Р Е Ш Е Н И Е
№ 20/ 04.02.2011, гр. ВАРНА
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
На 19 януари 2011 год.
В публично заседание в следния състав
ИВАН ЛЕЩЕВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: Иван Тодоров
Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева възз. гр. д. № 630 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 268 и сл. от ГПК.
Силистренският окръжен съд с решение № 32 от 17.08.2010 г., постановено по гр. д. № 10/2010 г., е отхвърлил предявеният на основание чл. 2 от ЗОДОВ от В.Н.Ф. срещу Прокуратурата на РБ иск за заплащане обезщетение в размер на 91 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периодите от 20.07.1992 г. до 23.09.1992 г. и от 24.01.1995 г. до 05.10.1995 г. Недоволен от това решение е останал Ф., който го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено и постановено решение, с което да се уважи предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу жалбата от въззиваемата страна.
Представителят на Апелатвна прокуратура - Варна изразява в с. з. становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Веселн Н.Ф. *** твърди в адресираната до Административен съд Силистра искова молба /адм. д. № 2/2010 г./, че в резултат на незаконно взета с постановление на Районна прокуратура Тутракан спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража” за периодите 20.07.1992 – 23.09.1992 г. и 24.01.1995 г. – 05.10.1995 г. по сл. д. № 1017/1992 г. на ОСС Тутракан, преобразувано в сл. д. № 26/1995 г. на ОСС Силистра, е претърпял неимуществени вреди /притеснение, унижение, безспокойство, невъзможност да постигне „по-благоприятни блага като финанси или образование”/, които оценява в размер на 91 000 лева и претендира да му бъдат заплатени от Прокуратурата на РБ като обезщетение, ведно със законната лихва.
Ответната страна - Прокуратурата на РБ-София чрез представител на Окръжна прокуратура - Силистра оспорва исковата претенция като недопустима поради погасяване на правото на вземане по давност. Изразява и становище за неоснователност на иска, тъй като за посочените от ищеца периоди на зеадържане, същият е изтърпявал наказания лишаване от свобода по други присъди.
По делото не се спори и се установява и от събраните писмени доказателства / Писмо от Затвора Ловеч - л.58 и приложените сл. дела/, че на ищеца с присъди по различни НОХ дела са били налагани наказания лишаване от свобода, като докато едно от тези дела е било висящо /НОХд. № 188/1991 г. на РС Тутракан/ той е бил привлечен с постановление на РП Тутракан като обвиняем по сл. д. № 1017/1992 г. на РСС Силистра, впоследствие преобразувано в сл. д. № 26/1995 г. на ОСС Силистра. Безспорно е също, че спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, като вдно от писмото на ОЗ Ловеч времето, през което същият е бил задържан /20.07.1992 г. – 23.09.1992 г. и 24.01.1995 г. – 05.10.1995 г./ е било зачетено при изтърпяване на наказанието. С постановление от 06.02.2006 г. наказателното производство по горепосоченото сл. дело е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване. При това положение и съобразявайки се със задължителните указания на ОСГК на ВКС на РБ, дадени в т. 8 на ТР № 3/22.04.2005 г. настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. В случая извършените преди изтичането на давността процесуални действия спрямо ищеца, в т. ч. взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража”, са били законни. Отговорността на Прокуратурата на РБ за вредите, претърпени от ищеца по време на наказателното преследване до изтичането на давността не може да бъде ангажирана предвид липсата на елемента „незаконни действия” от фактическия състав на отговорността на държавата.
Като е направил аналогични правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 17.08.2010 г., постановено по гр. д. № 10/2010 г. на Силистренския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.