Решение по Търговско дело 228/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159/ 07.07.2011г. Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 07.06.2011 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 228/2011 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.294 ГПК вр. чл. 258 и следв. ГПК и е образувано след отмяна на въззивно решение № 67/21.05.2010 год. на ВАС, постановено по в.т.д.№ 157/2010 год. в обжалваната му част, с която е отменено решение № 8/15.01.2010 год., постановено по т.д.№287/2009 год. по описа на ШОС и искът е частично уважен за сумата от 68 748 лева – възнаграждение за извършени СМР, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2009 год. до окончателното изплащане и направените съдебни и деловодни разноски.

С решението на ВКС, висящността на въззивния спор е възобновена с предмет - ревизия на решение № 8/15.01.2010 год., постановено по т.д.№287/2009 год. по описа на ШОС в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Тича-96” ООД – Шумен против „Спринт-2” ЕООД – София искове както следва:

-за заплащане на сумата от 45500 лева, съставляваща неплатено възнаграждение по договор за строителство от 31.03.2008 год. досежно VI етап „покривни панели”;

- за заплащане на сумата от 23 248 лева, съставляващи възнаграждение за допълнително възложени СМР по договор от 31.03.2008 год. , изразяващи се в изграждането на избено помещение.

Решението на ШОС в останалата му отхвърлителна част е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Тича-96” ООД – Шумен. Страната претендира отмяна на решението, респ. уважаване на предявените осъдителни претенции.

Въззиваемата страна – „Спринт-2” ЕООД – София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли съда да потвърди отхвърлителното решение на ШОС.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

I. По иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД досежно дължимото възнаграждение за етап VI от сключения между страните договор:

Предявената претенция е с правно основание чл. 258 и следв. ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи следните елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: че между страните е налице сключен договор за изработка с предмет – процесните СМР, че същите са осъществени от изпълнителя, предадени, респ. приети от възложителя. Горните предпоставки обуславят изхода от спорното правоотношение, поради което следва да бъдат установени от страната по реда на главно и пълно доказване.

По силата на договор, сключен на 31.03.2008 год. "Спринт-2» ЕООД – София в качеството на възложител е възложил, а изпълнителят – “Тича – 96”ООД - Шумен е приел да изгради „Пристройка към шивашки цех” в кв.Тракия, гр.Шумен. Страните са уговорили дължимия обем СМР и тяхната цена. Процесният спор е свързан със заплащането на дължимото възнаграждение за етап VI „покривни панели” в размер на 40 000 лева /без ДДС/ - така чл.2.3. Възникналото облигационно правоотношение съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.258 и следв. ЗЗД.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът изпълнил договорените покривни панели. Горният извод съответства и на представената фактура № 214/18.11.2008 год., обективираща закупуването и доставката на покривни панели с продавач „Индустриал импорт – експорт Савов” ЕООД – Бургас и получател „Тича – 96” ООД – Шумен.

Съобразно заключението на назначената от въззивната инстанция СТЕ, изграденият VI –ти етап е изпълнен в съответствие с одобрения конструктивен проект на страдата. Монтираните панели отговарят на предварително договорените вид, дебелина и цвят съобразно чл.1.2, б.”г” от договора.

По делото липсват писмени двустранно подписани доказателства за приемането на процесния етап VI –ти от реализираното строителство. Страните не са оформили документално изработката в разглежданата част, не са съставили и двустранен протокол за фактическото изпълнение, предаване и приемане.

Липсата на писмени доказателства не препятства възможността страната да установи изпълнението на договорения резултат, респ. неговото предаване и насрещно приемане. Посочените фактически и правни действия имат неформален характер поради което е допустимо да бъдат установявани с всички способи, предвидени в ГПК.

Право на изпълнителя е да претендира приемане на изработеното, респ. задължение на възложителя е да прегледа работата и да направи незабавно всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно – чл.264, ал.2 ЗЗД. Трайно е разбирането в съдебната практика и правна доктрина, че приемането по смисъла на чл.264 ЗЗД е задължение за възложителя. В случай, че последният не е извършил своевременен преглед след предаването на трудовия резултат и не е предявил незабавно възражения за явни несъответствия на предаденото в качествено отношение, се счита, че работата е приета – така чл.264, ал.3 ЗЗД.

Във връзка с дължимото възнаграждение за полагане на покривни панели, ищецът е издал 2 броя данъчни фактури №№ 97/24.02.2009 год. и 100/13.04.2009 год. на обща стойност 48 000 лева /с ДДС/. Ответникът подписал фактура № 97/24.02.2009 год., извършил надлежно осчетоводяване на фактурираното задължение, вкл. частично погасил 2500 лева от дължимата главница. Съобразно признанията на ответника, обективирани в едностранно съставеното писмо /л.127/, изпълнителят предявил за плащане и втората фактура с № 100/13.04.2009 год.

Изложените факти обуславят извода, че изпълнителя е канил възложителя да осъществи дължимото приемане. Поканата за плащане на дължимото възнаграждение във връзка с етап VI съдържат имплицитно и покана за приемане на СМР, чиято цена се претендира. Липсата на изричност в обсъжданите покани не дерогира значението им и на покани за приемане на изработеното. През целия период на разменена кореспонденция възложителят не е навел изрични и конкретни възражения по качеството на изработката. Такива не са наведени и в настоящото производство. Напротив – съобразно фактическата установеност по делото, изработените покривни панели отговарят на конструктивния проект, вкл. и на предварителните уговорки за вид, дебелина и цвят. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице бездействие на възложителя, приравнено на приемане по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД.

Дължимото възнаграждение за конкретния етап от строителството е твърдо уговорено и възлиза на 48 000 лева /с ДДС/. Ответникът е извършил плащане на сумата от 2500 лева, респ. остава да дължи сумата от 45 500 лева. Предявеният иск е основателен до посочения размер. Отхвърлителното решение на ШОС следва да бъде отменено в обжалваната част, респ. предявената претенция – уважена.

II.По иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД досежно допълнително възложените СМР: Искът в разглежданата част е предявен при твърдения, че изграждането на избено помещение има характера на допълнително възложени СМР. Дължимото възнаграждение се претендира на договорно основание.

Сключеният договор регламентира отношенията между страните във връзка с допълнително възложени СМР в разпоредбата на чл.2.2. Изпълнителят дължи извършването на всички СМР, неупоменати в офертата, при условие, че същите са предмет на проектантска заповед, обективирана в заповедната тетрадка. Същите подлежат на заплащане от възложителя съобразно договорените принципи на ценообразуване по цени „към момента на заповедите и изпълнението”.

Съобразно заключението на СТЕ, назначена от настоящата инстанция, процесното избено помещение е изградено въз основа на Заповед на проектанта под № 6/08.07.2008 год., вписана в заповедната тетрадка за обекта /заповедта е приложена на л.48 от делото/. Избеното помещение – частичен вкопан сутерен не е предвидено по първоначалния одобрен архитектурен проект. Корекцията е отразена като екзекутив на архитектурния проект.

Така установената фактическа обстановка обуславя извода, че изграденото избено помещение не съставлява част от първоначално възложените СМР и изграждането му не е включено в т.н. „нулев цикъл” на сградата по смисъла на чл.1.2.”а” от договора. Заповедта за обособяването на процесното избено помещение е от м.юли 2008 год., респ. акт обр.7 за същото датира от същия месец. Следователно – претендираното възнаграждение касае СМР извън предмета на сключения договор. Независимо от горното, изграждането на избеното помещение е осъществено въз основа на заповед на проектанта и техн.ръководител на обекта, поради което и на основание чл.2.2 от договора допълнителното СМР следва да се счита за възложено от ответника.

Ответникът не е навел твърдения за допуснати от изпълнителя несъответствия или недостатъци в изработката. Съобразно заключението на СТЕ, назначена от въззивната инстанция, изпълнението отговаря на строителните правила и норми и на проектантските предписания.

Дължимото възнаграждение за изграждането на избеното помещение следва да се определи съобразно договорните принципи на чл.2.2 и към момента на изпълнението. На посоченото основание, релевантен за определяне размера на възнаграждението е първия вариант от заключението на СТЕ, базиран на показателите за часова ставка и др., заложени в договора за строителство към м.юли 2008 год. – 24 131, 28 лева. Отхвърлителното решение на ШОС следва да бъде отменено в обжалваната част 23 248 лева, респ. предявената претенция – уважена до посочения размер. Решението в останалата отхвърлителна част е влязло в законна сила, респ. не може да бъде ревизирано от съда.

Разпоредбата на чл.370 ГПК регламентира режима на преклудиране възраженията на ответника. Последният не може след срока за отговор да се брани с възражения, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Подобно недопустимо възражение е твърдението за наличието на надплатени суми по договора за изработка при съобразяване на всички сметни отношения между страните , вкл. и по предшестващите етапи в строителството. Възражението е свързано с въвеждането на нови факти в защитната теза на ответника. С оглед настъпилата преклузия по чл.370 ГПК, възражението не е предмет и на дължимата от въззивния съд проверка. На същото основание не е предмет на проверката и твърдяното плащане в размер на 17 500 лева без писмен документ.

Разноски: Страните имат право на разноски съразмерно уважената, респ. отхвърлена претенция. Дължимите разноски на ищеца възлизат на 5 947, 29 лева, респ. на ответника – 403,46 лева. По компенсация, ответникът дължи на ищеца сумата от 5 543, 83 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 8/15.01.2010 год., постановено по т.д.№287/2009 год. по описа на ШОС в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Тича-96” ООД – Шумен против „Спринт-2” ЕООД – София искове както следва:

ОСЪЖДА „Спринт – 2” ЕООД, ЕИК 127044748 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Сливница” № 132, ет.3, представлявано от И.Б.И. ДА ЗАПЛАТИ на „Тича – 96” ООД, ЕИК 127015604 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”Ален Мак” № 53 сумата от 45500 лева, съставляваща неплатено възнаграждение по договор за строителство от 31.03.2008 год. досежно VI етап „покривни панели” и сумата от сумата от 23 248 лева, съставляващи възнаграждение за допълнително възложени СМР по договор от 31.03.2008 год., изразяващи се в изграждането на избено помещение, на основание чл. 266, ал.1 ГПК, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2009 год. до окончателното погасяване на задължението.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Спринт – 2” ЕООД, ЕИК 127044748 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Сливница” № 132, ет.3, представлявано от И.Б.И. ДА ЗАПЛАТИ на „Тича – 96” ООД, ЕИК 127015604 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”Ален Мак” № 53 сумата от 5 543, 83 лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО в останалата част и влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: