелание да излиза, притеснение от лекото накуцване, както и видима промяна в поведението – „не е същата като преди”. В този смисъл са и показанията на св.Б..

Предвид установеното по безпротиворечив начин по-горе, настоящият състав определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди, така както е предявено за счупената челюст в размер на сумата от 3 000 лв., за травмите на левия крайник от 16 000 лв. и 6 100 лв. за мекотъканните увреждания на лявата подбедрица или в общ размер от 25 100 лева.  При определяне на това обезщетение по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, съдът съобрази също младата възраст на пострадалата – 16 г. при причиняване на ПТП и болките и страданията, които тя е претърпяла в тази възраст и продължава да търпи.

В хода на делото ответниците са направили възражение за наличие на съпричиняване от ищцата по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, с оглед на това, че същата не е ползвала намиращия се на задната седалка предпазен колан. Този факт не се оспорва и от самата ищца, но се твърди, че при предявяване на иска в посочените в исковата молба размери този факт предварително е отчетен. Предвид заключението на САТЕ, както и механизма на катастрофата с излитане на ищцата от автомобила и останалите в него водач и пътник на предната седалка, които са били с предпазни колани, съдът приема, че с поведението си Ю. също е допринесла за настъпване на вредоносния резултат т.е. налице е хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД. При отчитане на същия настоящият състав на съда приема, че той следва да се определи на 20%, с който процент да се намалят обезщетенията за неимуществени вреди или на ищцата се присъди общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 080 лв., от които 2 400 лв., за счупена челюст, 12 800 лв. за  счупване шийката на бедрото и лява подбедрица и 4 880 лв. за обезобразяване на левия крайник, до който общ размер исковата претенция е основателна и доказана.

Като е уважил този иск за сумата от 12 000 лв. и е отхвърлил за разликата, окръжният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде отменено за разликата над 12 000 лв. до 20 080 лв., а в останалата отхвърлителна част над 20 080 лв. до предявения размер от 25 100 лв. да се потвърди.

В отношенията с пострадалия застрахователят отговаря вместо застрахования за причинените от него вреди в резултат на деликт. Той отговаря и за лихви за забава, поради което и по арг. от чл.84 ал.3 ЗЗД върху присъдените суми се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането. С оглед направеното от ответниците пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД, което възражение съдът намира за основателно, законната лихва върху присъдената допълнително с настоящото решение главница от 8 080 лв. се дължи, считано от 04.06.2007 г. до датата на предявяване на исковата молба 04.06.2010 г. в размер на сумата от 3 284,39 лв., след извършено от съда изчисляване по програмен продукт Апис – финанси.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищцата се присъждат сторените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на сумата 840 лв., адвокатско възнаграждение.

На осн. чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ответника ЗД „Е.” АД гр. София се присъжда юрисконсултско възнаграждение 150 лв..

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №627/11.12.2010 г. по т.д. №883/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която ЗД „Е.” АД гр. София е осъдено да заплати на Е.Х.Ю. ***, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата , считано от 04.06.2007 г. до 04.06.2010 г. в размер на сумата от 4 877, 82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска 04.06.2010 г. до окончателното й изплащане, в резултат на претърпяно на 06..06.2005 г. ПТП, както и в частта, с която иска за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 080 лв. до предявените 25 100 лв..

ОТМЕНЯ решението в частта, с която иска за главницата е отхвърлен за разликата над 12 000 до 20 080 лв., както и в частта за разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД гр. София, ЕИК 121265113, гр. София, кв. „Л.”, бул.”Г. М. Д.” №16 да заплати на Е.Х.Ю., ЕГН **********,*** сумата от 8 080 ЛВ., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 06.06.2005 г. на осн. чл.407 /отм./ ТЗ вр. чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 04.06.2007 г. до 04.06.2010 г. в размер на сумата от 3 284,39 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба 04.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и на осн. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 840 лв., адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

ОСЪЖДА Е.Х.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „Е.” АД гр. София, ЕИК121265113, гр. София, кв. „Л.”, бул.”Г. М. Д.” №16 на осн. чл.78 ал.8 ГПК сумата от 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.