ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№603

Гр.Варна, …17……11.2010 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …17………….. ноември 2010 г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЕНКА ХРИСТОВА

                            ПЕТЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 608 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството  е по чл. 278 ГПК.

Образувано е по частни жалби на „Руто –М” ЕООД гр.Варна, на „Капитол рентакар” ЕООД гр.Варна, на Даниел Петков Славов от гр.Варна, „Динесо” ЕООД гр.Варна, „Корд” ООД гр.Варна и „Борд” ЕООД гр.Варна против определение № 2938/28.09.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1956/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 28 от ЗОПДИППД, вр. чл. 7, т.2 от ЗОПДИППД с цена 7 530 824,30 лв. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София срещу Д. П. С., Теа Даниел Славова, „Корд” ООД, „Борд” ЕООД, „Капитол рентакар” ЕООД, „Динесо” ЕООД и „Руто-М” ЕООД, чрез налагане на обезпечителни мерки - възбрани върху недвижими имоти, запори на моторни превозни средства, запори на дружествени дялове и банкови сметки на  ответниците по бъдещия иск.

Жалбоподателите по същество са изтъквали следните доводи: - не били налице предпоставките за допускане на наложените обезпечителни мерки, предвид липсата на пълен и задълбочен анализ на имущественото състояние на ответниците, че приходите им надхвърлят придобитото; - нямало връзка между периода на престъпната дейност и периода на придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане; - не били налице доказателства, че именно от престъпната дейност, за която е било повдигнато обвинението е придобито и имуществото, подлежащо на отнемане; - били запорирани дружествени дялове от капитала на „Борд” ЕООД и „Капитол Рентакар” ЕООД, които проверяваното лице вече не притежавало,  както и били наложени възбрана на имущество на тези дружества, в които проверяваният вече не участвал, без да е било установено, че тези имущества са придобити от престъпна дейност; - незаконосъобразно било наложено обезпечение и върху имущество на „Корд” ООД, предвид това, че към момента на придобиването на това имущество, проверяваният не е бил съдружник в него; - не следвало се отнема имуществото на проверявания от продажбата на дялове в капитала на „Дагомар” ООД, защото тези доходи били със законен източник; - освен това дяловете на проверявания в дружествата можело да бъдат обект на запор, само ако спрямо тях можело да се направи основателно предположение, че придобиването им е свързано с престъпна дейност на ответника, а това в случая не било налице, предвид разминаването с периода на твърдяната  престъпната дейност на ответника Славов; - били наложени възбрани върху имоти, който понастоящем не били собственост на ответниците; - по отношение на „Руто –М” ЕООД съдът неправилно свързал законно придобитото имущество от дружеството с претенциите към имуществото на Даниел Славов, защото по делото не били налице убедителни писмени доказателства в подкрепа на предпоставките по чл. 7, т.2 от ЗОПДИППД. Жалбоподателите са настоявали за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на искането на комисията. Заявено е било и искане за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

 Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е  подала писмени отговори на жалбите, с които е оспорила същите. Противопоставила се е на искането за събиране на доказателства в настоящото производство чрез назначаване на експертиза и на искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, предвид характера на производството като обезпечително такова, а не по съществото на материално-правния спор. Позовала се е на разпоредбата на чл.6 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество на контролирани от проверявания юридически лица, както и на разпоредбата на чл. 7, т.2 от ЗОПДИППД за недействителност спрямо държавата на извършено от проверявания отчуждаване на имущество. Развила е съображения за наличие на предпоставките за допускане на исканото обезпечение.

Жалбите са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция, като неизгодно за тях, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Според чл. 21 от ЗОПДИППД, органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции /формирани по същия закон/ за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпленията, изброени в чл. 3, ал.1, т.1 - 25 от ЗОПДИППД, а съгласно разпоредбата на чл. 22 от същия закон, директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад за постъпилото уведомление до комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Комисията, от своя страна, прави мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки, а съдът налага такива при условията и по реда на ГПК /чл. 22, ал.2 от ЗОПДИППД/.

Според чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. /В случая е неприложима хипотезата по т. 391, ал.1, т.2 от ГПК/.

В настоящия казус, бъдещият иск е по чл.28 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и същият е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Налице са кумулативно предвидените /в чл.3 от ЗОПДИППД от закона/ предпоставки за провеждане на производството, а именно: - да е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност; - да може да се направи основателно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност; - срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от изрично изброените в закона състави на престъпления.

През проверявания период, определен с решението на комисията № 240/21.07.2010 г. /от придобиването на имуществото до  внасяне в съда на мотивираното искане за отнемане на същото в полза на Държавата, но не повече от 25 години/, Д. С. е реализирал приходи общо в размер на 3 995,66 минимални работни заплати, като за същия период разходите му възлизат на 11 336,165 минимални работни заплати, т.е. налице е отрицателна величина от 7 340,5 минимални работни заплати, което е на значителна стойност по смисъла на & 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД / т.е. над сумата от 60 000 лв. или  над 400 МРБ/.

Доколкото по делото не са налице доказателства за наличието на законен източник на дохода, приложение намира презумпцията на чл.4 от ЗОПДИППД, според която в този случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност.

Законодателят не е предвидил, като условие за провеждане на производството по ЗОПДИППД и за налагане на обезпечението, изискване за наличието на връзка между престъплението, за което е било повдигнато обвинението и придобитото имущество на значителна стойност, поради което такава връзка не се изследва. Разминаването в периодите на придобиване на имуществото и на твърдяната престъпна дейност, също е проявление на цитираната презумпция /по чл.4 ЗОПДИППД/. Затова, съдът не споделя възраженията на жалбоподателите в тази насока.

От приложените писмени доказателства по делото се установява, че срещу Д. П. С. се води ДП № 128/2010 г. по описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2, чл.220, ал.2, вр. ал.1, чл.282, ал.2, вр. ал.1, чл.293, ал.1 от НК, което попада в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.21 от ЗОПДИППД. Същият е бил привлечен като обвиняем на 31.03.2010 г., съгласно уведомление от 06.04.2010 г. на ОД на МВР Варна.

Налице е и обезпечителна нужда, тъй като  без исканото обезпечение на иска, би се затруднило значително или напълно би се осуетило осъществяването на правата на КУИППД при едно бъдещо благоприятно за нея решение. Освен това, съгласно чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД, налагането на обезпечителни мерки е предвидено в специалния закон като задължителна процедура,  което означава, че законодателят е презумирал нуждата от обезпечаване, в случаите, когато е налице основание за започване и внасяне в съда на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. За налагането на обезпечение по този закон не е необходимо да е налице влязла в сила присъда, а само да е започнало наказателно преследване и то за изрично посочените престъпления. Наличието на присъда е предпоставка за предявяването на искането /иска/ по чл.28 от ЗОПДИППД.

Предложените от комисията обезпечителни мерки са допустими, от вида на изрично предвидените в чл. 397 ГПК, а именно: възбрана на недвижими имоти на ответниците по бъдещия иск по чл.28 от ЗОПДИППД, запор на моторни превозни средства на ответниците, запор на дялове в търговски дружества и запор на вземания от банки.

Обезпечителният процес не е част от исковия процес и в него не се решава материалноправен спор. Той е средство за защита срещу предприемане на действия от ответника, които биха осуетили осъществяване на признатите с решението права. Затова в настоящия казус е недопустимо да бъдат обсъждани доказателства, оборващи презумпцията по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД.  Дали са налице данни за наличието на допълнителни законни източници за придобиването на имуществото, в каквато насока са били изтъкнати съображения от жалбоподателите са въпроси, които ще бъдат разрешени в бъдещото исково производство. Именно, защото в обезпечителното производство не се разрешава по същество правния спор, искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, се явява неоснователно, като по тези съображения не се налага и разглеждането на делото в открито съдебно заседание, в каквато насока са били заявени искания от жалбоподателите. Освен това, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 24 от ЗОПДИППД, според която, ако в производството по този закон бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа съдът отменя обезпечителната мярка.

Налагането на обезпечителна мярка по отношение на имущество, което не принадлежи на ответниците по бъдещия иск, не би произвело действие нито за тях нито за третото лице, поради което възраженията в тази насока са несъстоятелни.

Законосъобразно са наложени обезпечителни мерки по отношение на имущества на дружествата – ответници, контролирани от проверявания, предвид разпоредбите на чл.6 от ЗОПДИППД. Според последния, при условията и реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице.

 Несъстоятелни са и възраженията за липсата на предпоставките по чл. 7, т.2 от ЗОПДИППД за недействителност спрямо държавата на сделките, извършени с имущество от проверявания, когато са възмездни сделки с трети лица ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество, предвид широко огласеното от медиите наказателно производство срещу Д. С..

Освен това, отново следва да бъде отбелязано, че целта на производството за обезпечаване на иска не е да се решава по същество материално-правния спор между страните, а да се съхрани имуществото на длъжника с цел обезпечаване на кредитора при благоприятно за него решение по делото. Затова се преценява наличието на предпоставките за обезпечаване на иска, а не основателността на претенцията. Последното е предмет на бъдещото исково производство, в което жалбоподателите ще имат възможност да събират доказателства в подкрепа на възраженията си.

По изложените съображения, съдът намира подадените жалби за неоснователни, а определението, с което е допуснато и наложено обезпечение на бъдещия иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София – за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 2938/28.09.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1956/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: