Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                 

                                  Варна 01.12.2010 год.

                 Варненският апелативен съд,наказателно отделение.в съдебно заседание на 26 ноември 2010 година в състав:

                                     Председател:Божидар Манев

                                            Членове:Живка Денева

                                                         Димитър Димитров

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Стефка Якимова разгледа частно наказателно дело № 372 по описа за 2010 година,докладвано от съдия Б.Манев

Производството е по чл.436 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на Х. *** протоколно определение на Шуменския окръжен съд , постановено на 30.09.2010 по частно наказателно дело № 157/2010 с искане за отмяната му.

Жалбоподателят и защитникът му не се явяват пред въззивната инстанция , а прокурорът изразява становище,че жалбата е неоснователна.

Варненският апелативен съд,за да се произнесе взе предвид:

С обжалваното протоколно определение Шуменският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Х.Х. за реабилитация на наложените наказания по НОХД №№ 277/02 на ОС Шумен и 641/02 на РС Шумен  по съображения ,че не е налице първата предпоставка на чл.87 от НК за извършване на реабилитацията.

Определението е правилно , а частната жалба е неоснователна.

Производството по чл.87 от НК е образувано по молба на осъдения Х. до Шуменския районен съд,която е изпратена на компетентния да я разгледа Шуменски  окръжен съд с определение на районен съдия от 11.03.2010 г.

В молбата се излагат твърдения,че молителят е осъден по НОХД № 641/2002 на РС Шумен на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца , а със същата присъда на основание чл.25 вр.чл.23 от НК са групирани наказанията по същото дело и по НОХД № 277/2002 на ОС Шумен и е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца. Като поддържа,че не е осъждан с други присъди и е имал добро поведение молителят моли да бъде реабилитиран и съдът  да направи необходимото да бъде освободен от изтърпяване /!/ на наказанието.

Тъй като изричното искане е за извършване на реабилитация не следва да се акцентира върху неправилното искане да бъде освободен от изтърпяване на определеното по реда на чл.25 от НК наказание. Всъщност се оказва , че същността на искането произтича от обстоятелството ,че Х. изобщо не е търпял наказание лишаване от свобода,тъй като се  укрил и е бил обявен на национално издирване – писмо № 1444/09.09.2010 на окръжен прокурор гр.Шумен. При това положение е правилен изводът на окръжния съд,че не е налице основната предпоставка за реабилитация по чл.87 ал.1 от НК – от изтърпяването на наказанието да са изминали три години, тъй като наказанието не е търпяно.  Наличието на обстоятелствата по ал.1 т.т. 1 и 2 от НК ,което е доказано в процеса е без правно значение.

С оглед гореизложеното жалбата на осъдения Х. е неоснователна , а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено , а след влизане в сила на настоящото решение следва да бъде направено необходимото за изпълнение на наказанието.

Водим от горното и на основание чл.436 ал.2 вр.чл.338 от НПК  Варненският апелативен съд

                      Р    Е    Ш    И

ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение на Шуменския окръжен съд , постановено на 30.09.2010 по частно наказателно дело № 157/2010 , с което е отказана съдебна реабилитация по чл.87 от НК на осъдения Х.Х.Х..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател:                   Членове: