О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№664-02.12.2010
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.12.2010 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ИВАН ЛЕЩЕВ
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. № 616/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от Ж.П.М. – лично и като пълномощник на съпруга си Н.П.Б. и на сина си К.П.Д. и от Т.Р.Д. срещу Определение № 3276/20.10.2010 год. по гр.д. № 1851/2010 год. на Окръжен съд гр.Варна, с което е прекратено производството по предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Варна и „Международен колеж” ООД гр.Добрич. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:
Съдът е сезиран с отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на втория ответник върху недвижими имоти, които ищците претендират за себе си, твърдейки че се намират във владение на същите. В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат, че с нот.акт № 55, т.VІІІ, дело № 2374/1989 год. за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане К.Д. е придобил в СИО със съпругата си Т.Д. правото на собственост върху 1 дка място в местност „Оброчен бряст” (старо име „Теке агач”, а по-късно „Куванлъка” и последно „Пчелина”, при граници: П. К., Е. К. и път, а с нот. акт № 158 т.Х, дело № 3147/1992 год. за покупко-продажба Н.Б. придобил в СИО със съпругата си Ж.М.” съседното место от 1 дка, при граници: път, М. М. и К.Д.. При изготвянето на кадастралния план от 2008 год. двата имота били заснети като УПИ Х-582 в кв.26, отреден за „общ.обслужващи и социални дейности” и актуван като частна общинска собственост с Акт № 5441/10.12.2008 год. С договор от 27.01.2010 год. имотът бил продаден от Община Варна на „Международен колеж” ООД. Твърдейки, че последният е закупил имота от несобственик, ищците са предприели защита чрез отрицателен установителен иск на правото си на собственост срещу двете страни по сделката – Община Варна и „Международен колеж” ООД.
С Определение № 2821/14.09.2010 год. Окръжен съд гр.Варна е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да уточнят какви искове са предявили и дали твърдят права на собственост върху реални части от имота (като в този случай да посочат по подходящ начин върху копие от актуалната скица границите на двете реални части), или върху идеални части, като в уточнят техните размери.
С уточнителната си молба Вх.№ 38738/08.10.2010 год. ищците са представили актуална скица на имота, заснет под № Х-582 в кв.26, а на копие от същата са нанесли реалните граници, съобразно нотариалните актове, от които черпят правата си. Уточнили са петитума на иска си – да се признае за установено, че „Международен колеж” ООД не е собственик на имота, тъй като го е закупил от несобственик – Община Варна. Посочили са още, че са владяли и владеят двата имота общо и затова те са заснети като един имот с посочени граници, от който всяко от семействата претендира по ½ ид.ч. Поддържали са и искане за обезсилване на договора за продажба на общински имот от 27.01.2010 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
За изясняване на повдигнатия спор относно неговото основание, вида на търсената защита и наличието на правен интерес, съдът изхожда от твърденията в исковата молба.
За да се прецени наличието на правен интерес от водене на установителния иск за собственост е необходимо да има яснота в исковата молба относно обема на правата, който всеки от ищците претендира за себе си. Ето защо съдът, констатирайки противоречие в твърденията – от една страна за възникнали права на собственост върху реално обособени имоти, а от друга – за тяхното общо владение, правилно е указал на ищците да направят съответните уточнения.
Тези уточнения са важни, защото ако се твърди собственост върху реална част от имота за ищците сем. Даскалови, те нямат правен интерес от водене на иск по отношение реалната част от имота на сем.Буйнови, и обратно. В случай, че въпреки наличието на самостоятелен титул за собственост на реалните части, ищците са владяли целия имот общо, следва да се изясни дали владението е било упражнявано с намерение за възникване на съсобственост, за да се приеме, че искът е заведен от съсобствениците срещу лицето, което им оспорва това право.
Това разграничение не е направено в уточняващата молба на ищците, въпреки дадените от съда подробни указания в тази насока. Те продължават, включително и в частната си жалба, да твърдят право на собственост върху реални части от имота, който обаче според тях е станал съсобствен по силата на приетия нов кадастрален план и ПУП, без да се сочат основанията за възникване на съсобствеността. Ето защо настоящият състав намира, че не е отстранено противоречието, съдържащо се в исковата молба, между фактически твърдения и петитум.
Наред с това следва да се отбележи, че легитимиран да отговаря по отрицателния установителен иск за собственост е онзи ответник, който към момента на завеждането му отрича правото на ищците, противопоставяйки му самостоятелен титул за собственост. В хода на производството съдът ще трябва да изследва обстоятелството дали праводателят на втория ответник – Община Варна е била собственик, но тя не е легитимиран ответник по иска, а евентуално би могла да участва в друго процесуално качество.
Що се отнася до искането за отмяна на акта за общинска собственост – то не представлява самостоятелен иск, а се явява последица от уважаването на главния иск.
Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че определението, с което производството по делото е прекратено, а исковата молба – върната е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3276/20.10.2010 год. по гр.д. № 1851/2010 год. на Окръжен съд гр.Варна, с което е прекратено производството по предявения от Ж.П.М. – лично и като пълномощник на съпруга си Н.П.Б. и на сина си К.П.Д. и от Т.Р.Д. отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Варна и „Международен колеж” ООД гр.Добрич, и исковата молба е върната.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на въззивниците пред ВКС на РБ при условията на чл. 274 ал.3 т.1 вр. чл. 280 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: