№ 39/19.04.2010 г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение
на 24 март 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
Секретар: Ю.К.
Като разгледа докладваното от СЕВЕРИНА ИЛИЕВА въззивно гр. д. № 76 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 396 от 28.10.2009 год., постановено по т. д. № 241/2009 г. Варненският окръжен съд е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД Ж.М.С. *** да заплати на „ЧТК” АД-Варна сумата от 11 671,87 лева, ведно със законната лихва считано от 09.03.2009 г. – заплатени лихви по договор за кредит за периода 02.03.2007 г. – 08.06.2007 г., представляващи вреди от запор върху банкови сметки, наложен с определение по ч. гр. д. № 58/2007 г. на Павликенския РС. Със същото решение е отхвърлен предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД иск от „ЧТК” АД-Варна срещу Ж.М.С. за заплащане на сумата от 18 600 лева, заплатени за правни услуги, представляващи вреди от същия наложен запор.
Недоволен от така постановеното решение е Ж.С., който го обжалва САМО в осъдителната му част, навежда в жалбата си и постъпилото към нея допълнение оплаквания за допуснати при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния закони и моли след отмяна на решението в обжалваната му част предявеният срещу него иск да се отхвърли, като му се присъдят направените по делото разноски съобразно представения от него списък по чл. 80 от ГПК..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество е подало писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. В с. з. поддържа възражението си и претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Първоинстанционното решение в отхвърлителната част на предявения от ищеца срещу ответника кумулативно съединен иск за причинени вреди в размер на 18 600 лева не е обжалвано и в тази му част решението е влязло в сила.
След преценка на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
В исковата си молба ищецът „ЧТК” АД-Варна излага, че по молба на ответника Ж.М.С. *** с определение № 26/01.03.2007 г., постановено по ч. гр. д. № 58/2007 г. Районен съд-Павликени е допуснал в него полза обезпечение на бъдещи искове за сумата от 721 971,60 лева чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в седем банки, като е дал на молителя двумесечен срок за предявяването им считано от 01.03.2007 г. Така допуснатото обезпечение е било отменено с определение № 230/23.05.2007 г., постановено по в. ч. гр. д. № 442/2007 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Тъй като сумата от 721 971,60 лева е била блокирана поради наложения с обезпечителната заповед запор за периода от 02.03.2007 г. до 08.06.2007 г., на основание разпоредбите на договора за овърдрафт ищецът е заплатил на банката лихва в размер на 11 671,87 лева. Тази сума ищцовото дружество претендира като нанесени му от ответника вреди, позовавайки се на разпоредбата на чл. 322, ал. 1 от ГПК /отменен/ и чл. 403, ал. 1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г. Претендира лихви и разноски.
В писмен отговор ответникът оспорва предявения иск моли като неоснователен да бъде отхвърлен с произтичащите от това законни последици.
Видно от мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал и обсъждал искове с правно основание чл. 403, ал. 1, предл. 3 от ГПК /респ. чл. 322, ал. 1 от ГПК отменен/, но погрешно е посочил като правно основание на предявените искове чл. 45 от ЗЗД.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е и гр. д. № 949/2007 г. на ВОС и е изслушано заключението по назначената от първоинстанционния съд ССЕ, от които безспорно е установено следното:
С определение от 01.03.2007 г., постановено по ч. гр. д. № 58/2007 г. на Районен съд - Павликени /л. 6 – 9/ в полза на Ж.С. е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 79 и 45 от ЗЗД общо за сумата 721 971,60 лева чрез налагане на запор върху банковите сметки на „ЧТК” АД-Варна в 7 банки на територията на РБ, като на молителя е определен 2-месечен срок за предявяване на исковете. Безспорно е също, това определение е отменено от Окръжен съд – Велико Търново с постановеното по в. ч. гр. д. № 442/2007 г. определение № 230/23.05.2007 г. /л. 11 – 14/. Междувременно ответникът Ж.С. е предявил обезпечените искове пред Варненския окръжен съд в дадения му двумесечен срок – на 02.05.2007 г., по които е било образувано приложеното като доказателство гр. д. № 949/2007 г., производството по което е прекратено с постановеното на 10.10.2008 г. определение № 2980, влязло в сила на 19.11.2008 г.
Видно от представения по делото договор за кредит-овърдрафт /л. 20 – 26/ между „Булбанк” АД-клон Варна /сега Уникредит Булбанк” АД-клон Варна/ и „ЧТК” АД-Варна е сключен договор за кредит-овърдрафт до размер от 1 955 830 лева, като е договорено средствата да се ползват от разплащателната сметка в лева на кредитополучателя в банката, върху която въз основа на допуснатото обезпечение е бил наложен запор /л. 16/. Както от договора за кредит, така и от представената справка на „Булбанк” АД /л.42 и 43/ и от заключението на назначената от окръжния съд ССЕ /л. 128 – 130/ се установява размерът на дължимите от кредитополучателя лихви за периода 02.03.2007 г. – 07.06.2007 г., когато е бил вдигнат запора /л. 17 и 15/, е 11 671,83 лева, които са били заплатени от ищеца на банката.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако образуваното дело по иска, по който е допуснато обезпечение, бъде прекратено /какъвто е настоящият случай/, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. С оглед на гореустановеното – допуснато обезпечение, образувано и прекратено исково производство и доказани в резултат на допуснатото обезпечение чрез запор върху сметки вреди, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи. На основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 09.03.2009 г.
Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 от ГПК и предвид представения списък по чл. 81 от ГПК, на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му осъдителна част решение № 396 от 28.10.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 241/2009 г.
ОСЪЖДА Ж.М.С. ***, ЕГН-********** да заплати на „ЧТК” АД-Варна направените за въззивната инстанция разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.