В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

На 10 март 2010 год.

В публично заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 58 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

С решение № 1164 от 05.08.2009 г., постановено по гр. д. № 1053/2008 г., Варненският окръжен съд е осъдил З.Д. *** да заплати на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на Ф.К., гражданин на Р Италия сумата от 15 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2008 г. , както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 2 323,50 лева.

Недоволна от това решение e останала ответницата З.Д., която го обжалва като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена с произтичащите от това законни последици.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител е подал в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В исковата си молба и постъпилото към нея писмено уточнение /л. 6/ Ф. К. твърди, че е превел по банков път на ответницата З.Д. сумата 15 000 евро /равностойни на 29 337,45 лева/ при начална липса на основание, а именно по повод възнамеряван, но фактически несключен между съпругата му Р. Н. и ответницата договор за строителство в недвижим имот ПИ № 674 по плана на КК „Чайка”, гр. Варна, който имот първоначално е бил съсобствен между съпругата му и сина на ответницата, а към момента на предявяване на иска – само собствен на последния. Претендира заплащането на гореупоменатата сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила, както и присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба и направените по делото разноски, за които представя съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК.

Ответницата оспорва предявения иск /л. 12 и 13/, като оспорва наличието на превод по сметката й от страна на ищеца на сумата от 15 000 евро. В случай, че тази сума е преведена, възразява, че е преведена за сметка на съпругата на ищеца Р. Н. във връзка със започнало, но незавършено по вина на последната строителство.

Видно от представения писмен отговор ответницата, последната признава обстоятелството, че е имала устни договорки със съпругата на ищеца – Р. Н. да построят в съсобствен на Н. и сина на ответницата Д. Д. недвижим имот вилно селище съобразно утвърден архитектурен проект, които уговорки не са били оформени писмено. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че съпругата на ищеца Р. Николова и синът на ответницата Д. Д. са закупили с нот. акт № 154/2004 г. недвижим имот с площ 2 дка, ПИ № 0600116 в м. „Банала чешма”, Землището на кв. „Виница”, гр. Варна и с нот. актове №№ 168 и 169/2005 г. са си учредили право на строеж за построяване на вилно селище съгласно одобрен архитектурен проект. Съсобствениците Р. Н. и Д. Д. получили разрешение за строеж № 119/10.02.2005 г. за изграждане на вилно селище. Впоследствие, на 13.05.2005 г. с нот. акт № 195/2005 г. Р. Н. продала на Д. Д. собствената си ½ ид. ч. от този имот и по повод на жалба на Р. Н. с констативен акт № 52/18.08.2005 г. на РДНСК-Варна са били констатирани редица нарушения при извършване на строителството. Или, от тези писмени доказателства се установява, че през 2005 г. е предприето строителство в имот на Р. Н. и Д. Д., както и че Р. Николова впоследствие се е разпоредила с дела си в съсобствеността от имота в полза на Д. Д.

По делото липсват доказателства за наличието на договорни отношения между тези лица с вземането на ищеца спрямо ответницата по спора. Не се установяват някакви договорни или други отношения между ищеца и ответницата, пораждащи задължения за някой от двамата.

От заключението на назначената от окръжния съд ССЕ се установява, че по сметката на ответницата в ПИБ АД-клон Варна ищецът е превел с два SWIFT превода от Венеция общо сумата от 15 000 евро – на 19.01.2005 г. – 5 000 евро и на 20.01.2005 г. – 10 000 евро. С нареждане-разписки в продължение на 10 дни ответницата е изтеглила сумите както следва: на 21.01.2005 г. – 5 000 евро; на 24.01.2005 г. – 4 000 евро; на 27.01.2005 г. – 4 000 евро и на 31.01.2005 г. – 1 000 евро, или общо 14 000 евро.

Ответницата не представя доказателства за наличието на кауза във връзка с получената от нея от ищеца сума в размер на 15 000 лева. При това положение следва да се приеме, че сумата е получена при липса на основание, поради което тя дължи връщането й. Или, предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. С оглед направеното искане на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски и законната лихва върху претендираната сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.04.2008 г. до окончателното й изплащане.

Като е направил аналогични правни изводи, окръжният съд е постановил един законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1164 от 05.08.2009 г., постановено по гр. дело № 1053/2008 г. на Варненския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.