№5
06.01. 2011 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети декември, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослав Славов
ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев
Петя Петрова
Секретар: В.Т.
Прокурор: Илия Николов
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №614 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, против решение № 1139/30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 491/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която същата на осн. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на А.П.В. –П. сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, търпени през периода от 04.10.2000 г. до 28.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 110 лв. разноски по делото.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната част е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му, евентуално за намаляване размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Изложил е съображения за недоказаност на вредите, за липсата на пряка причинна връзка между твърдените такива и привличането на ищцата като обвиняема, евентуално за прекомерност на присъденото обезщетение с оглед изискванията за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Позовал се е на съпричиняване на увреждането от пострадалата, предвид установеното неправомерно полагане на подпис като упълномощител в пълномощно от РВ и поради това правилно повдигане на обвинение за документно престъпление при разследването по досъдебното производство.
Въззиваемата А.П.В. е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Настоявала е, че по делото са били събрани доказателства установяващи както причинените й неимуществени вреди, така и причинната връзка с повдигнатото й обвинение.
По отношение на възражението за съпричиняване е сочила, че съдът правилно отчел наличието на влязла в сила оправдателна присъда, а освен това гражданският съд нямал компетентност да се произнася повторно по въпроса за виновността й. Освен това, съпричиняване би имало само тогава, когато процесуалното й поведение би довело до образуване на наказателно дело, повдигане на обвинение или до отлагане на процесуални действия, каквото не било налице в случая. Присъденият от окръжния съд размер на обезщетението бил адекватен предвид продължителността на наказателното производство от 10 години.
Въззивната жалба е подадена от Прокуратурата на РБ, легитимирана да обжалва решението на първата инстанция, като неизгодно за нея. Жалбата е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК , поради което същата е допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред Окръжен съд-Варна е бил предявен иск от А.П.В.-П. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в резултат от незаконното обвинение в престъпление по н.о.х.д. № 1132/2005 г. на ВРС, производството по което приключило с оправдателна присъда от 28.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до изплащане на обезщетението.
Ищцата е твърдяла, че въз основа на подадени жалби в РДВР –Варна през 1999 г., Варненска районна прокуратура е образувала две преписки с №№ 11917/1999 г. и 12733/1999 г., проверките по които довели до издаване на постановление, с което й било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.210, ал.1, т.5 НК и по чл. 309, ал.1, вр. с чл.26 НК. Наказателното производство приключило на 28.11.2009 г. с оправдателна присъда по н.о.х. № 1132/2005 г. по описа на Варненски районен съд. Вследствие незаконосъобразното обвинение в престъпление, както и с оглед неоправдано дългия срок на наказателното преследване, тя претърпяла неимуществени вреди. Изживяла дълбок стрес, била уплашена и объркана, затворила се в себе си, не искала да контактува с приятели и познати, срамувала се, че е обвиняема и разследвана, спряла да ходи на обществени места, чувствала се предадена, влошили се отношенията й с най-близките роднини. От общителен човек се превърнала в затворен и подозрителен индивид, страдала от нервни сривове, избухвала безпричинно, живеела под непрестанен страх, имала смущения в съня и прибягвала често до лекарства. Започналият наказателен процес дълбоко я измъчвал, а в момент на отчаяние дори посегнала на живота си.
Пред първата инстанция прокуратурата е оспорвала иска. С писмения си отговор е сочила, че наказателното производство за престъплението по чл. 309, ал.1 от НК е било прекратено, поради изтичане на абсолютния давностен срок и доколкото тази хипотеза не се обхваща от разпоредбата на чл. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, Прокуратурата не следва да отговаря за вреди от това обвинение.
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, по което ищцата е оправдана, приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като в наказателното производство било установено, че същата съставила неистински частни документи и въз основа на същите се разпоредила с чужд имот. Именно това нейно действие било основанието за започване на наказателното производство и то по жалба, подадена от сестра й РВ, чийто имот ищцата продала с неистинското пълномощно. Освен това, срещу А.В. -П. не била вземана мярка за неотклонение, поради което не претърпяла ограничения.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за установено от фактическа страна следното:
По подадени от ** /майка на ищцата/ и от РВ /сестра на ищцата/ жалби до Варненска районна прокуратура за извършена продажба на собствения на последната имот, чрез неистинско пълномощно, са били образувани преписки № 20375/99 г. по описа на РДВР –Варна и № 11917/99 г. по описа на Варненска районна прокуратура и била извършена предварителна проверка. В хода на последната, с помощта на графическа експертиза било установено, че подписът на упълномощител в пълномощното на РВ за продажбата на недвижимия имот, бил поставен от сестра й А.В., както и че последната се е явила пред нотариус и с нотариален акт № 62, том 4, дело № 687/99 г. от 09.09.1999 г. на нотариус О. Шарабански с район на действие ВРС, продала собствения на РВ имот - на Славко Комитов.
С постановление от 04.10.2000 г. като е преценил, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, прокурор при РП –Варна постановил образуване на полицейско производство срещу А.П.В. за това, че на 09.09.1999 г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у СИКи с това му причинила имотна вреда в размер на 22 172,80 лв., като вредата е в големи размери– престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК /дознание № 233/2000 г. по описа на РДВР гр.Варна/. С постановление от 05.10.2001 г. ищцата била привлечена като уличен за посоченото по-горе престъпление, а с постановление от 14.06.2004 г., същата е била уличена и в престъпление по чл. 309, ал.1 от НК за това, че на 08.07.1999 г. в гр.Варна е съставила неистински частен документ – пълномощно на името на А.П.В. от името на РВ и декларация по чл. 78, ал.1 от ЗСДВ от името на РВ и ги е употребила, за да докаже, че съществуват правни отношения между пълномощник и упълномощител. Досъдебното производство е приключило на 04.10.2004 г. с постановление за предаване на съд, а на 01.03.2005 г. срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт по обвинения и в двете престъпления. Образувано било н.о.х.д. № 1132/2005 г. по описа на Варненския районен съд, което по отношение на обвинението по чл. 309, ал.1 от НК е било прекратено с определение от 30.01.2008 г., поради изтекла абсолютна давност по смисъла на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.4 от НК, а по отношение на престъплението по чл. 210, ал.1 т.5 от НК е приключило с оправдателна присъда № 653/12.11.2009 г. Според мотивите на съда не се установило по наказателното дело да е настъпила имотна вреда за купувача по сделката – Комитов, който препродал вилата с печалба, а доколкото вреда била налице за собственика на имота -сестра на подсъдимата, последната не била подала частна тъжба, нито било налице повдигнато обвинение за престъпление срещу последната.
Наказателното дело многократно е било отлагано в съдебната фаза, като причините да това са били както неявяването на призовани свидетели, така и продължителното издирване на адресите на живеещите в чужбина такива /вкл. на майката и сестрата на ищцата/, продължителният период, необходим за изготвяне, изпращане и изпълнение на съдебна поръчка в чужбина, както и по причини, зависещи от ищцата – отказ от защитата в съдебно заседание и необходимост от упълномощаване на друг адвокат, влошено здравословно състояние на ищцата, отсъствие на защитника й от града.
Според приложената по делото епикриза от 26.06.2003 г., издадена от Военно медицинска академия –Военноморска болница –Варна, А.П. е постъпила в токсикологично отделение на 24.06.2003 г. с диагноза „остра смесена интоксикация с верапамил и алкохол /30 таблетки смесени със 700 мл. водка/, като на 25.06.20003 г. е била изписана без токсикологични проблеми и насочена към психиатър за преглед и лечение. Според свидетелката Керанка Димитрова /първа братовчедка на А.В. – П./, наказателното производство срещу ищцата започнало преди около 10 години, през 1999 г. по сигнал на леля й - майка на А.. Последната първо уведомила полицията за незаконната продажба на имота, който тя обитавала, собственост на другата й дъщеря, а след това се оплакала на роднините си, че А. продала вилата на сестра си и така оставила семейството без дом. Дори бащата на свидетелката, чичо на ищцата, възмутен от постъпката на А., не искал тя да стъпва в къщата му. Близките й я изолирали и тя започнала да злоупотребява алкохол и медикаменти, а през 2003 г. се натровила с хапчета и алкохол. Ищцата споделила пред братовчедката си, че никой вече не й останал, след като майка й забранявала да си вижда детето и близките й не искали да контактуват с нея. Дори след приключване на наказателното производство, свидетелката дала пари на ищцата, за да отиде при сестра си и майка си в чужбина и да се разбере с тях, но те изобщо не я допуснали в дома си. Според свидетелката нищо не се подобрило в отношенията между А.В. – П. и близките й, независимо от последвалата оправдателна присъда. По време на наказателното производство А.В. се променила, спряла да се вижда с приятелите си, развела се с мъжа си, не можела да си намери работа, плачела след разпитите и споделяла, че близките й я изкарват престъпница.
Така установената фактическа обстановка по делото води до следните правни изводи:
Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДВПГ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Установено бе по делото, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство за две престъпления – по чл. 309, ал.1 от НК, вр. чл. 29, ал.1 от НК за това, че на 08.07.1999 г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление съставила неистински частни документи - пълномощно на свое име /на името на А.П.В./ от името на Росица П. Валенте и декларация по чл. 78, ал.1 от ЗСДВ от името на Росица П. Валенте и ги употребила, за да докаже, че съществуват правни отношения между пълномощник и упълномощител, както и по чл. 210, ал.1, т.5 от НК за това, че на 09.09.1999 г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у СИКи с това му причинила имотна вреда в размер на 22 172,80 лв., като вредата е в големи размери.
Наказателното производство за първото престъпление е било прекратено, поради изтекла в хода на наказателното производство абсолютна давност и съставлява хипотеза, при която държавата не носи отговорност по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и даденото разрешение в т.8 от ТР №3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. ОСГК. Следователно, вредите които ищцата е претърпяла от воденото срещу нея наказателно производство за престъплението по чл.309, ал.1 от НК за съставянето и употребяването на неистинското пълномощно от името на сестра й, не подлежат на обезщетяване в това производство.
По отношение на второто обвинение за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, същото попада в хипотезата на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОЗОВ, тъй като ищцата е била оправдана.
Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Оговорността по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т.е. във всички случаи, при които лицето, срещу което е било повдигнато обвинение е било оправдано от съда. Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално – следствени действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на производството данните са сочили на необходимост от провеждане на разследване на това лице. По тази причина всички вреди, които са произтекли за ищцата именно от това незаконно обвинение следва да бъдат обезщетени.
В настоящия казус, от показанията на разпитания свидетел се установи, че воденото наказателно производство за престъплението по чл. 210, ал.1 т.5 от НК е предизвикало у ищцата отрицателни психически и емоционални преживявания, като притеснения от неизвестността, страх, напрежение, социално отчуждаване и ограничаване в общуването -тя плачела след разпитите, спряла да се вижда с приятелите, ограничила контактите си, чувствала се потисната. Тези вреди следва да бъдат овъзмездени, като се вземе предвид, че неблагоприятното засягане на емоционалната сфера на ищцата, посочено по-горе, не е било силно и интензивно, че по отношение на нея е била наложена най-леката мярка за процесуална принуда „подписка”, че по делото не са били извършвани активно процесуално-следствени действия и тя не е била призовавана често за извършване такива, а от друга страна като се вземе предвид изключително продължителния период на наказателното производство – от повдигане на обвинението на 04.10.2000 г. до оправдателната присъда от 12.11.2009 г. т.е. около девет години. По отношение на тези вреди няма данни по делото, които да сочат на съпричиняване от ищцата и прилагане на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.
