РЕШЕНИЕ

№ 26/14.02.2011 г., Гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На 19 януари                                                                        2011 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 654 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от ГПК.

Л.П.А. *** чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. ***0 г. на Варненския иокръжен съд решение № 1177 от 12.10.2010г. в частите, с които: 1/ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е осъдена да заплати на А.П.А. сумата от 27 057 лева, дадени на отпаднало основание – прекратен поради неизпълнение на предварителен договор от 19.10.2007 г. за покупко-продажба и строителство на бъдеща вещ – апартамент; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдена да му заплати 329,90 лева лихва за забава за периода 16.12.2009 г. – 26.01.2010 г. и 3/ присъдени са в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 640 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение с молба в обжалваните части да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Въззивницата претендира всички направени по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от въззиваемия. Същият изразява чрез процесуалния си представител становище за нейната неоснователност в с.з., като моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

          А.П.А. *** излага в исковата си молба, че на 19.10.2007 г. е сключил с ответницата Л.П.А. *** договор за покупко-продажба и строителство на бъдеща вещ - описания в раздел І, чл. 1 от договора недвижим имот - апартамент. Твърди също, че в изпълнение на договора при подписването му /чл. 7, б. „а”/ заплатил   сумата от 14 147 евро или 27057 лева, за получаването на която ответницата подписала разписка. Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договора, с нотариална покана от 30.11.2009 г. ищецът я уведомил, че го разваля и поискал да му върне гореупоменатата сума, ведно със законната лихва в размер на 8 107,76 лева. Излага, че и към момента на подаване на исковата молба строежът не е започнал, поради което нямал вече интерес от изпълнение на договора. Ищецът твърди също, че към момента на сключване на договора ответницата не била собственик на правото на строеж, поради което счита, че е налице първоначална липса на основание за сключването му, въпреки че с решение по гр. д. № 930/2008 г. на ВОС по предявен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД иск ответницата е придобила правото на строеж под условие. Поради неизпълнение на това условие, било в ход производство за обезсилване на това решение. Ето защо, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 27 057 лева като дадена без основание или – на отпаднало основание. Претендира и сумата от 8 107,76 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху гореупоменатата главница, считано от 19.01.2009 г.

          Ответната страна оспорва предявените искове в отговора си с дата 20.05.2010 г. /л. 52 и 53/, т. е. след изтичане на предвидения в чл. 131, ал. 1 от ГПК срок, тъй като видно от приложеното на л. 41 съобщение тя е получила чрез подписалия се на съобщението Г. Атанасов - нейн съпруг, преписа от исковата молба и приложенията с дадените й от съда указания на 03.02.2010 г.

          Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и петитума й, настоящият съдебен състав приема, че са предявени в обективно комулативно съединяване искове при алтернативно съотношение , а именно: 1/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ИЛИ чл. 55, ал. 1, пр. 3, във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и 2/ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. /Петитумът на всеки един от алтернативно съединените искове е един, докато основанията са няколко /2/, като уважаването на което и да е от тях води до един и същи петитум и резултат./

По делото е представен сключеният между страните  предварителен договор от 19.10.2007 г. /л. 12-15/ с предмет: срещу заплащане от ищеца като възложител, ответницата като изпълнител да извърши строителство и прехвърли на възложителя собствеността на подробно описания в разд. І, чл. 1 от договора имот /апартамент/, а в раздел ІІ от договора са постигнали съгласие за цената /47 158 евро/  и начна на плащане: – 14 147 евро при подписване на договора. Безспорно е също, че в деня на подписването на договора ответницата е получила от ищеца сумата от 27 057 лева, представляваща първата вноска и 30 % от уговорената цена, за което е съставена и разписка /л. 10/. С нотариална покана /л. 9/, връчена на ответницата на 08.12.2009 г., ищецът я уведомява, че с получаването на поканата следва да счита сключеният между тях предварителен договор за развален поради: 1/ липса на предмет, тъй като узнал, че не е притежавала правото на строеж към момента на подписване му и че се водят дела за това и 2/ поради пълното неизпълнение на договора. Ищецът е поискал и връщане на дадената от него по договора сума и лихви.

Безспорно е също и се установява от приложените писмени доказателства, че на 02.01.2007 г. /т. е. преди сключване на договора между страните по делото/, ответницата е сключила предварителен договор и анекс /л. 18-36/ за учредяване право на строеж върху дворното място със собственика му – **, като във ВОС било образувано гр. д. № 930/2008 г. за обявяването му за окончателен по предявен от ответницата иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който е бил уважен. По делото са представени и други писмени доказателства за водено във ВРС дело за същия имот /върху който е следвало да бъде учредено правото на строеж/ от ответницата срещу трети на спора лица, приключило с отхвърляне на предявения от нея на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД иск.

С писмо /л. 81/, което не е доставено на ищеца, ответницата го уведомява, че до приключване на воденото от нея гр. д. № 930/2008 г. на ВОС е в обективна невъзможност да изпълни строежа, но възнамерява да изпълни  договора.

По делото не се спори, а и с молбата от 28.05.2010 г./на л. 60 от делото на ВОС/ ответницата признава, че няма учредено право на строеж и не е започнало строителство в имота.

Сключеният между страните договор от 19.10.2007 г.  представлява едновременно договор за изработка /строителство/ и предварителен договор за покупко-продажба на недвижм имот. За валидността на договора за стротелство не е необходима форма, вкл. и писмена. По отношение на предварителния договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД той /предварителният договор/  трябва да се сключи в писмена форма, а съгласно ал. 2 на чл. 19 от ЗЗД трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – предмета и цената. В настоящия случай посочените изисквания са налице видно от отразената в договора воля на страните за прехвърляне срещу определена цена правото на собственост върху конкретен имот – жилище с посочена площ, местонахождение, граници, помещения и прилежащи части. Дори към момента на сключването на преддварителния договор прехвърлителят по него  да не е бил собственик на имота, налице е валиден предварителен договор, сключен между страните, съдържащ всички съществен елементи на описаната в него сделка, който поражда права и задължения за страните и създава юридическа обвързаност между тях.

Спорният въпрос по делото е дали договорът понастоящем обвързва страните и дали той не е прекратен или развален.

За възможността и условията да се развали извънсъдебно предварителен договор е налице трайна съдебна практика на ВКС на РБ и тя е в смисъл, че изявление за разваляне по чл. 87 от ЗЗД може да направи изправната страна, когато е налице виновно неизпълнение на насрещната страна на задълженията, поети с договора.

Безспорно по делото е, че ищецът в изпълнение на поетите с предварителния договор задължения е платил уговорената част от продажната цена /27 057 лева/. Безспорно е също, че от сключването на договора за строителство и обещание за прехвърляне правото на собственост са изминали повече от три години и че реално изпълнение не е започнало и към настоящия момента, а и не би могло предвид усложненията, свързани с учредяване на правото на строеж, да се правят някакви предположения в какви срокове и дали ще бъде извършено въобще някакво строителство. В резултат на тази обективна невъзможност и несигурност изпълнението на процесния договор е станало безполезно за ищеца, който с връчената на ответницата на 08.12.2009 г. нотариална покана е заявил, че разваля процесния предварителен договор. С отправената от купувача до продавача покана е постигнато действието – разваляне на предварителния договор. Развалянето на договора прекратява облигационното отношение и има обратно действие. Съобразявайки правните последици на настъпилото разваляне, то вземането на ищеца следва да се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване. Ето защо, предявеният на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи - ответницата следва да върне на ищеца полученото по предварителния договор – сумата от 27 057 лева - като получена на отпаднало основание.

Предвид основателността на претенцията за неоснователно обогатяване, основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай ответницата е изпаднала в забава да изпълни паричното си задължение към ищеца след изтичане на дадения й с нотариалната покана срок - т. е. тя дължи лихва за забава считано от 16.12.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.01.2010 г., която е в размер на 329,90 лева /съгл. Програмата на „Апис финанси”/. За разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен този иск следва да се отхвърли, в какъвто смисъл е постановеното решение от ВОС, влязло в тази му част в сила като необжалвано.

Като е направил аналогични правни изводи, окръжният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалванте му части.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените за настоящата инстанция разноски в размер на 498 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелатвен съд

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 1177 от 12.10.2010 г., постановеното по гр. д. № 157/2010 г. в частите, с които: 1/ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД Л.П.А. е осъдена да заплати на А.П.А. сумата от 27 057 лева, дадени на отпаднало основание – прекратен поради неизпълнение предварителен договор от 19.10.2007 г. за покупко-продажба и строителство на бъдеща вещ – апартамент; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдена да му заплати 329,90 лева лихва за забава за периода 16.12.2009 г. – 26.01.2010 г. и 3/ присъдени са в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 640 лева.

ОСЪЖДА Л.П.А. с ЕГН-********** да заплати на А.П.А. с ЕГН-********** сумата от 498 /четиристотин деветдесет и осем/ лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.