ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№41

18__.01.2011 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18__.01. през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр.д. № 681 по описа за 2010 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 278 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от ТАТЯНА НИКОЛАЕВНА МАРТИНЕНКО срещу определение № 3706/26.11.2010 год. на ОС Варна по ч. гр. Д. 1201/2010 год. на ВОС, с което е отменено обезпечение, допуснато с определение № 521/20.10.2010 год. по гр.д. 519/2010 на АС Варна, на бъдещ иск на Татяна Николаевна Мартиненко срещу Румен Русев Христов от с. Могилино, обл. Русе, за сумата от 92244,05 лв., чрез налагане на множество възбрани и запор на дружествени дялове до същия размер . В жалбата се излага, че жалбоподателката е получила обезпечителните си заповеди на 03.11.2011 год., поради което и оттогава тече срокът за предявяване на бъдещия обезпечен иск. Последният бил предявен на 30.11.2010 год., поради което и се твърди, че това задължение на страната е изпълнено в срок и няма основание за отмяна на обезпечението.

Препис от ЧЖ е връчен на насрещната страна Румен Русев Христов, който не е изразил становище.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по молба за обезпечаване на бъдещ иск, по която е постановено определение за допускане на исканите обезпечителни мерки на 20.10.2010 год. от АС Варна.

С обжалваното определение от 26.11.2010 год. ВОС е  отменил допуснатите обезпечителни мерки, на осн. чл. 390, ал.2, изр. посл. ГПК.

Както изрично е посочено и в Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., ОСГК и ОСТК, в общите случаи по чл. 390, ал.2 ГПК, срокът за предявяване на бъдещия иск, чието обезпечаване е допуснато, тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението- аргумент от чл. 396, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК. Това е моментът, от който определението поражда своето действие за ищцата. В случая определението е постановено на 20.10.2010 год. Получаването на обезпечителна заповед е правно ирелевантно по отношение на срока за предявяване на бъдещия иск, тъй като с него законът не свързва никакви правни последици по отношение на действието на съдебния акт. За датата на постановяване на акта ищцата е следвало да следи с оглед охраняване на интересите си.

В случая бъдещият иск е заведен на 30.11.2010 год., десет дни след изтичане на срока за предявяването му, даден с определението по чл. 390 ГПК. Съдът е имал основание да постанови обжалваният акт, нещо повече – актът е дължим от страна на съда, който е следвало да е да го постанови служебно, съобразно чл. 390, ал.2, изр. посл. ГПК.

Предвид липса на твърдяните отменителни основания в ЧЖ и съвпадане изводите на АС Варна с тези на ОС Варна, обжалваният акт следва да се остави в сила.

 Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № № 3706/26.11.2010 год. на ОС Варна по ч. гр. Д. 1201/2010 год. на ВОС.

Определението не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: