Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                          34 /29.03.2010 година, гр.Варна

 

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                                        ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участие на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 64/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.В.Б. ***.Търново, като пълномощник на В. П. Ц. ***, срещу решение № 1476/23.11.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1087/2009 година, с което са били отхвърлени изцяло частично предявените искове  на стойност 25100.00 лева срещу адв.С.З.Й. ***. Правят се оплаквания, че решението е недопустимо, тъй-като съдът се произнесъл по непредявен иск, а в условия на евентуалност-че решението е неправилно, като се иска от въззивната инстанция да го обезсили, респективно да го отмени и да уважи така предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли Апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за тази инстанция.

Въэззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна на първото алтернативно основание-недопустимост на обжалваното решение.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността на обжалваното решение и неговата недопустимост.

От посочените в исковата  и в уточняващата молба на ищеца обстоятелства се установява, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск(искове) за заплащане на обезщетение(я) за лошо изпълнен договор за правна защита и съдействие № 00026641/25.07.2005 година, сключен между ищцата и ответника, в качеството му на действащ адвокат. Вместо да разгледа такъв иск, ВОС е приел, че е бил сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД, направил е проект и окончателен доклад в този смисъл, а в решението си се е произнесъл по такъв иск. В същото време в самото решение –л.94, трети абзац, съдът е констатирал, че доколкото е бил налице сключен договор за правна помощ, то деликтната отговорност(чл.45 от ЗЗД) е неприложима.Тази констатация на съда е формално правилна, но тя го е задължавала да постанови определение за отмяна на хода по същество и да изготви нов проект на доклад с даване на правилната квалификация на спорното право, а от там и да ангажира страните за активност по изясняване на тази правна конструкция на спора. Като не е сторил това, а е постановил своето решение само защото страните не са направили възражения по доклада, ВОС е постановил недопустимо решение, тъй-като тук не става въпрос за погрешно дадена квалификация, а  за произнасяне по непредявен иск. Освен това, одобрителното отношение на страните спрямо дадената в доклада на съда квалификация, не може да санира посоченото нарушение на съда, тъй-като то е от категориите на абсолютните такива.

Процесуалното представителство от адвокат във всички случаи се предхожда от подписване на пълномощно, дори и дадено в устна форма(чрез оформянето му в съдебния протокол)-чл.25 ЗА. Това е достатъчно за да се приеме, че има сключен договор макар и да не са уговорени финансовите му  условия. В  последния случай ще е приложима разпоредбата на чл.36 от ЗА.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, а въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати направените разноски от въззивника за тази инстанция-платена държавна такса в размер на 502.00 лева

Водим от горното, ВАпС

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1476/23.11.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1087/2009 година.

ОСЪЖДА С.З.Й. *** адвокат при Варненската адвокатска колегия 1300086790, да заплати на В.П.Ц. ***, с ЕГН ********** разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 502.00(петстотин и два)лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.