Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

36

 

29.март 2010 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети март, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

 

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар:  В.Т.                                    

Прокурор: Иван Тодоров

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №78 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против решение 1718/23.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1037/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което същата е осъдена да заплати на Д.М.П. сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, вследствие на взета мярка за неотклонение „задържане под стража” в периода от 26.11.2004 г. до 01.04.2005 г. и вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 вр. чл.10, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, въз основа на което е било образувано наказателно производство  по НОХД № 1973/2006 г. на ВОС, приключило с оправдателна присъда № 55/15.05.2007 г., ведно със законната лихва от 15.08.2007 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ и за сумата от 3 340 лв. – направени разноски в производството.

Жалбоподателят е настоявал, че решението е неправилно, поради което е молил за отмяната му и за постановяване на друго за отхвърляне на иска. Изложил е, че съдът неправилно е уважил отделно заявената претенция от 40 000 лв. за обезщетяване на вредите от незаконното задържане. При заведен иск за обезщетение от незаконното наказателно преследване /чл.2, т.2 от ЗОДОВ/ и с оглед трайната съдебна практика, вредите от незаконното задържане следвало да се обезщетят при разглеждането на иска по чл. 2, т.2 от ЗОДОВ. Не били доказани вреди от опозоряване на доброто име на ищеца в обществото, сред приятелите и семейството му. При условията на евентуалност  поискал намаляване на обезщетението, изтъквайки съображения за неговата прекомерност. Настоявал е, че неправилно са изчислени разноските по делото.

Въззиваемата страна е подала в срок писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата. Настоявала е, че съдът е постановил правилно решение по делото и е молила за потвърждаването му.

Въззивната жалба е подадена от Прокуратурата на РБ, легитимирана да обжалва решението на първата инстанция, като неизгодно за нея. Жалбата е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК , поради което същата е допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Пред Окръжен съд-Варна е бил предявен иск от Д.М.П. *** срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер от 100 000 лв.  за претърпяни неимуществени вреди, в резултат от незаконното му задържане под стража за периода от 26.11.2004 г. до 01.04.2005 г. и за такива в резултат на повдигнатото му обвинение по НОХД № 1973/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, ведно със законната лихва от 26.11.2004 г. до окончателното му изплащане. Поискал е заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът е твърдял, че през 2004 г. срещу него е било образувано и водено следствено дело №2151/2004 г. за престъпление по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и пр.3 вр. с чл. 115 вр. чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, за което впоследствие е бил внесен в съда обвинителен акт от Варненската окръжна прокуратура и образувано НОХД № 1973/2006 г. Във фазата на досъдебното производство бил задържан и срещу него била взета постоянна мярка „задържане под стража”, която впоследствие била изменена в „парична гаранция”. В резултат на задържането и повдигнатото му обвинение, той претърпял вреди: - опозоряване на доброто му име в обществото, сред приятели и семейството му; - ограничение в правото му на свободно придвижване и лична свобода, - уронване на честта и достойнството му; - изпитвал страх да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил; - нарушено било душевното и психическото му здраве, като изпитвал стрес, разстройство в адаптацията, изживял тежка депресивна реакция. Освен това задържането му било сторено чрез показен арест, което го злепоставило и унизило. На случая била дадена медийна гласност и се появили статии, в които ищецът бил сочен за извършител на опит за убийство на обществена личност, какъвто бил пострадалия. Поискал е обезщетение за вредите от незаконното задържане- в размер на сумата от 40 000 лв., а за тези от незаконното обвинение – сумата от 60 000 лв.

Твърденията в исковата молба, че задържането е било сторено по образуваното срещу него наказателно производство, че в последствие тя е била изменена в по-лека, с оглед развитието на това производство, както и че от задържането и от незаконното обвинение е претърпял описаните вреди, сочи на предявен иск по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и не обосновават извод за предявени два отделни иска, съответно по чл. 2, ал.1, т.1 и по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Оценката, която ищецът е направил на неимуществените си вреди поотделно от задържането и от незаконното обвинение не променя горния извод, доколкото обезщетението за неимуществените вреди от деликта по чл. 2, т.2, пр.1 от ЗОДОВ включва и това за вредите от незаконното наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” /т.13 от ТР №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. №3/2004 г., ОСГК/.

Поради това, съдът намира, че като е присъдил обезщетение в глобален размер от 100 000 лв.,  първостепенният съд не е излязъл извън пределите на иска, с който е бил сезиран и решението му в частта за горницата над сумата от 60 000 лв. не е недопустимо. Затова, наведени в тази насока възражения от жалбоподателя, са неоснователни, а обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първата инстанция прокуратурата е оспорвала иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.11.2004 г. било започнато дознание №2151/2004 г. по описа на Второ РПУ –Варна, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 128 от НК. С постановление от 27.11.2004 г. на прокурор при Варненска районна прокуратура, на Д.П. е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 72 часа. На 29.11.2004 г., ищецът е бил разпитан в качеството на „уличено лице” и в същия ден,  спрямо него, е била постановена мярка за неотклонение „задържане под стража. С определение от 30.03.2005 г., постановено по в.ч.н.д. № 471/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, взетата мярка „задържане под стража” е била изменена в по-лека „парична гаранция”.

С обвинителен акт № 515/2005 г. от 31.05.2005 г. на Районна прокуратура –Варна, на Д.П. е било повдигнато обвинение за това, че на 10.11.2004 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено в хода на досъдебното производство лице, е причинил другиму – К. Х. И., тежка телесна повреда – престъпление по чл. 128, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Пред Варненски районен съд е било образувано НОХД № 2856/2005 г. Съдебното производство е било прекратено с разпореждане на съда от 06.06.2005 г. и делото –върнато на прокуратурата за отстраняване на  съществено нарушение на процесуалните правила.

На 03.11.2005 г. по обвинителният акт срещу Д.П., е било образувано НОХД № 5903/2005 г. по описа на Варненския районен съд. Съдебното производство отново е било прекратено и делото – върнато на Варненската районна прокуратура за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила.

На 21.12.2005 г. Районна прокуратура –Варна отново е внесла в съда обвинителния акт срещу уличения Д.П. за престъпление по чл.128 от НК и е било образувано НОХД 6850/2006 г. по описа на Варненския районен съд. Съдебното производство и по това дело е било прекратено и делото – пратено на Окръжна прокуратура –Варна.

С постановление от 17.07.2006 г. на Окръжна прокуратура –Варна е било образувано досъдебно производство срещу Д.П. за това, че на 10.11.2004 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, направили опит умишлено да умъртвят К. Т.- престъпление по чл.115 от НК, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

С постановление от 08.09.2006 г. по дознание №2151/2004 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем по дознанието, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, пр.3 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, а на 13.09. 2006 г. на същия е било предявено разследването.

С обвинителен акт № 136/2006 г. от 09.10.2006 г., Д.П. е бил обвинен в престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, делото е внесено в съда на 11.10.2006 г. и е било образувано НОХД 1973/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд. С присъда № 55 от 15.05.2007 г., влязла в сила на 15.08.2007 г., подсъдимият Д.П. е бил признат за невиновен в това, че на 10.11.2004 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено в хода на досъдебното производство лице, да е направил опит умишлено да умъртви другиго – К. Т., чрез нанасяне в областта на главата и тялото на удари с твърд метален предмет – чук, като опита за убийство да е извършен по особено мъчителен за Т. начин и с особена жестокост и деянието да е останало недовършено по независещи от дееца причини и съдът го е оправдал по възведеното обвинение за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели В. В., Д. Д. /двамата - приятели на ищеца/ и К. А. /майка на ищеца/, след задържането му, Д.П. много се променил. От весело и нормално момче той станал затворен, потиснат и с месеци не излизал от къщи. Бил притеснен, непрекъснато мислел, че го следят полицаи, стряскал се от патрулни коли, от сирени на линейка, непрекъсното се оглеждал да не го следят /от показанията на свидетелите В., Д. и А./. Събуждал свидетеля В., за да търсят нападатели в градината, често говорел за задържането, тревожел се, че поради известността на пострадалия, ще бъде „натопен” за опит за убийство и ще му бъде наложена „доживотна присъда” /св. В. и св. А./. Докато бил в ареста споделял, че живота му свършва. Нямал доверие на никого /св. А./. В пресата били публикувани статии по случая, а измежду познатите му се говорело, че е направил опит да убие кмета на Аврен с чукове /св. В./.

Според заключението на вещите лица,  изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска  експретиза с участието на съдебен лекар, психиатър и психолог е дала заключение, че след задържането на ищеца през 2004 г., у  него е възникнало състояние на стрес с разгърнала се тежка депресивна реакция, довела впоследствие до възникнало състояние на тежко разстройство в адаптация. Лицето провеждало амбулаторно лечение с антидепресанти под надзора на психиатър. Според специалистите, към настоящия момент са налице данни за посттравматично стресово разстройство. Симптомите на установеното разстройство с реактивен характер продължавали и към настоящия момент. Експертите са посочили, че са установили посттравматични последици с депресивен облик, извън понесената от Д.П. загуба от смъртта на брат му, както и че личностовите му  черти са били предразполагащ фактор за снижаване прага на възникване на синдрома на дълбок дистрес и за утежняване на протичането му.

По делото са приложени извадки от електронните страници на вестник „НДТ” Добрич от 10.11.2004 г. и от вестник „Черно море” от 23.05.2006 г. В първата статия името на ищеца изобщо не е споменато, а във втората е отразено движението на делото срещу него, както и позицията му за невиновност.

Така установената фактическа обстановка по делото води до следните правни изводи: Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 2, ал.2, т.2 от ЗОДВПГ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението за неимуществените вреди от незаконното обвинение, включва и обезщетението за вреди от незаконно  наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” съгл. т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № №3/2004 г. ОСГК.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Установено бе по делото, че ищецът е бил задържан на 27.11.2004 г. по дознание №2151/2004 г. по описа на Второ РПУ –Варна, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 128 от НК. На 29.11.2004 г. същият вече е бил разпитван като уличено лице по същото дознание и му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Тази мярка е била изменена в „парична гаранция” на 30.03.2005 г. Горното означава, че задържането на ищеца под стража е продължило в периода от  27.11.2004 г. до 30.03.2005 г. т.е. за около четири месеца.

Наказателното производство срещу него, водено първоначално за престъпление по чл.128 от НК /тежка телесна повреда/, продължило с привличането му като обвиняем с постановление от 08.09.2006 г. по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК /за опит за убийство/, е приключило на 15.08.2007 г. с влизане в сила на присъда № 55 от 15.05.2007 г. по НОХД 1973/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която той е бил признат за невиновен и е бил оправдан.

Изложеното води до извода, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, а именно наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Тъй като това незаконно обвинение е било повдигнато и поддържано от органите на прокуратурата, отговорността на държавата следва се ангажира чрез Прокуратурата на РБ – ответник в настоящото производство.

Обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, включващо и такова от незаконното задържане под стража, следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Установено бе по делото, че от незаконното задържане под стража, ищецът е изживял множество негативни емоции, които в периода на задържането са се изразявали в ограничаване на личната му свобода, лишаване от правото му на свободно придвижване, в страх за бъдещето, усещане, че животът му свършва. Освен това, продължителен период от време след освобождаването той продължавал да страда - станал затворен, потиснат, с месеци не излизал от дома си, стряскал се от сирени, мислел, че го следят. Психичното му здраве било нарушено и въпреки проведеното лечение с антидепресанти, не било възстановено напълно. Независимо от изминалия продължителен период от време, Д.П. и към момента продължавал да страда от посттравматично стресово разстройство.

Недоказани, с оглед събраните по делото доказателства, са останали твърденията за претърпени вреди от показно извършване на ареста.

Негативни изживявания, ищецът е имал в продължение на целия период на водене на наказателното дело /от около две години и половина/, изразяващи се в страх, несигурност, обезвереност, затвореност. Тъй като се касае до незаконно обвинение в изключително тежко престъпление, са били засегнати в голяма степен честта и достойнството му, а живеейки в малко населено място, той е бил подложен на обсъждането и отрицателната оценка на съгражданите си за силно укоримо поведение, каквото не е имал.

Доколкото по делото не е установено широката гласност на наказателното производство да е била дадена от прокуратурата, същата не следва да носи отговорност за вреди от публикациите в пресата.

Апелативният съд, вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение, продължителността на наказателното производство /от около две години и половина/ и на незаконното задържане под стража /около четири месеца/, трайните последици върху психическото здраве на ищеца и изживените негативни последици от деликта,  както и с оглед обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в страната, намира, че обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв. в пълна степен би овъзмездило вредите.

Поради частичното несъвпадане на изводите на окръжния съд, с тези на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено за горницата над сумата от 10 000 лв. – до присъдените 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно с лихвите върху тази част и искът в тази част – отхвърлен. В останалата част, за сумата от 10 000 лв., заедно с лихвите от 15.08.2007 г. до окончателното й изплащане, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца сумата от 331 лв.,  за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска. Затова, решението, в частта на присъдените разноски за горницата над 331 лв. до 3340 лв. следва да бъде отменено.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение 1718/23.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1037/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.М.П. обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, вследствие на взета мярка за неотклонение „задържане под стража” в периода от 26.11.2004 г. до 01.04.2005 г. и вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл. 115 вр. чл.10, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, въз основа на което е било образувано наказателно производство  по НОХД № 1973/2006 г. на ВОС, приключило с оправдателна присъда № 55/15.05.2007 г. на осн. чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 10 000  до 100 000 лв., ведно с лихвите върху тази част от 15.08.2007 г. до окончателното й изплащане и в ЧАСТТА на разноските за горницата над сумата от 331 лв. до 3 340 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д.М.П. с ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за сумата над 10 000 лв. до 100 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част до размер на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за  неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.08.2007 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: