Р Е Ш Е Н И Е

№…92/Варна, 28.04.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито  съдебно заседание на 28.04.2011 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова ч.т.д.№ 168/2011 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР и е образувано по жалба от Д.С.С. в качеството на представляващ СД «С.Т.И. – С. и сие» срещу решение № 152/24.02.2011 год., постановено по ч.т.д.№ 159/2011 год. по описа на ОС – Варна, с което е потвърден отказ № 20101206124101/13.01.2011 год. на АВп, постановен по заявление вх.№ 20101206124101 за преобразуване чрез промяна  на правната форма на СД «С.Т. – С. и сие».

В предявената до съда жалба се излага, че съдебният акт е неправилен.  Съдът не се е произнесъл по основателността на наведеното възражение, че отказът на дл. лице е мотивиран с несъществуващи разпоредби от ЗТР – чл.24, т.4 и т.5. Изводите на ВОС не кореспондират с разпоредбите на ТЗ и са основани на „формалистичен” подход, който не отчита смисъла и целта на закона. По арг. на противното от чл.264, ал.2 ТЗ няма законова забрана преобразуването чрез промяна в правната форма да бъде съчетано с редуциране на членския състав на преобразуващото се дружество. Разпоредбата на чл.264з, ал.3 ТЗ допуска съдружниците в преобразуващото се дружество да станат и такива в новоучреденото, но не забранява успоредното напускане на съдружник, осъществено при единодушно съгласие на членския състав.

Неправилен е и извода, че  при преобразуването следва да се представи доклад на проверител. Разпоредбата на чл.264в ТЗ е обща. Според специалната хипотеза на чл.262л, ал.5 ТЗ проверка на преобразуването не се извършва, ако всички съдружници са изразили писмено съгласието си за това. Отделно – проверката би била безпредметна, тъй като СД не разполага с имущество.

Съдът, след преценка на въведените доводи и  представените доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25, ал.4 ЗТР, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

I. Депозираната жалба е мотивирана на първо място с основаването на постановения от длъжностното лице отказ с несъществуващи текстове от закона – чл.24, т.4 и т.5 ЗТР.

Ревизираният отказ съдържа подробни мотиви, основани на невъзможността преобразуването да се съчетае с редуциране на членския състав на преобразуващото дружество. Отказът е мотивиран и с липсата на нарочен доклад на проверителя, обективиращ наличието на предпоставките по чл. 261б, ал.1, изр.2 и чл.264д ТЗ. В съответствие с изложеното, съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, изр.1 ТЗ. Наличието на явни фактически грешки в отказа и конкретно – грешното посочване на текстове от закона не съставлява самостоятелно основание за отмяна по реда на съдебната проверка. Очевидно е при съпоставка с изложените мотиви, че отказът е постановен, на основание чл.21, т.4 и т.5 ЗТР, тъй като при дължимата проверка органът по вписванията е констатирал, че към заявлението не са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и че представените такива не удостоверяват  съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

II. Разглежданият отказ е постановен по заявление, обективиращо искане за вписване на преобразуване на СД в ЕООД чрез способа на промяна в правната форма.

При преобразуване на търговски дружества съдружниците и/или акционерите в преобразуващите се дружества придобиват  членство в едно или повече от новообразуваните и/или приемащите дружества. Разгледано от друг ъгъл, това правило означава, че след като преобразуващото се дружество се е прекратило, съдружниците или акционерите имат право на ликвидационен дял, но тъй като не се извършва ликвидация, срещу това свое право те получават съответен брой дялове или акции в приемащото или новообразуваното дружество. Горното правило съставлява общ принцип на преобразуването.

Прекратяването на членственото правоотношение в прекратеното дружество и заместването му с членство в приемащото или новоучреденото дружество се извършва по право, едновременно с преобразуването, вкл. и по отношение на тези, които са изразили несъгласие с преобразуването. Изключенията от посочения общ принцип са лимитивно изброени в закона: при преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество /чл.262с ТЗ/; при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик /чл.265-265в ТЗ/ ;  при условията на парично уравняване, но  в размер не повече от 10% от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове и акции (чл. 261б и чл. 263р  ТЗ). Изложеното сочи, че принципа за запазването на членствените права не може да бъде дерогиран, вкл. и по взаимно съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество.

В съответствие с посочените общи принципи, едновременно с  преобразуване чрез промяна в правната форма не може да се прекрати членственото правоотношение на съдружник в преобразуващото се дружество.

При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за неоснователни възраженията на страната, черпени от разпоредбата на чл. 264, ал.2 ТЗ. Сочената норма забранява едновременно с промяната на правната форма да се приемат нови съдружници или акционери.  Смисълът на чл.264в ТЗ е да уреди невъзможността за разширение на членския състав при конкретната форма на преобразуване, тъй като такава забрана липсва при останалите преобразуващи механизми. Разпоредбата обаче не следва да се тълкува като нормативно разрешение членския състав да бъде изменян в обратна насока – чрез прекратяване на заварено от преобразуването членство.    Принципа за запазване на членския състав е уреден в общите разпоредби на преобразуването. Нормата на чл.264в, ал.2 ТЗ не създава изключение от тях.

III.Неоснователни са и възраженията на въззивника касателно изискванията за проверка на преобразуването - чл.264в ТЗ. Поддържа се в тази връзка, че изискванията за проверка следва да се считат дерогирани  по общо съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество и на основание чл. 262л, ал.5 ТЗ.

         Действително, разпоредбата на чл.262л, ал.5 ТЗ разпорежда, че проверка на преобразуването не се извършва, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие. Макар и разположена систематично в раздела за  вливане, сливане, разделяне и отделяне, нормата следва да намери приложение и по отношение разглежданата форма за преобразуване. Горното следва от общия смисъл на закона – правилото за справедливото съотношение на замяна и неговата проверка е в интерес на съдружниците/акционерите, респ. няма пречка да се дерогира по изричното им общо съгласие.

Възможността за дерогиране обаче е относим  единствено към доклада на проверителя по чл.262м ТЗ във връзка с адекватността и разумността на предвиденото при преобразуване съотношение на замяна. Съдружниците  не могат да дерогират изискванията за общ доклад за проверка на капитала по чл.262ф, ал.1 ТЗ, тъй като това правило е от публично-правен порядък и е в интерес на третите лица – кредитори на дружеството.

В контекста на изложеното, правилни са изводите на длъжностното лице по регистрация, че към заявлението е необходимо да се представят и не са представени доказателства за съставянето на общ доклад на проверителя за спазването на чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ.

Следва изрично да се отбележи, че в регистърното производство при преобразуване, обстоятелствата по чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ се установяват единствено с доклад на проверителя. Твърденията на страната, вкл. и едностранно съставените от същата счетоводни документи не обвързват регистърния орган, респ. и  съда при проверка на правилността на постановения отказ. Със заявлението не е установен размера на чистата стойност на имуществото на СД, респ. покрива ли същото величината на капитала на новоучреденото дружество.

Така мотивиран, съдът намира, че решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено по съображения, изложени в съдебния акт.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/24.02.2011 год., постановено по ч.т.д.№ 159/2011 год. по описа на ОС – Варна, с което е потвърден отказ № 20101206124101/13.01.2011 год. на АВп, постановен по заявление вх.№ 20101206124101 за преобразуване чрез промяна  на правната форма на СД «С.Т. – С. и сие».

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                       2.