Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е     

№     119/08.06.2011 година                           град Варна

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на трети май                                                                     година 2011

в закрито заседание в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Недева                                                                            ЧЛЕНОВЕ :  А.Братанова

                                                                                                   П.Хорозова

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 158 по описа  на Варненския апелативен съд за 2011г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „К.” ООД против решение № 9/04.01.2011г. на Варненския окръжен съд, ТО постановено по т.д. № 141/2010г. в частта, с която е осъдено да заплати на „Ж.” ООД сумата от 36 019лв, представляваща неизплатена цена за доставка на арматурни заготовки по фактура № 3727/13.08.2008г., на осн.чл.327 ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 01.02.201г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 7 019,73лв. за периода от 14.08.2008г. до 31.01.2010г., на осн.чл.86 ЗЗД;  в частта, с която е отхвърлен насрещния му иск за заплащане на сумата от 17 412,46лв заплатена по фактура 3727/13.08.2008г. без основание, на осн.чл.55 ал.1 ЗЗД, както и в съответната част за разноските. По съображения за неправилност на решението в обжалваните части, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което  да отхвърли иска на „Ж.” ООД и уважи насрещния му иск с произтичащите от това законни последици.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Жалбата е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

                                                                                                                   2.

Предмет на въззивното производство са предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, както и насрещния иск на „К.” ООД срещу „Ж.” ООД за сумата от 17 412,46лв. : Ищецът „Ж.” ООД, гр.Варна претендира от „К.” ООД, гр.Варна заплащане на сумата от 36 019,75 лв, представляваща неизплатена цена за доставка на арматурни заготовки по фактура № 3727/13.08.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 01.02.12010г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 7 019,73лв  за периода от 14.08.2008г. до 31.01.2010г., ведно с направените по делото съдебно – деловодни разноски. Въззивната инстанция дължи произнасяне и по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск на „К.” ООД срещу ”Ж.” ООД за сумата от 17 412,46лв, заплатена по фактура 3727/13.08.2008г. без основание, с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.03.2010г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебно-деловодни разноски.

По иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ :

          Ищецът твърди, че през 2008г. доставял в обект в гр.Силистра, който ответникът изпълнявал като подизпълнител, арматурни заготовки, собствено производство по заявка на ответника, съгласно приетите като доказателство по делото приемо-предавателни протоколи №№ 5197/13.05.2008г., 5318/26.05.2008г., 5056/22.04.2008г., 5128/02.05.2008г. и 5061/22.04.2008г. Протоколите за „приел” са подписани от представител на „Р. – Б С” ООД, основен изпълнител на обекта, осъществяващ контрол за качеството на доставяните стоки и материали.  За осъществената доставка на фактическия получател „К.” ООД е издадена процесната обобщена фактура № 3727/13.08.2008г. на обща стойност 72 019,75лв. Част от нея е заплатена в срок, а остатъкът от 36 019,75лв  се претендира ведно със законната лихва от подаването  на исковата молба – 01.02.2010г. до окончателното й изплащане.

          Ответникът противопоставя няколко възражения : Фактурата не само че не му е била връчена, но и не отразява действителните отношения между страните по спора. Според фактурата той дължи претендираната сума  не за „обработка на метали”, а за „арматура”, т.е. за доставена собствена на ищеца стока, което не отговаря на събраните по делото доказателства. Ответникът твърди, че доставил на ищеца 246 286 кг желязо / валцдрат/, което ищецът транспортирал от Пристанище  Русе – Изток до негов склад и  разполагал с него до пълното му изчерпване. Към момента на издаването на фактура №

                                                                                                                   3.

3727/13.08.2008г. ищецът преработил и експедирал в готов вид метални заготовки с общо тегло 217 559 кг. Остатъкът от 28 727 кг са собственост на ответника. Според фактурата на ответника са предоставени метални артикули / арматура/  с общо тегло 35 938кг. От тях за собствените на ответника 28 727 кг е трябвало да се фактурира и претендира за заплащане само обработката – по 0,12лв на килограм, с ДДС  в размер на 4 136,69лв. Стойността на останалите 7 211кг, с ДДС , е в размер на 14 450,84лв. След сумиране на двете задължения / 4 136,69лв + 14 450,84лв/ претенцията на ищеца се свежда до  18 587,53лв. Тъй като по тази фактура ответникът е извършил частично плащане / аванс/  в размер на 36 000лв при задължение в размер на 18 587,53лв, ищецът му дължи връщане на сумата от 17 412,46лв като надвнесена, получена без правно основание. С оглед на това е предявил и приетият за съвместно разглеждане с първоначалния и насрещен иск срещу „Ж.” ООД за същата сума.

          От събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа и правна страна следното :

От приемо – предавателни протоколи №№  5197/13.05.2008г., 5318/26.05.2008г., 5056/22.04.2008г., 5128/02.05.2008г. и 5061/22.04.2008г се установява, че „Ж.” ООД е доставило на „Р. – Б” ООД общо 56 165 кг арматурни заготовки. Не е спорно че, макар и подписани от трето за спора лице, заготовките са получени от „К.” ООД в качеството му на подизпълнител на строителния обект.  С оглед трайно установилите се търговски отношения между страните по спора ищецът претендира заплащане само на отразеното във фактура № 3727/13.08.2008г. количество арматура.  Ответникът оспорва фактурата пред вид неспазени условия при издаването й :  фактурата не е подписана от управителя или представител на дружеството, липсват съпътстващи документи към нея, изпратена е по факс и той не я приема. Съдът намира оспорването за неоснователно :  От Писмо на НАП, ТД Варна, изх.№ 66072-3/17.11.2010г. – л.153, е видно, че фактурата е включена в дневниците за покупки на дружеството, а от заключението на ССЕ се установи, че фактурата е осчетоводена по сметка „Други дебитори”. Тя е и частично платена в размер на 36 000лв.    С оглед на това и на осн.чл.182 ГПК вр.чл.55 ТЗ съдът приема, че стоката е получена и за нея се дължи плащане. Основното възражение на ответника за недължимост на сумата поради  надплащане на полученото количество арматура със сумата от 17 412,46лв съдът намира също за неоснователно : За всяка експедирана партида желязо от ответника към ищеца спедиторът е изготвил опис за експедиция на стоката, в която е описан вида на желязото, количеството, рег. номер на превозното средство на ищеца, с което е извозено стоката и фирмата получател на стоката.  Всеки

                                                                                                                   4.

експедиционен опис включва и отчетно писмо на Пристанищен комплекс Русе – Изток, експедиционна бележка, подписана от шофьора на ищеца и контролен талон, издаден от Пристанищен комплекс – Русе за измереното тегло на стоката. Съгласно приетите по делото писмени доказателства в тази връзка и по-специално Отчетни писма от 24.11.2005г., 28.02.2006г., 27.04.2006г., 04.05.2006г. и 04.08.2006г., издадени от Пристанищен комплекс Русе     ,  експедираното за „К.” ООД количество валцрат  е 205 786кг.  От писмените доказателства съдът изключва Отчетно писмо от 07.03.2006г. – л.357, тъй като то се отнася до друг адресат и до други доставени количества.  Отчетно писмо  от 07.03.2006г. до „К.” ООД с отразени количества 19 140кг и 21 360кг, посочено в констативно-съобразителната част на ССЕ, не е прието като доказателство по делото, поради което и съдът не може да направи изводи въз основа на него. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е транспортирал от Пристанище Русе – Изток до неговия склад 205 786 кг желязо, вместо твърдените от ответника 246 286 кг. Към момента на издаване на фактура 3727/13.08.2008г. ищецът  е бил обработил и експедирал в преработен вид  метални заготовки с общо тегло 217 559кг – факт, който ответникът не оспорва. При това положение в склада на ищеца към 13.08.2008г. не е имало като материална наличност собствени на ответника 28  727 кг желязо, който факт е отразен и в заключението на в.лице по ССЕ при проверката в счетоводството на ищеца.

          При това положение ответникът дължи заплащане на получените от него и отразени в процесната фактура количества арматура. След приспадане на авансовото плащане в размер на 36 000лв, той остава задължен за исковата сума в размер на 36 019,75лв, Искът се уважава ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба 01.02.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

По иска с правно основание чл.86  ал.1 ЗЗД :

          С оглед уважаването на главния иск, акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 7 019,73 лв за периода 14.08.2008г. / деня следващ издаването на фактурата/ до 31.01.2010г.  / подаване на исковата молба/ също следва да бъде уважен.

По насрещния иск :

          Насрещният иск на „К.” ООД срещу ”Ж.” ООД за сумата от 17 412,46лв, заплатена по фактура 3727/13.08.2008г. без основание, с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.03.2010г. до окончателното изплащане на задължението съдът отхвърля като неоснователен, по съображения, изложени по-горе.

                                                                                                                   5.

Като е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

          Тъй като за настоящата инстанция въззиваемата страна не претендира разноски, съдът не присъжда такива.

          Водим от горното, съдът

                                                Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА  решението на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 141/2010г. . в частта, с която „К.” ООД , ЕИК 103265713, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р.”Приморски”, м.”Т.” , ул.”Х-та” № Х, вх.Х, ап.Х, представлявано от И. Г. И с ЕГН ********** е осъдено да заплати на „Ж.” ООД, ЕИК 124091486, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р.”П.”, ул.”П Р” ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, представлявано от Г. В Ж с ЕГН ********** сумата от 36 019лв, представляваща неизплатена цена за доставка на арматурни заготовки по фактура № 3727/13.08.2008г., на осн.чл.327 ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 01.02.201г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 7 019,73лв. за периода от 14.08.2008г. до 31.01.2010г., на осн.чл.86 ЗЗД;  в частта, с която е отхвърлен насрещния  иск  на „К.” ООД , ЕИК 103265713, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р.”П.”, м.”Т” , ул.”Х-та” № Х, вх.Х, ап.Х, представлявано от И. Г И с ЕГН ********** срещу на „Ж.” ООД, ЕИК 124091486, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р.”П.”, ул.”П Р” ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, представлявано от Г. В Ж с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 17 412,46лв заплатена по фактура 3727/13.08.2008г. без основание, на осн.чл.55 ал.1 ЗЗД, както и в обжалваната  част за разноските.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :