Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 38/08.03.2011 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.02.2011 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 9/2011 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура гр.Разград срещу Решение № 27/11.10.2010 год. на Окръжен съд гр.Разград в частта, с която е уважен предявеният от С.А.П. *** с правно осн. чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ в размер на 12 500 лв за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, както и за незаконно взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Въззивникът поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, изразяващи се в липса на причинна връзка между действия на прокуратурата и претърпените от ищеца вреди. Позовава се също на предишната съдимост на ищеца по 17 влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления, поради което е недоказано твърдението му, че е претърпял неимуществени вреди от опетняване на доброто му име в резултат от воденото срещу него ДП № 204/2007 год. Моли за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

Постъпил е отговор от С.А.П., в който са развити доводи за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по иск на С.А.П. срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вслудствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и за незаконно взета срещу него мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Неимуществените вреди, претендирани от ищеца се изразяват в претърпени болки и страдания, разстройство в семейните му отношения, влошено здравословно състояние, както и злепоставяне пред обществото.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Срещу ищеца е било образувано НОХД № 544/2007 год. за това, че на 17.02.2007 год в гр.Разград при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на стойност 1180 лв с намерение противозаконно да ги присвои. В досъдебната фаза на производството, с влязло в сила определение от 16.03.2007 год по ч.н.д. № 229/2007 на Районен съд гр.Разград, постановено по искане на Районна прокуратура гр.Разград срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Същата е отменена с определение от 03.12.2007 год и заменена с „Подписка”. С присъда № 252/03.07.2008 год, влязла в сила на 29.10.2008 год. ищецът е бил оправдан по така повдигнатото обвинение.

От приложената справка за съдимост към ДП № 204/2007 год, преиобщено към доказателствения материал с опр. № 387/27.04.2010 год, се установява, че през периода 1986-2007 год. ищецът е осъждан с влезли в сила присъди по 12 бр. НОХД за взломни кражби. Последното му осъждане на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца е влязло в сила на осн. споразумение от 01.03.2007 год по НОХД № 3558/2006 год на Окръжен съд гр.Русе. Ищецът и към настоящия момент изтърпява наказание „Лишаване от свобода” по друго дело, за аналогично престъпление.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване вида и степента на претърпените неимуществени вреди, които са подробно обсъдени от първоинстанционния съд.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.1 и 2 ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, когато лицето, срещу което е било поддържано обвинение бъде оправдано поради това, че не е извършило инкриминираното деяние, или че извършеното деяние не представлява престъпление, както и при амнистиране или погасяване по давност на наказателната му отговорност.

В случаите, когато в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда срещу лицето е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, неимуществените вреди, претърпени от него във връзка с изтърпяване на мярката, се поглъщат от вредите, настъпили в резултат от незаконното обвинение. В този смисъл е т.13 от тълкувателно решение № 3/2004 год. на ВКС на РБ.

По делото е безспорно установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, както и че по време на производството и по повод повдигнатите срещу него обвинения, му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, изтърпяна в продължение на 8 месеца и 17 дни. Събрани са и гласни доказателства, установяващи неблагоприятното отражение върху психиката на ищеца на воденото срещу него наказателно преследване, преживените от него притеснения и конфликти в семейството и близкото обкръжение. Установено е също, че преди налагането на мярката за неотклонение „задържане под стража” по конкретното дело, ищецът вече е бил осъден на лишаване от свобода по силата на споразумение по друго наказателно дело.

При така изяснената фактическа обстановка, искът е установен по основание. Незаконността на обвинението по воденото срещу ищеца НОХД № 544/2007 год, респ. на взетата във връзка с него мярка за неотклонение, произтича от постановената по това дело оправдателна присъда.

Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, приложима е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – то трябва да се определи от съда по справедливост, след съобразяване на всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, ограниченията на социалните контакти, съпроводени със семейни проблеми. В същото време, следва да се отчете и предишната съдимост на ищеца по 12 влезли в сила присъди за подобни деяния, последната от които изтърпява и в момента. Наложената мярка за неотклонение обхваща период след влизане в сила на споразумението по НОХД № 3558/2006 год на Окръжен съд гр.Русе, с което на ищеца е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 медеца.  

На фона на последното обстоятелство настоящата инстанция намира, че воденото срещу ищеца наказателно производство и предприетата срещу него мярка за неотклонение в незначителна степен са засегнали личната му свобода, от която той вече е бил лишен във връзка с доказаното друго престъпление, за което е бил осъден на 2 години и 6 месеца при строг режим. Същият не е бил злепоставен пред обществото във връзка с производството по конкретното дело, по което е оправдан, тъй като от справката за съдимост се установява, че през периода от 1986 до сега той е бил осъждан 12 пъти с влезли в сила присъди, по които са му наложени наказания в общ размер на 25 години и 6 месеца, от които 24 години – ефективно. Наказанието по последната влязла в сила осъдителна присъда той изтърпява и в момента. Неблагоприятните преживявания, които обичайно се свързват с предприемането на  мерките за процесуална принуда, при него не са с този интензитет, както при човек, който за първи път попада под ударите на правосъдието.

Ето защо,   настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е в изключително завишен размер и не отговаря на принципа за справедливост. Постановеното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част над 1000 лв до пълния уважен размер от 12 500 лв, а искът в тази му част – отхвърлен.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ Решение № 27/11.10.2010 год. на Окръжен съд гр.Разград в частта, с която е уважен предявеният от С.А.П. *** с правно осн. чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, за разликата над 1000 лв до пълния уважен размер от 12 500 лв, като вместо него

П О С Т А Н О В И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.А.П. *** с правно осн. чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, срещу Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в резултат от незаконно поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 544/2007 год. по описа на Разградския районен съд, както и за незаконно взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, за разликата над 1000 лв до пълния уважен размер от 12 500 лв, като неоснователен и недоказан.

В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)