Що се отнася до твърденията за претърпян развод и невъзможност да си намери работа, все следствие на незаконното обвинение – те не са доказани.
По делото бе установено също така, че в релевантния за спора период, е настъпил разрив в отношенията на ищцата с най-близките й хора – нейната майка, сестра, чичо и т.н. Последните се отдръпнали от нея, укорявали я, изолирали я, отблъсквали я, не желаели да я виждат и да общуват с нея, дори и в тежък момент – пребиваването й в болница. Именно това отчуждаване ищцата изживяла изключително тежко, чувствала се самотна, депресирана, безпомощна и отхвърлена. По тази причина, тя започнала да злоупотребява с алкохол и лекарства. Всички тези вреди, обаче не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в престъплението по чл. по чл. 210, ал.1, т.5 от НК. Това е така, защото близките на ищцата се чувствали много обидени и огорчени от това, че тя продала с неистинско пълномощно имота на сестра си и оставила семейството си без дом. По тази причина те не искали да я виждат и общуват с нея. В тази насока е и обстоятелството, че именно по жалби на майка й и на сестра й започнало наказателното производство, както и това, че майка й се оплаквала на роднините за постъпката на дъщеря си и ги настройвала против нея. Майка й се преместила да живее в чубжина при другата си дъщеря, и двете напълно се дистанцирали от ищцата.
Точно, защото тези негативни изживявания на ищцата не произтичат от воденото срещу нея наказателно производство по чл. 210, ал.1, т.5 НК за възбуждане и поддържане на заблуждение у СИКи причиняване на същия на имотна вреда, а са последица на силно влошените отношения между близките по причина, че ищцата продала имота на сестра си с неистинско пълномощно, не е настъпило стопляне и подобряване на отношенията им, след оправдателната присъда. Дори напротив, след като ищцата предприела посещение при близките си в чужбина, за да се разберат, те изобщо не поискали да я видят и да разговарят с нея.
Апелативният съд, с оглед изложените съображения и вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение - производство по чл. 210, ал.1, т.5 НК, негативните изживявания на ищцата от същото, липсата на трайни последици от деликта, продължителността на наказателното производство, както и с оглед обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в страната, съобразно изложените мотиви по-горе в решението, намира че обезщетение в размер на сумата от 1 000 лв. в пълна степен би овъзмездило вредите на ищцата.
Поради частичното несъвпадане на изводите на окръжния съд, с тези на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено за горницата над сумата от 1 000 лв. – до присъдените 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно с лихвите върху тази част и искът в тази част – отхвърлен. В останалата част, за сумата от 1 000 лв., заедно с лихвите от 28.11.2009 г. до окончателното й изплащане, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ дължи на ищеца сумата от 20 лв., за държавна такса /10 лв./ и адвокатски хонорар /10 лв./, съразмерно на уважената част от иска. Затова решението, в частта на присъдените разноски за горницата над 20 лв. до 110 лв. следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1139/30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 491/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А.П.В.-П. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр.София, ул. „Д. Монов” №10, бл.13, ет.1, ап.3 обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, търпени през периода от 04.10.2000 г. до 28.11.2009 г. ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 1 000 до 10 000 лв., ведно с лихвите върху тази част от 28.11.2009 г. до окончателното й изплащане и в ЧАСТТА на разноските за горницата над сумата от 20 лв. до 110 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от А.П.В.-П. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр.София, ул. „Д. Монов” №10, бл.13, ет.1, ап.3 срещу Прокуратурата на Република България, иск по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, приключило с оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1132/2005 г. на ВРС, за сумата над 1 000 лв. до 10 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част до размер на сумата от 1 000 лв. – присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2009 г. до окончателното й изплащане.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: