№31
24.03.2010
г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети март, две
хиляди и десета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана
Джамбазова
ЧЛЕНОВЕ:
Пенка
Христова
Петя Петрова
Секретар:В.Т.
Прокурор:
Иван Тодоров
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. 90 по описа на съда за
2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
З.З.Ш. *** против решение № 1558 от 02.12.2009 г., постановено по гр.д. №
1068/2009 г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което е отхвърлен иска й срещу
С.З.Ш. за прекратяване на осиновяването, поради наличие на други обстоятелства,
които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и
осиновения.
Жалбоподателката е настоявала, че
решението е неправилно - необосновано и постановено при нарушение на материалния
закон, поради което е молила за
отмяната му и за постановяване на друго за уважаване на иска и прекратяване на
осиновяването. Сочила е, че между нея и осиновената не се е създала връзка
родител –дете. Двете не свикнали една с друга. Налице били дълбоки противоречия,
липсвала емоционална връзка. От връщането на детето в специализираната
институция, до момента, контакт между тях не бил осъществяван, налице било пълно
отчуждение.
Въззиваемата страна не е подала
писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, чрез
своя процесуален представител адв. Б. е сочила, че решението на първата
инстанция е правилно и е молила за потвърждаването му.
Д „СП” гр.Провадия и Прокуратурата
на РБ не са изразили писмено становище по жалбата. В съдебно заседание пред
Апелативен съд –Варна, са изложили съображения за неоснователност на жалбата и
са молили за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК,
като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена от
ищеца по делото - лице, легитимирано да обжалва отхвърлителното решение на
първата инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в
срок. Жалбата, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от
ГПК.
Съдът
на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Пред Окръжен съд-Варна е бил
предявен иск от З.З.Ш. против малолетната С.З.Ш., за прекратяване на пълното
осиновяване на детето от ищцата, на основание чл. 64, ал.1, т.3 СК /отм./,
заедно с произтичащите от това последици - промени в акта за раждане на детето и
възстановяване на имената отпреди осиновяването.
Доколкото исковата молба е била
подадена при действието на отменения СК и не се касае до хипотеза на преуреждане
на процесните правоотношения от новия СК, в сила от 01.10.2009 г., правната
квалификация на иска е по чл. 64, ал.1 т.3 от СК/отм./. Тъй като окръжният съд е
разгледал предявения иск, погрешно посочената от него правна квалификация, не се
е отразила на допустимостта на решението.
Ищцата е твърдяла в исковата си
молба, че през 2009 г. осиновила дванадесетгодишната С. при условията на пълно
осиновяване. При предварителното проучване на историята на детето, то било
описано като здраво и кротко без забележки в поведението му. При запитване за
детето, всеки път осиновителката получавала уверения, че то е разбрано и
послушно. Това, обаче не се оказало така. След преместването на С. ***, тя
станала нервна и агресивна. З.Ш. е описала конкретни случаи, при които
малолетната викала, събаряла
столове, търкаляла се по пода, чукала по стените и вратите, отказала да подготви
уроците си, изразила претенция за собствено колело и реагирала остро на отказа
да й бъде закупено, заплашила осиновителката с кухненския нож и казала, че ще
скочи от терасата. Осиновителката осъзнала, че няма сили и възможност да се
справи с агресивното и психически проблемно поведение на детето, поради което го
върнала в Дом за деца, лишени от родителски грижи с. Бързица и предприела
действия по прекратяване на осиновяването.
Малолетната ответница, чрез
назначения й от съда особен представител адв. Б., е оспорила иска и е молила за
отхвърлянето му. Настоявала е, че липсват предпоставките за прекратяване на
осиновяването. Липсвали положени усилия от страна на осиновителката за
адаптиране на детето към новата му среда, като поведението на последното можело
да бъде възприето като реакция на отношението на
осиновителката.
Д
„СП” – Провадия, чрез социален работник Йорданова, е изразила становище, че
интересите на детето налагат то да расте в семейна среда и е настоявала за
запазване на осиновяването.
Пред първата инстанция,
представителят на прокуратурата е заел позиция за уважаване на
иска.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд -Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
С
решение № 219/23.02.2009 г., постановено по гр.д. № 323/2009 г. по описа на
Варненския окръжен съд, ответницата по делото е била осиновена от ищцата, при
условията на пълно осиновяване. Съдът, по искане на осиновителката, е допуснал
промяна в имената на детето – от Веселина Валентинова Илиева – на С.З.Ш.. В
периода на осиновяването детето е
навършило 12 години.
Според
данните в приложения по делото социален доклад на отдел „Закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане” община Хасково, до десетата му година детето е
било отглеждано в семейна среда от неговата баба. След заболяването на
последната, малолетната е била настанена за отглеждане в ДДЛРГ с. Бързица,
където била обгрижвана в продължение на около две години. След осиновяването на
23.02.2009 г., детето се преместило да живее в гр.Хасково, в дома на
осиновителката. Съпругът на последната – П. Ш., работещ като шофьор, през този
период е отсъствал от семейното жилище. Според социалния работник, при
проследяването на следосиновителния период било констатирано, че е започнало
изграждането на връзката родител –дете като. Двете страни споделяли за добрите
отношения между тях. Майката
описвала детето като тихо, кротко, подредено и послушно, а то - че се чувствало
спокойно и сигурно с новите си родители. С. бързо се адаптирала към новата си
среда, започнала да изгражда приятелски кръг в училището и с децата от квартала.
Затруднения детето срещало при усвояване на учебния материал, поради което З.Ш.
му помагала при ученето на уроците. С позволение на осиновителката, С.
поддържала контакт с биологичните си роднини и с приятелите си от дома в
с.Бързица.
Че
между осиновената и осиновителката е започнало изграждането на връзка като между
дете и родител, са сочили и разпитаните по делото свидетелки Димова /сестра на
осиновителката/ и Динкова /приятелка и колежка на осиновителката/. През първия
месец от осиновяването, всичко се развивало много добре – З.Ш. се грижела за
детето, водела го на училище, помагала му за уроците, поощрявала го.
Влошаване
на отношенията между двете, според свидетелите е настъпило в периода след
Великденските празници 2009 г. Свидетелката Д. е споделила, че при посещение в
дома на семейството, заварила С. да вика, да лежи на земята и да хвърля каквото
й попадне. Свидетелката Д. пък станала очевидец на конфликт между осиновителката
и осиновената, породен от противопоставянето на детето на настояването на майка
му да си измие зъбите, да учи конкретен урок по география и да препише текст от
този урок. След като била попитана от ищцата, какво точно иска, детето
отговорило, че желае да му купят колело. Когато такова му било отказано, то
реагирало с викове, блъснало стола и избягало навън. После изчакало да бъде
настигнато от осиновителката и се върнало в дома заедно с нея. Протестът на
малолетната продължил, като свидетелката повикала полиция, защото „крясъците
били невъзможни”.
И
двете свидетелки не са станали очевидци на отправени заплахи за убийство от
детето към осиновителката, нито на такива за самоубийство, а са пресъздали
споделеното им от ищцата. Затова, съдът намира, че твърденията за такива не са
доказани по делото.
На
21.04.2009 г., З.Ш. сезирала отдела за закрила на децата в гр.Хасково и
служителите започнали разговори с двете страни за преодоляване на възникналия
конфликт. Пред социалните работници детето разказало, че се скарали с
осиновителката, защото тя настоявала то да учи, да чете и да спазва определени
правила. След това, обаче С. подарила картичка на майка си, с което искала да й
се извини и така според нея вече всичко било наред.
На
26.04.2009 г., осиновителката се оплакала, че след конфликт с детето, то
избягало от дома. Открили го с в центъра на града с помощта на
полицията.
Само
ден след това - на 27.04.2009 г.,
жената посетила офиса на отдел „Закрила на детето” като заявила, че не желае
повече да се грижи за С. и смята да
подаде молба за прекратяване на осиновяването. Отказала предложението на
социалните работници да й бъде оказана помощ за възпитанието на
детето.
Със
заповед № ЗД –РД 01/0081 от 27.04.2009 г. на директора на Д „СП” гр.Хасково,
спрямо малолетната е била предприета мярка за закрила и тя спешно е настанена в
ДДЛРГ с.Бързица. Към настоящия момент, детето се отглежда в специализираната
институция, като по делото липсват данни да са осъществявани контакти с
осиновителката.
Изслушана,
по реда на чл.15 от ЗЗкД от окръжния съд, С. е заявила, че първоначално
отношенията й с осиновителката били добри, но след това двете започнали да се
карат. Посочила е, че се чувства добре в специализираната институция и не иска
да се връща при осиновителката.
Според
социалния работник Й., при разговорите им преди заседанието детето казвало, че
се чувства по –добре при осиновителката си и че иска да се върне в дома й, като
обратната позиция, която то застъпило в съдебното заседание, била плод на
огорчението му от нейното поведение. Според Д „СП” гр.Провадия, в интерес на
детето е запазване на осиновяването.
Пред
Апелативен съд –Варна, ищцата е представила епикриза, от която се установява, че
в периода от 16.01.2010 г. до 12.02.2010 г. същата е била на лечение в МБАЛСМ
„Пирогов” ЕАД гр.София и е била оперирана от аневризма.
Така
установената фактическа обстановка по делото, води до следните правни изводи:
Предявеният
иск е по чл. 64, ал.1, т.3 от СК /отм./, в който са предвидени възможности за
прекратяване на осиновяването, в случай на тежко провинение от едната страна или
при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между
осиновителя и осиновения.
В
настоящия казус се касае до осиновяване на дванадесетгодишно момиче, което е
съжителствало с осиновителката си един кратък период от време от около два
месеца. Нормално е дете на такава възраст, живяло преди това и в семейна среда и
в специализирана институция, познаващо свои биологични роднини, с изградени
навици, кръг от близки и приятели и социална среда, да изживява трудно
промяната, която налага осиновяването. Смяната на името, града, в който живее,
училището, приятелите, средата, заедно с наложените по-високи от досегашните
изисквания на осиновителката към него, е логично да доведат до промяна в
поведението му, свързана с по-висока чувствителност, с противопоставяне на
изискванията, със стремеж към повече внимание и демонстриране на обич. Отчитайки
изключително трудната роля на С. в периода на адаптация и изграждане на връзката
с осиновителката, тя е проявила търпение и се е стремила да покрие очакванията
на последната за тихо, кротко и послушно дете /както е била описана от
осиновителката/. Такова търпение и грижа е следвало да положи в много по-голяма
степен и осиновителката, което тя не е сторила. Противопоставянето на
осиновената срещу налаганите й от З.Ш. нови правила, нормално е намерило
отражение в прояви като викане, блъскане на предмети, търкаляне по земята,
напускане на дома и т.н. Тези, предизвикани от осиновителката, прояви на детето
и при изградените нереалистични очаквания за поведението му, са довели от пълен
отказ за справяне с трудностите. При първата ситуация, при която осиновителката
е трябвало да положи по-големи грижи от обичайните /извън задоволяване на
елементарните нужди на детето от храна, облекло и подслон/, тя се е дистанцирала
от С. и от майчинските си задължения към нея. Както се установи от
доказателствата по делото, това се е случило само няколко дни, след двата
поредни конфликта с детето.
По
делото следва да се има предвид, че връзката между родител и дете, когато
последното е осиновено на по-висока възраст, не може да се очаква да се случи
мигновено. Изграждането на такава връзка би изисквало много по-продължително
време и усилия от страна родителя, каквито в случая изобщо не са били положени.
Затова, в казуса ищцата не може да се позовава на липсата на изградена
емоционална привързаност между двете, за да обоснове претенцията си за
прекратяване на осиновяването, щом сама е прекъснала процеса по установяването
на такава и се е дистанцирала от детето и от отговорностите си към него.
Непокриването на представите й за майчинството, с действителните задължения на
родителя, също не е основание, което да може да обоснове прекратяване на
осиновяването. Това, че вместо тихо и кротко дете, каквото е искала да осинови,
на практика осиновената се оказала с различни качества /квалифицирани от нея
като агресивно и психически проблемно поведение на детето/, сочат по-скоро на
несериозно и укоримо поведение на ищцата и не са причина за прекратяване на
осиновяването. Обратното би означавало да се признае на родителя, при наличието
на трудности при отглеждането на дете, да се освободи от родителските си
отговорности към него. Доколкото малолетната се нуждае от родителска грижа,
внимание и обич, осигурявани й в семейна среда, осиновяването не е опразнено от
съдържание.
Изложеното
води до извода, че в настоящия казус, не са налице основанията от фактическия
състав на чл. 64, ал. 1, т.3 от СК /отм./ за прекратяване на осиновяването,
поради което и искът подлежи на отхвърляне.
Като
е стигнал до същите правни изводи по идентични съображения, окръжният съд е
постановил правилно решение и същото следва да бъде потвърдено, с корекция на
текстово изписаната правна квалификация на иска.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1558 от 02.12.2009 г.,
постановено по гр.д. № 1068/2009 г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което е
отхвърлен, предявения от З.З.Ш. *** срещу С.З.Ш. иск по чл. 64, ал.1, т.3 от СК
/отм./ за прекратяване на осиновяването, поради наличие на други обстоятелства,
които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и
осиновения.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: