РЕШЕНИЕ

№ 32

гр.Варна, 23.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на девети февруари, двехиляди и единадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                           ПЕНКА Х.

секретар М.Б.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 683/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на „Модул-2002” ООД срещу решението на Окръжен съд-Добрич от 29.10.2010 г. по т.д.№ 31/2008 г., с което е отхввърлен като неоснователен и недоказан предявеният като частичен иск за сумата от 20 000 лева срещу „Екопроцес”АД-Добрич за причинени имуществени вреди в резултат от разрушаване на сграда, в размер на целия иск от 77 270.50 лева. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за уважаване изцяло на исковата претенция.

Въззиваемото дружество оспорва подадената жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с договори за покупко-продажба на недвижим имот от 27.06.1996 г. и от 30.10.1996 г. ищцовото дружество е придобило от „Феникс-ресурс” ЕООД-Добрич недвижим имот, подробно описан в договорите, в който се е намирала сградата, предмет на настоящата претенция.

Безспорен е и факта, че правоприемникът на „Феникс ресурс” ЕООД – „Феникс ресурс” ООД е предявил иск за собственост, изцяло отхвърлен с решение на ДОС по гр.д.№ 1014/03 г., като в хода на висящия процес – на 15.03.2005 г. е прехвърлил спорния обект на ответното дружество – „Екопроцес” АД.

Твърденията в исковата молба са, че след придобиването на имота ответникът е разрушил сградата за стъкларска промишленост със застроена площ от 933 кв.м., с което нанесъл на ищеца значителна имуществена вреда.

Оспорвайки изцяло иска, ответното дружество твърди, че при получаване на владението, в имота е имало само руини, процесната сграда е представлявала опасност и е било извършено разчистване на отломките от нея, а не събаряне.

Доказателство за състоянието на сградата се съдържат в приложеното гр.д.№ 2153/07 г. В приложения към него предварителен договор от 28.07.2004 г. е отбелязано, че сградите в имота не могат да бъдат използвани и е договорено разпределение на сумите, получени след продажбата на вторичните суровини от тях.

За да е налице основание за ангажиране на отговорността на предприятие, учреждение или организация по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че щетата е причинена при извършване на работа от натоварено от нея лице. В исковата молба не се съдържат такива твърдения.

В тeжест на ищеца е да докаже състоянието, в което е била сградата към момента на влизане на ответното дружество във владение, съществувала ли е тя, както и относно възможността тя да бъде ползвана. Доказателства в тази насока не са представени. Нещо повече – в цитирания предварителен договор се съдържат изявления на ищцовата страна, че сградата не може да бъде използвана. Следователно, не е доказано засягане на налични блага като основание за уважаване на иск по чл.49 от ЗЗД.

Постановеното решение като правилно и законосъобразност следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

                             Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Добрич от 29.10.2010 г. по т.д.№ 31/08 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2