ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182                                       19.03.2011 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                           Гражданско отделение

На 19-и март                                                                             Година 2011год.

В    закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ЛЕЩЕВ

ПЕТЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от Р. Славов въззивно ч. гр.дело № 91 по описа за 2011 година взе предвид следното:

 Подадена е частна жалба от Л.К.И. *** срещу Определение № 3591/16.11.2010г. по в.гр.д. № 2249/2010г. на Окръжен съд гр. Варна, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата срещу действията на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Варна. Твърди се, че неправилно съдът не се е съобразил с факта, че за да е налице ненадлежно извършване на наддаването при публична продан на недвижим имот, следва да са налице такива пороци, които да поставят под съмнение валидността на извършеното действие. Счита, че оценката на имотите, предмет на проданта, е основният елемент от този фактически състав на надлежно извършване. Настоява, че приетата от ЧСИ оценка на недвижимите имоти като един имот е неправилна, което е довело и до лишаване от възможността в публичната продан да участват повече лица, респ. да се получи по-висока цена. Неправилно било прието и това, че след като жалбоподателката е била уведомена за оценката, не е предприела действия в тази насока, предвид порока. Предвид изложеното, моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде отменено постановлението за възлагане от 30.04.2010г. 

Постъпил е отговор от „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, гр. София, чрез адв. А.Ц. ***, в който се излагат доводи за недопустимост на частната жалба, поради това, че съгласно чл.437, ал.4 от ГПК, постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване. В условие на евентуалност се твърди неоснователност на същата, поради това, че извършените от ЧСИ действия са законосъобразни.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл.437, ал.4 от ГПК, постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване тогава, когато се решава спора по същество. Настоящият случай не е такъв, тъй като разглеждането на жалбата не е по същество, а по допустимостта й. В случая е прието, че жалбата е процесуално недопустима и производството съответно прекратено. С оглед на гореизложеното, възражението на въззиваемия се явява неоснователно.

От друга страна, съобразно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК „Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена”. Видно от цитираната разпоредба, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само на лимитираните две хипотези - наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Посочените от жалбоподателя основания, а именно че имотите неправилно са били оценени като един имот, като по този начин се възпрепятства участието на повече лица в публичната продан и оттам получаването на по-висока цена за тях, не води до извода, че се оспорва ненадлежното извършване на публичната продан. Това е така, тъй като, изложените от въззивника причини по същество се явяват оспорване на самия начин на извършване на оценката на имотите, което както правилно е съобразил окръжният съд, не е сред хипотезите, даващи право на жалба в полза на длъжника. За да се счита наддаването при публичната продан за ненадлежно извършено, трябва да са нарушени разпоредбите на чл.487 – чл.490 от ГПК. Доказателства за такива нарушения не бяха представени, съответно установени.

Що се отнася до това, че към датата на подаване на настоящата частна жалба, въззивникът е „установил”, че взискателя по изпълнителното дело не е внесъл по сметка на ЧСИ сумата, на която са оценени недвижимите имоти, както и относно другите наведени от жалбоподателя оплаквания за процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, следва да се каже следното: От една страна, ако не бъде внесена цената в срока по чл.492 ал.3 ГПК, следва да се приложат разпоредбите на чл.493 и сл. От ГПК, но от друга, самият жаллбоподател в жалбата си до ОС твърди, че определената обща цена е равна на вземането на взискателя, от което следва извод, че взискателят не дължи заплащане на допълнителни суми. В допълнение на изложеното, следва да се отбеелжи, че с правото да обжалва извършената от съдебния изпълнител оценка на посочените недвижими имоти, длъжникът не разполага, тъй като в закона не е уредено такова негово потестативно право. В този случай, той може да избира между възможността да осъществи защитата си срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за несъществуване на вземането по чл.439 от ГПК, или да осъществи защитата си срещу процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.441 от ГПК /Опр. № 551/01.10.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 483/10г., ІV Г.О./.

Водим от гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна,  поради което обжалваното определение следва да бъда потвърдено.

 По изложениет съображения Варненският апелативен съд

                                      О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3591/16.11.2010г. по в.гр.д. № 2249/2010г. на Окръжен съд гр. Варна.

         Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 2.