О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____660_______

гр.Варна, 07__.12.2010 г.

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на _07_______ декември през две хиляди и десетата година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

ч.гр.д.№ 634 по описа за 2010 г. на ВОС, съобрази:

Производството е образувано по РЕДА НА ЧЛ. 278 ГПК, по частна жалба на „Комфорт” ООД, гр. Варна, представлявано от управителя А.А.К., срещу определение № 3299/22.10.2010 год. по гр.д. 2174/2010 год. на ОС Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, представлявана от председател и проф.Стоян Кушлев срещу Б.Г.Г. с ЕГН **********,***, район “Приморски”, бул. ”Чаталджа” № 14Б, вх. А, ет. 2,   ап. 3, срещу Моника Владимирова Гуцанова, ЕГН  ********** ***, район “Приморски”, бул. ”Чаталджа” № 14Б, вх. А, ет. 2,   ап. 3, и срещу «Комфорт» ООД, гр. Варна, представлявано от А.А.К., с цена на иска 4 656 371.70 лв., по чл. 28 ЗОПДИППД, чрез налагане на запор върху 85 дяла с номинална стойност 8500 лв., притежавани от „Комфорт” ООД, гр.Варна, в капитала на „Транспортно спедиторска кантора” ЕООД, гр. Варна, представлявано от Б.Г.Г..

В жалбата се твърди, че за определението страната е узнала след справка в публичния регистър, като определението е изцяло незоконосъобразно. Твърди се, че срещу жалбоподателя не може да бъде реализирана претенция на Комисията, тъй като са налице предпоставките по чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД. Твърди се, че представляващите ООД не са знаели нито, че имуществото е придобито от „престъпна дейност”, нито за водените срещу г-н Г. съдебни производства. Твърди се, че „Комфорт” ООД не е сред лицата по чл. 8, ал.2 специалния закон, за които недобросъвестността се предполага. Излагат се твърдения, че сделката е с реално заплатена цена и възмезден характер, за което са представени писмени доказателства.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от Комисията, с което жалбата се оспорва изцяло. Излага се, че по отношение на третото лице са налице предпоставките по чл. 7, ал.2 ЗОПДИППД за уважаване претенцията на Комисията, както и че представените от третото лице доказателства за възмездност на сделката не са безспорни, някои от тях не са с достоверна дата. Излага се, че безспорно доказване ще бъде извършено по съществото на спора.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

С него е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията за УИППД по реда на чл. 22, ал.1 вр. чл. 390, ал.1 ГПК чрез запори върху прехвърлен дружествен дял на г-н Г. в полза на „Комфорт” ООД, гр. Варна, по чл. 28, ал.1 от Закона за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, вр. чл. 4, ал.1 и чл.7, ал.2 от същия закон, с цена 4656371,70 лв., при наличие на всички предпоставки за това, а именно вероятна основателност на претенцията на Комисията и обезпечителна нужда, по чл. 391 ГПК.

         Преценката на вероятната основателност на бъдещата претенция срещу третото лице „Комфорт” ООД, гр. Варна в производството на КУИППД срещу г-н Г., членове на семейството му и представлявани от него търговски дружества, следва да се извърши по отношение наличието на предпоставките по чл. 4, ал.1 Закона и чл. 7, ал.2 Закона спрямо атакуваното прехвърляне на дружествен дял на г-н Г. н „Транспортно-спедиторска кантора” ЕООД.

От една страна, следва да се има предвид, че срещу г-н Г. е налице наказателно преследване за деяние от посочените в чл. 3 от Закона, по отношение на съпругата му и управляваните от него търговски дружества са налице хипотезите на чл. 4, ал.1 и чл. 6 от Закона; налице е имущество на стойност над 60000 лв., както е видно от цената на исковете; липсват пълни доказателства за законен източник на доходи, съответни на стойността на имуществото. Доказването на престъпния произход на средствата, чието отнемане се претендира в производството по чл. 28, ал.1 Закона, не е предпоставка нито за допускане на обезпечението, нито за уважаване на иска – той се предполага до доказване на законен източник на приходи от ответниците по исковете.

По делото са представени достатъчно доказателства, от които се установява, че г-н Г. е отчуждил на 23.07.2010 год. притежаваните от дялове от „Транспортно-спедиторска кантора” ЕООД, гр. Варна след началото на наказателното преследване срещу него през март 2010 год., след началото на производството по ЗОИППД срещу него на 21.07.2010 год., като вписването на сделката в търговския регистър е извършено през месец август, а реалният превод на част от цената на сделката в размер от 350000 лв. е извършен на 29.09.2010 год., след подаване на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал.1 Закона от Комисията срещу г-н Г., съпругата му и управляваните от него ЮЛ пред съд.

Въпреки твърденията за това, липсват доказателства с достоверна дата, които да доказват реално заплащане на останалата част от цената на сделката от 650000 лв., за която се твърди, че е дадена като заем от третото лице на „Транспортно-спедиторска компания” ЕООД, предствалявана от управителя Г. на 18.01.2010 год., че г-н Г. е встъпил в дълга на управляваното от него ООД на 20.01.2010 год. и този заем е погасен, като е прихваната сумата с част от цената на дружествените дялове. Всички тези операции не доказват реално платена цена, при това преди образуване на наказателното производство.

 По отношение на наказателното производство срещу г-н Г. и производството на Комисията срещу него, тези производства са сред водещите новини по всички национални медии и в пресата от деня на ареста на г-н Г. до сега. На осн. чл. 155 ГПК общоизвестните факти не подлежат на доказване, те не могат да бъдат оборени чрез простото им отричане без насрещни твърдения /например, че основната дейност на третото лице е извън България или че неговите управляващи живеят изолирани от обществото и т-н./.

         По отношение на специалните предпоставки в настоящото производството, следва да се има предвид, че „Комфорт” ООД, гр. Варна е трето лице по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД. По отношение на него и на извършената сделка намира приложение разпоредбата на чл. 7, т. 2 от същия закон: недействителни са по отношение на държавата възмездни сделки с трети лица, извършени с придобито от престъпна дейност имущество, ако тези лица са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване или за прикриване на незаконния му произход.

В случая от значение за обезпечителното производство е знанието на третото лице за наказателното преследване срещу г-н Г., тъй като престъпния произход на доходите се предполага до доказване на противното. Това знание съдът приема за доказано на осн. чл. 155 ГПК.

Освен това, за да се ползва от правата на трето добросъвестно лице, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД, третото лице трябва да е заплатило изцяло действителната стойност на придобитото имущество, което подлежи на доказване в исковия процес. В тази хипотеза съдебната практика се оформя около тезата, че атакуваното имущество следва да е било в патримониума на проверяваните лица към момента на повдигане на наказателното преследване срещу тях, за да бъдат допустими обезпечителните мерки – така Определение № 215 от 21.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 165/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева; Определение № 59 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 721/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева; Определение № 248 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 10/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова. Тази хипотеза е налице в случая, тъй като прехвърлянето е извършено дори след образуване на производството пред Комисията, а е заплатена само част от сумата, и то след образуване на съдебното обезпечително производство срещу г-н Г..

От друга страна, съгласно чл. 24, ал. 3 от същия закон третото лице, което претендира самостоятелни права върху имуществото, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да иска отмяната им, като приложи декларация относно източниците на средствата за закупуването му. Такава декларация в настоящото производство е представена, но не може да се приеме, че са налице другите предпоставки, правещи вероятното основателност на иска недоказана – добросъвестност и реално заплащане на цялата цена по сделката.

Обезпечителното производство е предвидено като задължение в специалния закон, поради което и обезпечителната нужда се предполага.

Всички останали въпроси са такива по съществото на спора и те ще бъдат разрешавани в бъдещото производство по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД.

Тъй като липсват заявените в частната жалба отменителни основания, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪЖДАВА определение № 3299/22.10.2010 год. по гр.д. 2174/2010 год. на ОС Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: