№ 83
гр. Варна, 22.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
секретар Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Христова
въззивно гражданско дело № 07 по описа за 2010-та година:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Производството е по реда на чл. 196 ГПК /отм./, образувано по въззивна жалба на «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Г.П.Д., ЕГН:**********, СРЕЩУ РЕШЕНИЕ № 1269/12.10.2009 год. По гр.д. 1214/2007 год. На ВОС, в частта му с която е осъдено «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Г. П. Д., ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на В.П.И., ЕГН:********** и М.И.,*** сумата от 15 145.90 /петнадесет хиляди сто четиридесет и пет лв. 90 ст./лв., представляваща обезщетение за първи етаж с РЗП 385 кв.м. от клубните помещения, изградени в имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска-11.06.2007г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 15 145.90 лв. за периода от 26.04.2007г. до 11.06.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД.; осъдено е «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Г.П.Д., ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ на В.П.И., ЕГН:**********,*** сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за втори етаж от клубните помещения, изградени в имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-11.06.2007г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 4.50 /четири лв. и 50 ст./ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 250.00 лв. за периода от 26.04.2007г. до 11.06.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД.; осъдено е «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Г. П.Д., ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ на В.П.И., ЕГН:**********,*** сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за трети етаж от клубните помещения, изградени в имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска-11.06.2007г. до окончателното му изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 4.50 /четири лв. и 50ст/ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 250.00 лв. за периода от 26.04.2007г. до 11.06.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД.; осъдено е «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Г. П. Д., ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на В.П.И., ЕГН:********** и М.И.,*** сумата от 2083.85 /две хиляди и осемдесет и три лв. и 85 ст./ на осн. чл.64, ал.4 ГПК /отм./.
В жалбата се твърди, че решението на ВОС е недопустимо, поради нередовност на исковата молба, евентуално че е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е претендирано обезщетение за унищожаване на недвижим имот, за който ищците не са доказали правото си на собственост, тъй като сградата се намира в имот на ответниците. Дори при грешка в извършения в полза на ищците въвод във владение на съседен имот, собствеността върху спорната сграда е на ответниците. Претендира се за обезсилване на решението и прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на исковете.
Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, но в съдебно заседание жалбата е оспорена.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове пред ОС са от В.П.И. *** срещу «Плюс-България търговия» КД, представлявано от Д.Д.С. и Г. П. Д. за заплащане на сумата от 11 000 лв. на осн. чл. 49 ЗЗД и сумата от 200 лв. на осн. чл. 86 ЗЗД. Ищците излагат, че в условията на СИО са придобили недвижим имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно с построените в него: клубни помещения със ЗП -385 кв.м., оранжерия и склад със ЗП -229 кв.м., централен склад със ЗП -775 кв.м., склад чистота със ЗП 211 кв.м., гараж и кабинет КПП със ЗП 869 кв.м., тоалетна със ЗП 5 кв.м., и 3 кв.м. бензиностанция със ЗП 969 кв.м., бетонов център със ЗП 56 кв.м., автомивка със ЗП 600 кв.м., помпена станция със ЗП 5 кв.м. склад със ЗП 56 кв.м. Имототите са придобити чрез възлагане от публичен съдия –изпълнител при РД-Варна с постановление № 21577/2002/060726 /10.03.2004г., а на 16.03.2004г. е извършен и въвода във владение. Твърди се, че на 26.04.2007г. неочаквано за ищците, в собствените им клубни помещения, представляващи сграда на 3 етажа, която е била на плоча и колони, със застроена площ 385 кв.м., влизат работници, наети от ответното дружество “Плюс- България търговия” КД и започват да ги разрушават. С оглед изложеното, ищците молят ответното дружество да бъде осъдено да им заплати сумата от 11 000 лв., представляващи имуществени вреди, за разрушеното им имущество, ведно с лихвата от датата на непозволеното увреждане-25.04.2007г. до датата на завеждане на настоящия иск, както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски. С допълнителна молба от 01.11.2007г,. ищците уточняват, че над съществуващите две клубни помещения със ЗП 385 кв.м. е имало още два етажа монолитно строителство на колони и армирани плочи с 30% изпълнена зидария. Последната плоча е била подготвена за хидроизолация, изградени са били стълбищата и вътрешните санитарни помещения. Уточнява се, че общият размер на исковата претенция е 15 645.90 лв., от които 15 145.90 лв. за клубните помещения с РЗП 385 кв.м., и 500.00 лв. за двата надстроени етажа. Предявеният иск е за заплащане на цялата сума, ведно с лихва в размер на 200.00лв. В с.з. е уточнено, че клубните помещения представляват сграда, както и че са разположени върху имот, собственост на ищеца, придобит по силата на възлагане. Уточнява се също, че помещенията са неправилно заснети в парцел ХХVІІІ, но всъщност са част от парцела на БКС и от продадения имот на „Проват” ООД. Претендира се обезщетение в размер както следва: от В.И. и М.И.- по 7572, 50 лева обезщетение за всеки от тях за първи етаж с РЗП 385 кв.м., ведно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като и по 75,00 лева за всеки от тях представляващи обезщетение за забава, начислено върху главницата от 7572, 50 лева за периода от 26.04.2007г. до датата на предявяване на исковете; от В.И. по 250,00 лева, обезщетение по отделно за втория и третия етаж, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, като и по 25,00 лева представляващи обезщетение за забава начислено върху всяка от главниците от по 250 лева за периода 26.04.2007г. до датата на предявяване на исковете.
Ответникът пред ВОС още е оспорил допустимостта на исковете, като е заявил, че са налице противоречия в исковата молба, неотстранени, въпреки дадената възможност. Оспорена е и основателността на така предявените искове. Твърди се, че въпросните клубни помещения попадат в техен имот, придобит чрез общинска приватизационна сделка, поради което сградата не е собственост на ищците. Ответното дружество, чрез своя пълномощник не оспорва, че сградата е съборена по негово възлагане, но твърди, че същата се е намирала в техния имот, поради което не са причинили никаква вреда на ищците.
По допустимостта на производството, съставът на ВАС намира, че исковата молба е в достатъчно степен уточнена, с оглед на твърденията за нанесена вреда от унищожаване на сграда, собственост на ищците, от ответното дружество и с оглед на посочването на местонахождението на сградата върху скица и въвеждането на твърдение, че сградата е неправилно заснета в съседен парцел, а се намира върху земя, собственост на ищците.
По отношение на дадената от ВОС правна квалификация, същата е по чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на лицето, на което е възложена съответната работа, в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, във връзка с гаранционно - обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД предполага установената в ал.2 на чл.45 от ЗЗД презумция за вина в случаите на доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
В случая, твърдението в исковата молба е, че вреда е нанесена не от действия на работници на ответника, а по силата на самото възлагане на противоправна дейност от страна на управляващите ответното дружество. Такъв иск е разгледал и ВОС, давайки му посочената правна квалификация, макар и с недотам прецизирани мотиви.
Спорният момент в настоящото производство е установяването на правото на собственост на съборените помещения.
Ищците твърдят, че са собственици въз основа на извършена публична продан и постановление за възлагане по отношение на първия етаж, както и по силата на действието на приращението по отношение на втория и третия етаж.
Ответниците твърдят, че са собственици, тъй като са придобили имота от Община Провадия въз основа на договор за продажба по реда на чл. 1, ал.2, т.3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Спорната сграда е посочена на скицата на л.58 от делото на ВОС в зелено, като находяща се в съседния на парцел ІV парцел ХХІХ, на границата между двата имота.
Видно от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот №21577/2002/060726/10.03.2004г. на В.П.И. е възложен следния недвижим имот: дворно място с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно с построените в него: клубни помещения със ЗП -385 кв.м., оранжерия и склад със ЗП -229 кв.м., централен склад със ЗП -775 кв.м., склад чистота със ЗП 211кв.м., гараж и кабинет на трансп. КПП със ЗП 869 кв.м., тоалетни със ЗП 5 кв.м. и 3 кв.м., бензиностанция със ЗП 969 кв.м., бетонов център със ЗП 56 кв.м., автомивка със ЗП 600 кв.м., помпена станция със ЗП 5 кв.м. склад със ЗП 56 кв.м. по АОС 266/28.12.1998г. сза сумата от 130 000 лв., като собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението.
