№ 51 11.05.2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 7-и април 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
Секретар: Ю.К. и при участието на прокурора Р. ГОЛЕМАНОВА, като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№57 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С обжалваното решение № 1688 от 19.12.2009год., постановено по гр.д. № 744/2009 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявения от Окръжния прокурор иск по чл.5 ал.1 ЗЛС за поставяне под пълно запрещение С.И.Х. ***.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца – ОП-Варна, който го обжалва като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост по изложени съображения. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск-уважен, като ответницата бъде поставена под ограничено запрещение.
Въззиваемата страна чрез становище на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на контролиращата страна-Апелативна прокуратура Варна счита жалбата за основателна.
По жалбата съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 336 и сл. От гпк.
Предявен е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС от Окръжния прокурор на гр.Варна за поставяне под пълно запрещение ответницата С.И.Х.. В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата е с влошено психично състояние, същата е с налудни изживявания в съдържанието на мисловния процес. Същата страда от: Параноидна шизофрения. Параноидно-халюцинаторен синдром. Пристъпно-прогредиентно протичане, Промяна на личността, като признаците на заболяването са се проявили през 1995год. Посоченото заболяване я поставя в невъзможност да се грижи сама за своите работи. Предвид изложеното и се предявява настоящия иск за поставянето й под пълно запрещение.
По съществото на спора исковата молба се поддържа чрез процесуален представител, като се иска поставянето на ответницата под ограничено запрещение.
Ответницата чрез процесуален представител по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на иска. Съдът, след преценка на становищата на страните, на събраните по делото доказателства и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения приема за установено следното:
Видно от протокола на проведеното на 16.07.2009год. съдебно заседание, който отразява проведения разпит на ответницата по реда на чл.337 ГПК, от дадените отговори следва да се направи извод, че същата е сравнително ориентирана за време и място.
От представеното заключение на проведената СПЕ, се установява, че ответницата страда от “Шизофрения. Параноидна форма”. Установява се липса на съзнание у ответницата за съществуващо заболяване, но същевременно към настоящия момент се отчита запазване на способносттите й да се грижи за ежедневните си потребности и удовлетворяване на непосредствените си нужди.
Според заключението, заболяването е от 1995год., като първоначално поставената диагноза от лекуващите лекари в психиатричен стационар, където диагностично е уточнено, че освидетелстваната страда от шизоафективна психоза. С течение на времето диагнозата е променена на шизофрения-параноидна форма. Заболяването на ответницата е с непрекъснато протичане, като и към настоящия момент продължава да приема поддържаща невролептична терапия, да посещава редовни прегледи при психиатър, което не е довело към напълно редуциране на симптоматиката. Продължават да персистират налудностти за повишени възможности, за отношение, през годините разгръща масивна кверулантна дейност.
Параноидната шизофрения е психично заболяване, което се характеризира с нарушаване на връзките между отделните психични функции, което на клинично ниво се проявява с мисловна разкъсаност, наличие на налудности, халюцинации, емоционално обедняване, отдръпване, изолация, намалена волева активност. Шизофреничните разстройства най-общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект, който е или несъответен, или притъпен.
В заключение, СПЕ сочи, че у освидетелстваната липсва съзнание за съществуващото заболяване, но същевременно към настоящия момент се отчита запазване на способносттите й да се грижи за ежедневните си потребности и удовлетворяване на непосредствените си нужди.
В обобщение експертизата приема, че са налице медицинските критерии за поставянето на освидетелстваната под ограничено запрещение.
Съдът намира, че горният извод относно наличие на посоченото заболяване се подкрепя и от приложените писмени доказателства-експертни решения л.78-79, медицински направления –л.187-188, многобройни молби и жалби, изпращани до районната администрация, както и до различни институции. В подкрепа на извода са и показанията на разпитаните свидетели.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, е необходимо да са налице кумулативно и медицинския и социалния критерий.
Съдът намира, че от данните и доказателствата по делото се установява и социалния критерий, поради следните съображения:
В заключението на СПЕ, вещото лице сочи, че ответницата не е самокритична и няма съзнание за заболяването си. От данните по делото, както и от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Ж., И. и особено на Р. К. се установява, че ответницата живее при опасни за живота и здравето условия-жилището е пред срутване, условията при които живее са..”много страшни, има плъхове, обстановката е подтискаща”. Въпреки тези неподходящи за живеене условия, ответницата според показанията на свидетелите Ж. и И. е отказала да се премести в предоставеното й друго общинско жилище. Това се установява и от представени констативен протокол и декларация за отказ за пренастаняване в друго жилище-л.42 и л.43. От показанията на свидетелите Ж. и И. се установява също, че при общуването си с ответницата същата е била с неясни и неадекватни реакции, отправяла е обиди, несъстоятелни реплики..”че съм агент на Комитета за държавна сигурност”..-св.Ж. С оглед на така обсъдените доказателства, както и отчитайки характера на заболяването й, съдът намира, че ответницата е лишена от възможността пълноценно и самостоятелно да се грижи за личните си и имуществени интереси. Степента на паметовите и интелектуални нарушения, както и констатациите на вещото лице, че ответницата не е изцяло лишена от възможността да разбира и ръководи постъпките си обуславят извода, че същата следва да бъде поставена под ограничено запрещение, на основание чл.5 ал.2 ЗЛС.
На основание чл.338 ал.3 ГПК след влизане на решението в сила препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничество и попечителство по местоживеене на ответника, с оглед учредяване на попечителство.
С оглед на изложените съображения, поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено ново и постановено ново, с което предявения иск бъде уважен.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ГПК съставът Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1688 от 19.12.2009 г. постановено по гр.д.№ 744/2009 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С.И.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл.5 ал.2 ЗЛС, по иска на Окръжния прокурор на гр.Варна.
След влизане на решението в сила, препис от същото да изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна за учредяване на попечителство, на осн. чл. 338 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.