сложи на разглеждане докладваното от съдия С. Илиева в. ч. гр. д. № 75 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по три частни въззивни жалби.
Първата частна жалба е подадена от И.К.Д. *** срещу Решение № 454/02.11.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. №871/2010г., с което е прекратено производството по делото, като недопустимо, поради липса на предмет на подадената срещу изпълнителните действия на ЧСИ Лучия Тасева жалба, понеже липсва извършено действие, което да подлежи на обжалване. Моли решението да бъде отменено, понеже счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно Добричкият окръжен съд е констатирал, че разпределение не е трябвало да се извършва, понеже взискателя бил само един, тъй като Държавата се счита за присъединен по право взискател. Това от своя страна противоречало на направения от същия съд извод за своевременната предявеност на подадената от него жалба в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, а именно в тридневния срок от деня на предявяване на разпределението, което всъщност означавало, че съдът приема, че разпределение има. На 30.08.2010 г. жалбоподателят е бил надлежно уведомен за предстоящото му извършване и същото е щяло да се извърши на 31.08.2010 г., но поради неуведомяване на другия солидарен длъжник Е.Д., то било отложено за 03.09.2010 г. Излага, че не е уведомено и лицето К.Д., а е трябвало да бъде уведомен, понеже същият е настоящ собственик на процесния имот. Настоява, че разпределение все пак е трябвало да бъде извършено от ЧСИ Лучия Тасева, след като е било съобщено на част от страните, че такова предстои.
Не са подадени отговори по тази жалба от другите страни в производството.
Втората частна жалба е подадена от Е.Д. ***, срещу посоченото по-горе решение на ДОС с молба да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага мотиви, идентични на тези, изложени в първата жалба.
Отговори и по тази жалба не са подадени от другите страни в производството.
Третата частна жалба е срещу същото решение е подадена от К.И.Д. ***, който моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага, че към момента, когато е придобил собствеността върху процесния имот, само две от трите вписани възбрани могат да бъдат евентуално противопоставими спрямо него. Твърди, че към момента на налагане на третата възбрана от 03.10.2008 г. ½ идеална част от имота е била негова собственост, придобита чрез нотариален акт № 76, т. Х, рег. № 5982/21.11.2007 г. на нотариус Обретен Обретенов, рег. № 109. От това следвало, че той бил присъединен взискател по закон. Настоява също така, че участието му в производството следва от факта, че е налице учреден особен залог на търговско предприятие в негова полза, като заложен кредитор, от „Балик Тур” АД, като залогодател. В останалата част излага мотиви, идентични на изложените в предходните две жалби.
Отговори по тази жалба от другите страни в производството не са подадени.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд смята, че въззивната частна жалба от К.И.Д. е подадена от ненадлежна страна и е процесуално недопустима, по следните съображения:
Взискател по образуваното изпълнително дело № 20067370400179 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег. № 737 от КЧСИ, с район на действие ОС гр. Добрич е „ЕЛ ГЕР” ООД, гр. Балчик, а като длъжници в изпълнителното производство се легитимират И.К.Д. и Е.Д.Д. – солидарни длъжници. В този случай, К.И.Д. се явява трето за изпълнителния процес лице, което въпреки претенциите, че е собственик на процесния имот, не се явява сред легитимираните, съгласно разпоредбата на чл. 462, ал.1 от ГПК, лица, които имат право на жалба срещу евентуално извършеното разпределение на получените суми. От същата разпоредба става видно, че съдебният изпълнител предявява разпределението само на длъжника и на взискателите, а не и на третите за изпълнителния процес лица.
Отделно от това, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че твърденията на К.Д., относно това, че участието му в производството се обуславя от факта, че има сключен в негова полза договор за особен залог на търговско предприятие, е абсолютно неоснователно, тъй като от представените с жалбата в настоящото производство писмени доказателства /а и от самите твърдения в жалбата/ не се установява по никакъв начин връзката му както с процесния имот, така и със страните в изпълнителното производство - взискател и солидарни длъжници. Цитиран е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том І, рег. № 1227, дело № 92 от 29.12.2009г., но не е посочено за кой имот се отнася. Посочено е, че се обезпечава вземане между „същите страни”, т.е. между заложния кредитор К.Д. *** Тур” АД, отношенията между които са правноирелевантни за настоящото производство. Твърди се единствено, че договорът за особен залог е сключен за обезпечаване на вземането на заложния кредитор за посочената в жалбата продажна цена. Отделно от това, дори съдът да приеме, че вземането му е във връзка с процесния имот, самият жалбоподател в изложението си в жалбата правилно отчита обстоятелството, че към момента, когато е придобил собствеността върху процесния имот, има две вписани възбрани върху същия. При това положение, извършената сделка на разпореждане с имота от солидарните длъжници, респективно сключеният договор за особен залог в частта, обезпечаваща вземането на К.Д. за продажна цена от процесния имот, се явява непротивопоставима на взискателя „ЕЛ ГЕР” ООД, тъй като е сключена след налагане и вписване на възбраните, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 435, ал. 4 ГПК.
С оглед на гореизложеното жалбата от К.Д. следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази част прекратено, като недопустимо.
Въззивните частни жалби от И.Д. и Е.Д. са подадена в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.
Варненският Апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно.
Правилно ЧСИ Лучия Тасева не е извършила разпределение на получената сума, след като взискател в производството е единствено „ЕЛ ГЕР” ООД, гр. Балчик. Държавата не се счита за присъединен взискател, понеже, видно от доказателствата по делото /удостоверение изх. № 0803710000251291/03.09.2010г. на ТД на НАП гр. Варна/, към нея няма неизплатени задължения. Що се отнася до твърдението, че ОД „Полиция” гр. Добрич е присъединен взискател, което обуславя извършване на разпределение, след като взискателите са повече от един, то следва да се изложи следното:
Видно от молба с вх.№ 06891 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, ОД „Полиция” гр. Добрич се е присъединила по изпълнителното дело на
16.10.2006г., като взискател спрямо длъжника И.Д.. На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление в случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Двете години от присъединяването на новия взискател са изтекли на 16.10.2008г., като и до момента няма данни да са искани изпълнителни действия от негова страна. С оглед на това по отношение на този взискател изпълнителния процес е претратен по право, по силата на закона. Наистина в чл.433, ал.1 от ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Следователно, постановлението на ЧСИ не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение /Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК/. Разпоредбата на чл.457, ал.1 от ГПК посочва, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. А алинея втора добавя, че извършените до присъединяването действия ползват и присъединилия се взискател. Именно присъединилият се взискател се ползва от извършените ДО присъединяването действия. Той има същите права като първоначалния взискател, тъй като придобива качеството на самостоятелен правен субект в изпълнителния процес, което не означава, че след присъединяването присъединилият се взискател може и да не иска самостоятелно извършване на изпълнителни действия, понеже разпоредбата на чл.457 от ГПК го ползва. Напротив, при пасивност от негова страна, изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Това се потвърждава и от горецитираното тълкувателно решение, което в мотивите си уточнява, че от момента на прекратяването на изпълнителното производство отпадат и обезпеченията спрямо този взискател, спрямо когото е прекратен изпълнителния процес. В случая от момента на прекратяване на изпълнителния процес, наложените от първоначалния взискател възбрани, прекратяват действието си спрямо присъединилият се взискател, независимо от това, дали са вдигнати или не, респ. отпадат и предимствата, които ползва същия, съгласно разпоредбата на чл.457 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъда потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 454/02.11.2010г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№871/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.