От представения протокол за въвод във владение №21577/2002/060726/16.03.2004г. се установява, че на същата дата – 16.03.2004г. В.П.И. е въведен във владението на гореописания имот.
Описаният в двата акта имот, видно от АОС №226/28.12.1998 год., е бил общинска собственост, предоставен за управление и включен в капитала на общинското дружество „Проват”ЕООД, гр.Провадия, впоследствие – на „Проват”ООД, съгласно решение №4303/20.03.2001 год. на ВОС. Всъщност, в този АСО е описан поземлен имот, съставляващ парцел ІV, в кв.6 в гр. Провадия, Север-3, дворно място с площ 41230 кв.м., ведно със сградите в него, от което, видно от отбелязвянията на гърба на акта, с решение на ОбС Провадия№ 17-184/05.12.2000 год. /приложено по делото на ВОС на л.163/е отделен парцел ІІ с площ от 11740 кв.м. и е изваден от активите на „Проват” ЕООД, гр. Провадия. От същото дворно място е отделен и парцел І. От дворното място са останали 22720 кв.м., ведно с построените в него сгради, сред които е посочена и сграда – клубни помещения със застроена площ от 385 кв.м. Твърди се, че именно това е процесната сграда, която впоследствие била преустроена, пристроена и надстроена незаконно, но се подготвяло узаконяването й.
Отвентикът и въззивник в процеса се е позовал на договор за продажба по реда на чл.1, ал.2, т.3 от ЗПСК от 23.01.2007 год., по силата на който е закупил от Община Провадия отделения парцел ІІ с площ от 10310 кв.м. по РП на гр. Провадия – Север и построената в имота сграда „Гараж тежка механизация” с обща застроена площ 1625,20 кв.м., както и парцел ХХVІІІ в кв.6 с площ от 1430 кв.м., ведно с намиращата се в него сграда на два етажа със застроена площ 646,50 кв.м., граничещ на юг с парцел ІV. Същият имот е актуван с два АОС въз основа именно на същото решение на Общински съвет Провадия № 17-184/05.12.2000 год., с което имотът е изваден от активите на „Проват” ЕООД, гр. Провадия. : №769/18.12.2000 год., в който е описан парцел ІІ, ведно с построения в него гараж със застроена площ от 585 кв.м., и № 962/19.11.2002 год., касаещ парцел ХХVІІІс площ от 1430 кв.м., като към втория акт е цитирана скица №683/18.11.2002 год. съгл. ЧИРП Провадия. Във втроия АОС сграда не е описана, но същата е заснета като съществуваща в имота, видно от цитираната в акта скица, намираща се на л. 143 от делото на ВОС. На гърба на акта пък е отбелязано, че след узаконяване с акт №1/20.02.2006 год. описанието на заснетата сграда – МС на два етажа в груб строеж със застроена площ от 646,50 кв.м. и РЗП 1356,50 кв.м., тази сграда следва да се счита за част от актувания имот. Парцел ХХVІІІ е обособен като самостоятелен имот от имота по АОС 769/18.12.2000 год. с решение №38-494/23.07.2002 год. на Общински съвет – Провадия.
Към 05.12.2000 год.именно Общинският съвет е органът, компетентен да се разпорежда с имотите, общинска собственост, включително и с имотите, включени в капитала на дружествата – общинска собственост, съобразно наредба, приета от ОбС, каквато е цитирана в решението от 05.12.2000 год. така е разпоредбата на Чл. 8. от Закона за общинската собственост в редакцията му от ДВ, бр. 96 от 1999 г., действала към момента на решението: ал.. (1) Общинският съвет приема решения по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и упражнява общо ръководство и контрол; ал.(2) Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете.
Следва да се приеме, че извършените действия са изцяло в компетентността на Общински съвет Провадия, следователно продажбата, на която се позовава ответникът е породила вещно-правно действие в неговия патримониум, което изключва правото на собственост на ищците върху спорната в процеса сграда. Тази сграда, след разделяне на първоначално съществуващия общ имот, е попаднала в имот, различен от закупения от ищците. Имотът, закупен от ответниците е актуван с АОС 962/19.11.2002 год. и им е продаден като собственост на Община Провадия. Оспорването на подписите на АОС не е проведено успешно пред ВОС. Оспорването на съдържанието на АОС 769 в неговите два варианта също не намира опора в доказателствата по делото, доколкото вторият вариант на акта отразява съдържанието му след промяната чрез обособяване на парцел ХХVІІІ.
Ищците от своя страна са закупили съседния парцел ІV, в който са и въведени във владение и липсват всякакви доказателства описаната като съществуваща в този парцел – парцел ІV сграда „клубни помещения” да е идентична със сградата, обект на спор в процеса. Не може да се кредитира в тази насока заключението на вещото лице Маринова от първата инстанция, което е установило идентичността на съборената сграда със сградата, посочена от ищците на скиците на л. 50 и л.58. За тази идентичност, впрочем, в процеса не се и спори. Но няма никакви доказателства по делото това да е и сградата „клубни помещения”, описана в АОС 226/2812.1998 год. само със застроена площ, без ясно посочено местонахождение в парцела, при това с различна от процесната сграда площ. В протокола за въвод във владение също липсват индикации къде се намира тази сграда и в какъв вид е съществувала към момента на въвода – 2004 год. По делото е представена подробна документация по заснемането и узаконяването на процесната сграда в парцел ХХVІІІ, впоследствие включен в сега съществуващия парцел ХХІХ и от тази документация се установява, че тази сграда е строена в периода 1994 – 1995 год., следователно нейната площ към момента на въвода е била именно описаната в акта за узаконяване. Това изключва описаната сграда в протокола за въвод във владение да е била процесната сграда.
Като аргумент в полза на казаното дотук следва да се посочи и зключението на вещите лица по назначената тройна СТЕ пред ВАС, според чието заключение от 2000 насам няма изменение в границата между парцел ІІ и парцел ІV, както и в обособените от парцел ІІ парцели ХХVІІІ и ХХІХ от една страна, и парцел ІV, от друга страна. Това изключва грешка при заснемане на местонахождението на процесната сграда, която винаги се е намирала извън парцел ІV, така, както е описан в АОС 226 и протокола за въвод.
Следователно, не се установи в процеса ответното дружество да е разрушило сграда на ищците, което прави предявените искове неоснователни.
Разпоредбата на чл. 239, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс няма отношение към настоящия казус, тъй като не е доказано процесната сграда да е била обект на публична продажба в полза на ищците.
Предвид НЕсъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС и при УСТАНОВЯВАНЕ на твърдяните отменителни основания, решението следва да бъде ОТМЕНЕНО и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят изцяло, а въззиваемото дружество да заплати на въззивника направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 536,10 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ на ОС– Варна, № 1269/12.10.2009 год. по гр.д. 1214/2007 год. САМО В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и вместо него:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.П.И., ЕГН:********** и М.И.,*** , срещу «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Георги Петров Дундев, ЕГН:********** за заплащане на сумата от 15 145.90 /петнадесет хиляди сто четиридесет и пет лв. 90 ст./лв., представляваща обезщетение за първи етаж с РЗП 385 кв.м. от клубните помещения, изградени в имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска-11.06.2007г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 15 145.90 лв. за периода от 26.04.2007г. до 11.06.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД; иска на В.П.И., ЕГН:**********,***, срещу «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Георги Петров Дундев, ЕГН:********** за сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за втори етаж от клубните помещения, изградени в имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-11.06.2007г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 4.50 /четири лв. и 50 ст./ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 250.00 лв. за периода от 26.04.2007г. до 11.06.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за трети етаж от клубните помещения, изградени в имот, представляващ дворно място, с площ 22 720 кв.м., находящо се в гр. Провадия, Север-3, кв.6, парцел IV-СПЗ-III етап, ведно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска-11.06.2007г. до окончателното му изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 4.50 /четири лв. и 50ст/ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 250.00 лв. за периода от 26.04.2007г. до 11.06.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.П.И., ЕГН:********** и М.И.,*** , ДА ЗАПЛАТЯТ на «Плюс-България търговия» КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Столична, ул. «Парчевич» 27, представлявано от Д.Д.С., ЕГН:********** и Георги Петров Дундев, ЕГН:**********, разноски за първата и въззивната инстанция в размер на 536,10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.