ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№663

Гр.Варна, 08.12.2010 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на осми декември 2010г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

               ПЕТЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 652  по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 396 и сл. ГПК.

Частно гражданско дело № 652/2010 г. на АС гр.Варна е образувано по частна жалба на Г.А.П., А.В.М. и Л.Ф.М., всички граждани на Русия, подадена чрез пълномощника им адв. Н.Д.Т.,*** против определение № 2894/28.09.2010 г., постановено по т.д. № 1491/2010 г. по описа на Окръжен съд –Варна само в частта, с която съдът е допуснал обезпечение на исковете им при условие на внесена от тях парична гаранция от 30 000 лева.

Жалбоподателите са настоявали, че определението в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, тъй като противоречало на разпоредбата на чл. 391, ал.1 т.1 и ал. 3 от ГПК. Предявените искове били подкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства, поради което обезпечението следвало да бъде допуснато от съда и без внасяне на парична гаранция. Освен това, определеният размер на гаранцията бил прекалено голям и несъобразен с евентуалните вреди на другата страна. Настоявали са за отмяна на определението, в частта на допуснатото под условие на внесена гаранция от 30 000 лв. обезпечение на исковете, евентуално за намаляване на гаранцията.

Насрещната страна не е подала отговор по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

С частично обжалваното определение, окръжният съд е допуснал обезпечение в полза на Г.А.П., А.В.М. и Л.Ф.М.,***, на искове с правно основанише чл. 55, ал.1, предл. 3 –то от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД с обща цена в размер на 323 588, 16 лв., представляваща левовата равностойност на 165 448 евро, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на ответника, при услови на внесена от ищците гаранция в размер на 30 000 лв. по реда на чл.180 и чл. 181 от ЗЗД на осн. чл. 389 вр. с чл. 391, ал.2 от ГПК.

Според чл.389, ал.1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

Обезпечението, съгласно чл. 391 от ГПК, се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1/ искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2/ бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, а целта на производството по чл.390 ГПК е да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по предявения иск.

За да се допусне исканото обезпечаване на иска, следва да бъде установено, че ищецът има такова право. Последното е налице, когато съществува интерес от обезпечаването на иска /обезпечителна нужда/ и освен това искът е допустим и е подкрепен или с писмени доказателства, или с изразената от ищеца готовност за представяне на гаранция в определен от съда размер.

В настоящия казус, ищците са претендирали връщане на платена цена по неосъществени продажби по сключени предварителни договори, поради неизпълнение на продавача на поети задължения за изпълнение на строителството на сградата и заплащане на неустойки, уговорени за забавено връщане на дадените суми, ведно със законната лихва.

Твърденията им, че са сключили с ответника предварителни договори за строителство и продажба на недвижими имоти /апартаменти и ателие/ и за заплащане на уговорените по тези договори суми се подкрепят от приложените писмени доказателства по делото. Уговорката за построяването на сградата с обектите в нея в 18 месечен срок от разрешението за строеж, както и че този срок е изтекъл, също се подкрепят от доказателствата. В същото време, обаче ищците са сочили, че срокът на договорите за строителство и продажба на недвижимите имоти е бил продължен с анекси, които не са представени по делото и предвид твърденията им, че изпълнението на договорите, поради забавата, е станало безполезно за тях, както и предвид посоченото частично изпълнение на строителя с прехвърлянето на правото на строеж за конкретни обекти с нотариални актове от 31.07.2009 г. и от 12.03.2010 г. са все в насока, разколебаваща вероятната основателност на исковете. При това положение, се налага извода, че претенциите на ищците не са подкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват на този етап на съдопроизводствени действия извод за вероятната им основателност.

Затова, и по изложените съображения, съдът не споделя доводите на жалбоподателите, че исковете им са подкрепени изцяло с убедителни писмени доказателства и окръжният съд е нарушил закона, допускайки обезпечението при условие на внесена от тях гаранция.

Именно поради недостатъчност на писмените доказателства в подкрепа на исковете е налице хипотезата на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК, като  обезпечението на претенциите следва да бъде допуснато при условията на внесена от ищците парична гаранция. Размерът на последната е определен съобразно установената практика - около 10 % от цената на исковете, поради което същият не е прекомерен. Освен това, размерът на гаранцията не е завишен, предвид допуснатото обезпечение върху голям брой недвижими имоти на ответника и лишаването на същия от възможността да се разпорежда с тях, както предвид обстоятелството, че гаранцията служи за обезпечаване на евентуалните вреди на ответника от обезпечаването на исковете, в случай на неоснователност на последните.

С оглед изложените съображения, като е допуснал обезпечаване на исковете при условие на внесена от ищците гаранция от 30 000 лв., окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.

Затова, и по изложените съображения, Апелативен съд –Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 2894/28.09.2010 г., постановено по т.д. № 1491/2010 г. по описа на Окръжен съд –Варна, в обжалваната му част, а именно: с която окръжният съд е допуснал обезпечение на исковете Г.А.П., А.В.М. и Л.Ф.М.,***, предмет на същото търговско дело, при условие на внесена от ищците гаранция в размер на 30 000 лв. по реда на чл.180 и чл. 181 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: