Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№22

 

08.02. 2011 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

 

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Х.

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: М.Б.             

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №633 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ком – Плюс” ЕООД гр.София, представлявано от Л.Х.А., подадена чрез адв. О. ***, против решение от 06.07.2010 г., постановено по гр.д. № 52/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което съдът по исковете на Л.С.Щ. срещу „Д.” ООД и „Ком - плюс” ЕООД е прогласил нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, с рег. № 1665/1666, том I, акт № 66 от 04.03.2009 г. на нотариус Росен Стоименов, с рег. № 096 при НК, с район на действие гр.Димитровград, прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба от 31.03.2009 г., обективиран в нот.акт № 8, том VIII, дело № 1301, вх. рег. № 4867 от 31.03.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич и срещу „Ком-плюс” ЕООД е приел за установено, че „Ком-плюс” ЕООД не е собственик и не е придобил правото на собственост върху процесните имоти чрез договор за продажба от 14.04.2009 г., обективиран в нот.акт № 117, том IX, дело № 1569/2009 г., вх. рег. № 5442 от 14.04.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич, като е осъдил „Ком – Плюс” ЕООД и „Д.” ООД да заплатят на Л.С.Щ. сумата от 4 833 лв. съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят е настоявал, че решението на първата инстанция е недопустимо, евентуално – неправилно. Изложил е съображения, че съдът се е произнесъл по иск за установяване, че „Ком плюс” ЕООД не е собственик на двата поземлени имота, без да е бил предявен такъв иск и без да е било налице надлежно изменение на иска за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт 117, том IX, дело № 1569/2009 г. от 14.04.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич между двамата ответници.

Допуснати били и съществени процесуални нарушения от съда, тъй като последният с доклада по делото на осн. чл. 146 от ГПК не бил указал на страната за кои твърдения не сочи доказателства. Решението било неправилно, защото след като съдът приел, че упълномощителната сделка е нищожна, то следвало евентуално да приеме, че и прехвърлителната такава е нищожна, но на друго основание – при хипотезата на чл. 42 от ЗЗД като извършена без представителна власт. Ищецът не бил доказал собствеността си върху процесните имоти и освен това имал на разположение осъдителен иск за собственост, доколкото се установявало, че не владее имота, поради което и установителният иск за собственост бил неоснователен. Решението на първата инстанция било и необосновано. Молил е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Сочил е, че разноските били присъдени общо в тежест на ответниците, а доколкото липсвала солидарност не било ясно кой от тях каква сума дължи.  Претендирал е заплащане на съдебно-деловодните разноски за въззивната инстаниция. В съдебно заседание, чрез адв. Караниколов, въззивникът е поддържал жалбата, като е направил възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата Л.С.Щ. с писмен отговор е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение. Решението на първата инстанция било допустимо и правилно, като съдът се произнесъл по предявените искове, предвид направеното изменение на иска за нищожност на договора за продажба между ответниците в отрицателен установителен  иск за собственост. Не били налице и сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, тъй като по делото бил направен пълен доклад и дадени точни указания на страните. Правилна била квалификацията на иска за нищожност на договора за продажба, доколкото липсата на представителна власт се равнявала на липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Налице бил правен интерес от установителния иск за собственост, защото ищецът бил собственик, а собствеността му се оспорвала от ответника. Твърдението, че жалбоподателят бил във владение на имотите не било направено своевременно, а едва с въззивната жалба, поради което не следвало да бъде разглеждано. Решението било и обосновано, а разноските – правилно изчислени. Настоявала е за присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез адв. М., е поддържала отговора и е представила списък за разноските.

„Д.” ООД, не е изразил становище по делото.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва решението на първата инстанция като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Пред Окръжен съд Добрич са били предявени от Л.С.Щ. срещу „Д.” ООД и „Ком - Плюс” ЕООД, искове:  за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, извършена с пълномощно рег.№ 1665/1666, том I, акт № 66 от 04.03.2009 г. на нотариус Росен Стоименов с рег. № 96 от регистъра на НК на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД; за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 8, том VIII, дело № 1301 от 31.03.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД вр. с чл.42, ал.2 от ЗЗД, както и срещу „Ком – Плюс” ЕООД иск за признаване за установено, че същият не е собственик на процесните имоти на осн. 124 от ГПК.

В исковата си молба ищцата е твърдяла, че е собственик на два поземлени имота – нива с площ от 162,499 дка., находяща се в местността  „Калайджийката”, съставляваща имот № 015146 по плана на с.Златия, общ. Добричка и полска култура с площ от 253,901 дка., находяща се в местността „До гората”, съставляваща имот № 121079 по плана за земеразделяне на с. Долина, общ.Добричка, легитимирайки се с решение № 472 от 30.05.2003 г. по гр.д. №2056/2000 г. по описа на Добричкия районен съд, вписано под № 116, том III, вх.рег.№ 586/10.01.2004 г. на службата по вписванията при Агенцията по вписванията гр.Добрич и решение от 30.05.2003 г., постановено по гр.д. № 2057/2000 г. по описа на Добричкия районен съд, вписано под № 109, том III, вх.рег.№ 578/10.01.2004 г. на службата по вписванията при Агенцията по вписванията  гр.Добрич. При справка в имотния регистър на 08.12.2009 г., а след това и с документите по нотариалното дело, жената установила, че с нотариален акт № 8, том VIII, дело № 1301 от 31.03.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич собствените й имоти били продадени на „Дикмекташ” ООД. Договорът бил сключен от нейно име чрез В.Д., легитимирал се като нейн пълномощник, преупълномощен от Венцислав Костадинов Тонков да я представлява. Установила също така, че било съставено неистинско пълномощно с рег. № 1665/1666, том I, акт № 66 от 04.03.2009 г. при нотариус Росен Стоименов, с рег.№ 96 при НК, с район на действие гр.Димитровград, според което тя била упълномощила Венцислав Костадинов Тонков да се разпорежда с имотите й. Твърдяла е, че не е посещавала кантората на посочения нотариус, нито е подписвала посоченото пълномощно и приложените към сделката декларации по чл. 264 от ДОПК и по чл.25, ал.7 от ЗННД. Така В.Д., действайки като мним представител продал имотите й на дружеството – първи ответник по делото. Тъй като липсвала изразена воля за упълномощаване, упълномощителната сделка била нищожна. Нищожното упълномощаване е довело до липса на представителна власт при сключване на договора за продажба с „Д.” ООД, а от там и до липса на съгласие за продажба – основание за неговата нищожност. Тъй като договорът за продажба на земите, сключен с първия ответник бил нищожен, последният не е придобил собствеността върху процесните имоти, поради което и не е прехвърлил собствеността на купувача по последващия договор за продажба „Ком-Плюс” ЕООД и той не е станал собственик.

При така изложените в исковата молба твърдения, ищцата първоначално е поискала да бъдат прогласени за нищожни упълномощителната сделка за упълномощването на Венцислав Тонков, както и сключения от нея, чрез мним представител, договор за продажба с „Д.” ООД и последващия договор за продажба с „Ком Плюс” ЕООД. Петитумът на последния иск за прогласяване нищожността на последващия договор за продажба, обаче е бил непрецизен. Доколкото твърденията на ищцата са, че тя е собственик на имотите, че поради нищожността на договора за продажба с първия ответник, той не е придобил собствеността им и не е могъл да прехвърли правото на собственост на втория ответник по сключения с него договор за продажба и че последният не е станал собственик, заявеното искане за прогласяване на нищожност на договора между ответниците е било в противоречие с тези твърдения. Ищцата не е изложила твърдения за недействителност на тази сделка, за да претендира нищожността й, а от друга страна изложените твърдения, че вторият ответник не е придобил собствеността не са кореспондирали на искането за прогласяване на нищожност. В насока на наличието на посоченото противоречие е и обстоятелството, че ищцата е изложила твърдения, че „Ком-плюс” ЕООД не е придобил собствеността върху нейните два имота, а е искала прогласяване нищожността на целия договор за продажба /между двамата ответници/, по който предмет са били и други имоти. Посочените противоречия между обстоятелствата и петитума на исковата молба, досежно последния иск, са  обусловили нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК. Въпреки, че това не е било сторено от първата инстанция при приемането на исковата молба, тази нередовност е била отстранена в хода на производството /допустимо съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ГПК/ с депозираната от ищцата молба от 03.05.2010 г. Независимо, че първоинстанционният съд е възприел искането като такова за изменение на иска /със замяна на неговия петитум/ и е допуснал такова с определението си от съдебно заседание от 10.06.2010 г., това не се е отразило на допустимостта на решението, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл именно по предявения /след направеното уточнение/ отрицателен установителен иск за собственост.

Налице е и правен интерес от воденето на този отрицателен установителен иск, доколкото ответникът „Ком-Плюс” ЕООД е сочил, че е придобил собствеността на процесните имоти по силата на сключен договор за продажбата им, по който продавачът „Д.” ООД се е легитимирал като собственик, придобил собствеността от Л.Щ. по оспорения от нея договор за продажба на същите, а последната е настоявала, че не е губила собствеността на имотите, защото продажбата с „Д.” ООД е била извършена чрез пълномощник без представителна власт и сделката е била нищожна.

Възражението за липса на правен интерес от установителния иск, основано на твърдението, че имотите се владеели от дружеството /”Ком-плюс” ЕООД/, не е било заявено своевременно – направено е било едва с въззивната жалба, а освен това и не е подкрепено от доказателствата по делото /изрично вписване в договорите за продажба за наличието на заварен договор за аренда/ сочещи, че двата имота са в държане на трето лице – арендатор, предадено му от ищцата по предхождащ договорите за продажба, договор за аренда.

По оплакванията за допуснати процесуални нарушения:

Не са налице и твърдените от въззивника процесуални нарушения, доколкото след депозиране на молбата от 03.05.2010 г., с която е бил отстранен недостатъка на исковата молба, окръжният съд е дал възможност на ответниците да вземат становище по иска и е направил пълен доклад  по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 146 от ГПК. Предвид изложеното по-горе, в настоящия казус не се касае до предявяване на нов иск в хода на производството /отрицателния установителен иск за собственост/, поради което и съдът не е допуснал процесуални нарушения като го е разгледал и се е произнесъл по същия.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

С решение № 472 от 30.05.2003 г. по гр.д. №2056/2000 г. по описа на Добричкия районен съд, вписано под № 116, том III, вх.рег.№ 586/10.01.2004 г. на службата по вписванията при Агенцията по вписванията гр.Добрич и решение от 30.05.2003 г., постановено по гр.д. № 2057/2000 г. по описа на Добричкия районен съд, вписано под № 109, том III, вх.рег.№ 578/10.01.2004 г. на службата по вписванията при Агенцията по вписванията  гр.Добрич, Л.С.Щ. се е легитимирала като собственик на два поземлени имота, а именно: нива с площ от 162,499 дка., находяща се в местността  „Калайджийката”, съставляваща имот № 015146 по плана на с.Златия, общ. Добричка и полска култура с площ от 253,901 дка., находяща се в местността „До гората”, съставляваща имот № 121079 по плана за земеразделяне на с. Долина, общ.Добричка.

Според приложеното по делото пълномощно от 04.03.2009 г. с рег. № 1665/1666, том I, акт № 66 от 04.03.2009 г. при нотариус Росен Стоименов, с рег.№ 96 при НК, с район на действие гр.Димитровград, Л.С. е упълномощила *** с правата да продава, дарява, залага, ипотекира, заменя при цена и условия каквито намери за добре процесните имоти.

Според изслушаната по делото графическа експертиза, трите имена „Л.С.Щ.” в полето под „упълномощител”, както и подписът под „упълномощител” в пълномощното, не са били изписани, съответно положени от нея. Заключението е било категорично, не е било оспорено от страните и като изготвено компетентно и безпристрастно от лице със специални знания в изследваната област, се кредитира изцяло от съда. Със същото е установено по делото, че ищцата изобщо не е изразявала воля за упълномощаване на *** с правата да продава имотите й.  В този смисъл, упълномощителната сделка е нищожна на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, а предявеният иск за прогласяване на нищожността й – основателен.

На 30.03.2009 г., било подписано от ***, пълномощно с рег.№ 1427 на нотариус Кинка Генчева, с рег.№ 317 на НК с район на действие района на Търговищки районен съд, за преупълномощаване на В.Д. с правата за продажба  на имотите на Л.Щ., но за по-малка площ /62,499 дка/ от имот № 015146 в землището на с.Златия. Доколкото бе установено, че пълномощното от Л.Щ. за упълномощаването на Венцеслав Тонков е нищожно, последващото преупълномощаване  с правата по предходното също е недействително и не е породило представителна власт у В.Д. по отношение на ищцата.

С нотариален акт № 8, том VIII, дело № 1301 от 31.03.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич, В.Д., легитимирайки се като пълномощник на продавача Л.Щ. с пълномощното от 30.03.2009 г., сключил с „Дикмекташ” ООД, на което действал като законен представител, договор за продажба на двата процесни имота, като за нивата -  имот № 015146 в с.Златия, за пълната площ от 162,499 дка.

Щом самата упълномощителна сделка е нищожна, следва да се приеме, че  и договорът за продажба с „Д.” ООД е недействителен на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като е сключен от лице, действащо като представител на собственика на продадения имот, без да има представителна власт – т.е. налице е липса на воля за прехвърляне на имотите от продавача – ищец. Този договор не е проявил присъщите си вещноправни последици на прехвърляне правото на собственост върху първия ответник – купувач по сделката. В случая правните действия, извършени от представителя без представителна власт, нямат юридическо действие за представлявания и за третото лице. Тези правни действия се намират в състояние на неопределеност. Тяхното юридическо действие зависи от потвърждението им от страна на представлявания съгласно чл. 42, ал.2 от ЗЗД. До потвърждаването им, обаче тези действия са нищожни. В настоящия казус, окръжният съд е квалифицирал правилно иска. Действително, възможността правните действия, извършени от лице без представителна власт да бъдат потвърдени, е важна за саниране на сделките, но в случая не се е твърдяло от ответника, нито бе установено по делото такова потвърждаване. Затова и по изложените съображения, искът по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 8, том VIII, дело № 1301 от 31.03.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

 
На 14.04.2009 г., с нотариален акт № 117, том IX, дело №1569/2009 г., вх. рег. № 5442 от 14.04.2009 г. на службата по вписванията при АВ – Добрич, е бил сключен договор за покупко –продажба между „Д.” ООД от една страна  като продавач и „Ком –Плюс” ЕООД – от друга страна като купувач, на договор за продажба на недвижими имоти, измежду които и на двата процесни имота. Тъй като „Д.” ООД не е придобил правото на собственост върху двата имота от ищцата по сключения с нея недействителен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 8, том VIII, дело № 1301 от 31.03.2009 г. на СВ при АВ гр.Добрич, той не е могъл да прехвърли правото на собственост на купувача „Ком –Плюс” ЕООД. Последният е закупил имота от несобственик и тази сделка за продажба не е нищожна, но не прехвърля вещни права. На действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. В случая намира приложение принципа, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. В този смисъл предявеният иск по чл. 124 от ГПК за установяване, че ответникът „Ком –плюс” ЕООД не  е собственик на процесните имоти, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът „Ком-плюс” ЕООД е направил възражение, че с доказателствата по делото – двете съдебни решения по делбените дела, не се установявала собствеността на ищцата върху процесните имоти. Това възражение, обаче е в противоречие с поддържаната от него позиция в хода на производството, че е  придобил собствеността върху двата поземлени имота от продавача „Д.” ООД, а той от своя страна – от ищцата, което води до извода, че не е съществувал по делото спор относно собствеността на ищцата, за да бъдат събирани допълнителни доказателства в тази насока.

Въззивникът не е навел оплаквания за неправилно изчислен от първата инстанция размер на разноските, а е сочил на неяснота в първоинстанционния акт относно дължимата от всеки от ответниците част от тях, доколкото не била налице солидарност. Щом окръжният съд е постановил заплащането на разноските от ответниците, без да сочи за дължимостта им при условия на солидарност, това означава, че те се дължат поравно. Доколкото разноските са били правилно изчислени, решението в частта на разноските следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, решението на Окръжен съд – Добрич е правилно и същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, „Ком –Плюс” ЕООД следва да заплати на Л.Щ. сторените от последната във въззивното производство разноски в размер на сумата от 4 400 лв.- заплатен адвокатски хонорар. Възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът на платения адвокатски хонорар не надхвърля дори еднократния размер на минималното адвокатско възнаграждение /4 512 лв./, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 339 от 06.07.2010 г., постановено по гр.д. № 52/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ком –Плюс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул. „Шандьор Петьофи” №30, представлявано от Л.Х.А. с ЕГН ********** да заплати на Л.С.Щ. с ЕГН ********** *** сумата от 4 400 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: