В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

На 19 януари 2011 год.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 567 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от ГПК.

С решение № 33 от 21.07.2010 г., постановено по гр. д. № 50/2010 г., Силистренският окръжен съд е осъдил ЗАД „Алианц-Българя” АД-София да заплати на ищцте обезщетения за претърпени неимуществениш вреди вследствие настъпилата при ПТП смърт на РХК както следва: 1/ на Г.Г.Й. *** /дъщеря на пострадалата/ - сумата от 32 000 лева, ведно със законната лихва от 18.10.2007 г., като е отхвърлил претенцията й за разликата до пълния размер от 100 000 лева; 2/ на А.Г. *** /дъщеря на пострадалата/ - сумата от 32 000 лева, ведно със законната лихва от 18.10.2007 г., като искът за разликата до пълния претендиран размер от 90 000 лева е отхвърлен; 3/ на Г.К.И. *** /съпруг на пострадалата/ - сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва от 18.10.2007 г. Искът на този щец за разликата до пълния размер от 90 000 лева е отхвърлен.

Със същото решение в полза на ищците са присъдени направените по делото разноски съобразно уваженте части от исковете им, а в полза на ответното дружество е присъдено юрисконсултско възнаграждение , платимо от всеки един от ищците съобразно отхвърлената част от исковете им.

В полза на втория ответник по предявените срещу него евентуални искове са присъдени разноски, дължими солдално от ищците по делото.

Ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати по сметка на СОС и следващата се държавна такса върху уважената част от исковете.

Недоволни от това решение са останали ищците и застрахователното дружество – ответник.

А.Ф. и Г.И. чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. и Г.Й. чрез пълномощника си адв. Д. К. обжалват решението в частите му, с които исковите им претенции са отхвърлени, както и в частта за разноските. В жалбите са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение с молба след отмяната му в обжалваните части да бъде постановено решение, с което исковите им претенции да се уважат в пълен размер с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу въззивните жалби на ищците е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се изразява становище за няхната неоснователност.

ЗАД „Алианц-България” АД-София чрез упълномощения юр. П. Г. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частите му, с които предявените за неимуществени вреди искове от Г.Й. и А.Ф. са уважени за разликите над 20 000 лева за всяка една от тях, а от Г.И. – за разликата над 25 000 лева с молба да бъде отменено и исковете над горепосочените суми – отхвърлени с произтичащите законни последици. В жалбата си застрахователното дружество излага съображеня зао незаконосъобразност на решението и постановяването му при нарушение на процесуалните правила, в резултат на които делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Срещу въззивната жалба на ЗАД „Алианц-България” АД е постъпил псмен отговор от Г. Й. чрез процесуалния й представтел адв. Д. К., в който се изразява становще за нейната неоснователност.

В хода на въззивното производство е постъпило писмено становище от И.И.Й. – ответник по предявените евентуални искове, в което изразява становище за неоснователност на въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявени са в активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и в условията на евентуалност – по чл. 45 от ЗЗД.

Г.Й., А.Ф. и Г.И. /ищци след присъединяване на гр. д. № 66/2010 г. към гр. д. № 50/2010 г. на основание чл. 213 от ГПК/ излагат в исковата си молба, че на 18.10.2007 г. по пътя Варна – Добрич в района на „Пети километър” при управление на л. а. „Фолксваген Транспортер” с ДК № Тх 3398 СХ и нарушавайки разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, водачът И.И. *** е допуснал ПТП, в резултат на което е причинил смъртта на тяхната наследодателка РХК – съответно майка на първите две от ищците и съпруга на третия щец. С определение № 1 от 09.01.2009 г., постановено по НОХД № 1/2009 г. на ДОС Й. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б”, предл. първо, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му било наложено наказание съобразно постигнатото с ДОП споразумение. Твърдят също, че за автомобилът, с който е предизвикано ПТП-то имало сключен от собственика му договор със ЗАД „Алианц България” АД-София за застраховка „Гражданска отговорност” за периода 02.01.2007 г. до 01.01.2008 г., обективиран в Полица № 01/5/07/90002374/240/0 от 30.12.200. Тъй като са понесли душевни болки страдания от загубата на своята наследодателка молят ответното застрахователно дружество да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди съответно в размери – 100 000 лева – за първата ищца и по 90 000 лева – за останалите двама, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

В отношение на евентуалност претендират обезщетения в посочените размери направените по делото разноски от втория ответник И.И.Й. - причинил увреждането.

Ответното ЗАД „Алианц България” АД първоначално е оспорило исковете изцяло, а в последствие ги оспорва само по размер, като счита, че претендираните обезщетения са прекалено завишени предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – наследодателка на ищците.

Ответникът по предявените при условията на евентуалност искове изразява становище /л. 20/ за основателност на исковите претенции спрямо застрахователното дружество. В условие на евентуалност при уважаване на евентуалните искове, оспорва същите и по основание и по размер, позовавайки се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Между страните не се спори, а и от приложеното по делото НОХД № 1/2009 г. на ДОС се установява, че с влязло в сила определение № 1/09.01.2009 г. е одобрено споразумение, с което И.И. *** е признат за виновен в това, че на 18.10.2007 г. по пътя Варна – Добрич при управление на лек автомобил /микробус/„Фолксваген Транспортер” с ДК № Тх 3398 СХ, в района на „Пети клометър”, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ЗдвП, като се е движил с несъобразена и по-висока от разрешената скорост, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на РХК от гр. Добрич, както и други телесни повреди на КВЕ – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б”, предл. 1, във връзка с ал. 1, б. „в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено и съответното наказание.

Видно от представеното удостоверение за наследници /л. 3/ починалата РХК е оставила наследници по закон – съпруг и две дъщери – ищците по делото, по отношение на които е налице активна легитимация да предявят настоящите искове.

По делото е представено и заверено копие на застрахователна полица /л. 21 и 22/ за сключен с ответното ЗАД „Алианц България” АД договор за застраховка „гражданска отговорност” за 2007 г. за управлявания от ответника Й. лек автомобил „Фолксваген Транспортер” с ДК № Тх 3398 СХ, собственост на сина му Иван Илиев И. /съгласно приложеното на л. 43 у-ние за раждане/.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, въпреки, че гореупоменатото определение на наказателния съд не е присъда, то е задължително за настоящото производство, чийто предмет са последиците от деянието.

Предвид изложеното, предявените на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Алианц България” АД искове се явяват доказани по основание.

В първоинстанционното производство ищците са ангажирали гласни доказателства за установяване силните душевни болки и страдания от загубата на тяхната майка и съпруга. Направените от окръжния съд изводи за доказаност на неимуществените вреди на ищците, основаващи се на близките връзки с пострадалата / майка на първите две ищци и съпруга на третия/ се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Във връзка с твърденията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалата в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, а в настоящото въззивно производство е назначена автотехническа експертиза. Първоинстанционният съд не е ценил показанията на св. Екзарова предвид факта, че същата също е пострадала при пътно-транспортното произшествие, а и е заявила, че нищо не си спомня. Св. Иванова не е присъствала когато пострадалата е пресичала пътното платно и не е видяла когато е била ударена от автомобила. От показанията на св. Н. се установява, че е пресичалаа със съпруга си пътното платно зад спрелия автобус, като са изчаквали идващия „засилен” автомобил и след преминаването на който се чул трясък и писъци на жени. Въз основа на тези показания първоинстанционният съд е направил извод, че пострадалата е предприела пресичане на платното за движение пред спрелия автобус и при ограничена видимост – през тъмната част на деня, като преди да навлезе в платното за движение не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза /л. 62 – 74 от делото на ВАС/ непосредствено преди произшествието – около 19.00 – 19.30 часа на 18.10.2007 г., т. е. през тъмната част на денонощието, лекият амтомобил, по отношение на който не са били установени неизправности и който е управляван от втория ответник, се е движел със скорост около 68 км/ч. и включени фарове на къси светлини, при която скорост опасната му зона на спиране е имала дължина около 55 м. Максимално допустимата скорост на движение на автомобила, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове на къси светлини е следвало да бъде около 52 км/ч., при която опасната му зона на спиране е следвало да има дължина около 37 м. Освен това, автомобилът се е движел в двупосочно платно, разделено с непрекъсната осова линия и означено със знак „В26”- „Забранено е движението със скорост по-висока от означената” /50 км/ и под него знак „А18”-„Пешеходна пътека”. Според вещото лице инж. Е. Ж. пострадалата е имала възможност да възприеме включените фарове на лекия автомобил от разстояние не по-малко от 250 м., а водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пострадалата на отстояние 40 м. преди мястото на удара. Водачът на автомобила е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движел със скорост 50 км./ч., при която опасната му зона на спиране е била 34,85 м., а осветената от фаровете зона пред автомобила му е била с дължина 40 м. От своя страна пострадалата пешеходка е могла да предотврати удара, предприемайки пресичане на платното в подходящия и осигуряващ й безопасност момент още повече, че е могла да възприеме включените му фарове от разстояние не по-малко от 250 м.

Предвид установеното, настоящият съдебен състав изцяло възприема направените от първоинстанционния съд изводи, че и наследодателката на ищците има принос за настъпване на вредоносня резултат. От една страна ответникът е нарушил нормите на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, като е шофирал с несъобразена с пътната обстановка и по-висока от разрешената скорост, а от друга страна пострадалата е нарушила правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП, като е предприела пресичане на пътното платно при ограничена видимост и без да съобрази опасността от приближаващия се с висока скорост автомобил. Настоящият съдебен състав напълно споделя като обоснован и съобразен с нормативната уредба на движението по пътищата /чл. 5, ал. 2, чл. 20 и чл. 116 от ЗДвП/ изводът на окръжния съд за по-голямата отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на движението в сравнение с тази на пешеходците, с оглед на която е и възприетото в по-малък размер съпричиняване от страна на пострадалата /20 %/.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на дължимото обезщетение. При причиняване на смърт от значение са обстоятелства, свързани с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и неговите близки и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди. Следва да бъде отбелязано, че възприетите критерии за определянето на обезщетението отразяват един по-обобщен критерий за социална еквивалентност на претърпяната загуба, при уговорката, че никоя сума на практика не би могла да обезщети реално изживяното от наследниците страдание.

Настоящият съдебен състав съобрази, че болките и страданията не се ограничават само до изживените от ищците в момента на самото автопроизшествие болки и страдания, а продължават и след това. От свидетелските показания безспорно се установява, че между ищците и пострадалата са съществували отношения на обич и привързаност, близост и разбирателство, поради което душевните болки и страдания от внезапната загуба са били и продължават да са силни. Като се вземат предвид всички обстоятелства от значение за прилагане критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД – възрастта на починалата /72 г./, в добро здравословно състояние, пенсионерка, която се е грижела за домакинството и съпруга си и е помагала и на децата си, добро и задружно семейство, в което пострадалата е била морална опора на дъщерите и съпруга си, съдът в настоящия състав намира, че определеният от окръжния съд размер на дължимите обезщетения от по 40 000 лева за двете ищци и 50 000 лева – за ищеца в пълнота покрива критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Предвид приетото съпричиняване така определените обезщетения следва да се редуцират до 32 000 лева за всяка една от дъщерите и до 40 000 лева за съпруга на пострадалата. Върху така определените обезщетения ответното дружество дължи на ищците и законната лихва от датата на увреждането – 18.10.2007 г. и направените от тях съдебно-деловодни разноски, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – следващата се държавна такса. Исковете за разликите до пълния им размер следва да се отхвърлят като неоснователни, като на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете им.

Предвид разглеждането и произнасянето по основателността на основните искове, предявени срещу ЗАД „Алианц България”АД, съдът не следва да се произнася по предявените от ищците в условията на евентуалност на основание чл. 45 от ЗЗД срещу И.И.Й. искове. Същият, обаче е поискал да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева. Предвид изхода на делото за този ответник, по направеното от него искане за присъждане на разноски следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и да се уважи, което е направил и окръжният съд, но е осъдил ищците да му заплатят тези разноски СОЛИДАРНО. Вземането за разноски има облигационен характер страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна, ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общият принцип на чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солдарност между двама или повече длъжници4 възниква само когато е уговорена. При положение, че в ГПК липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между въззивниците – ищци в първоинстанционното прозводство, отговорността за разноските, които те следва да заплатят на заинтересованата страна – ответника И.Й. - не е солидарна по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД. Независимо, че задължението да заплатят разноските е възникнало от един и същ юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга. Поради това, решението в тази част следва да се измени, като ищците, подали въззивна жалба срещу решението и в тази му част, следва да се осъдят в условята на разделност съобразно цената на предявените от тях искове да заплатят на заинтересованата страна разноските по делото, а именно: Г.Й. следва да заплати на И.Й. сумата от 178,60 лева разноски по делото, а А.Ф. и Г.И. – всеки един по 160, 70 лева.

Предвид неоснователността на въззивните жалби, разноски за тази инстанция не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 33 от 21.07.2010 г., постановено по гр. д. № 50/2010 г. на Силистренския окръжен съд САМО В ЧАСТТА, с която Г.Г.Й., А.Г.Ф. и Г.К.И. са осъдени солшдарно да заплатят на И.И.Й. сумата от 500 лева – направени по делото разноски и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.Г.Й. с ЕГН-********** да заплати на И.И.Й. с ЕГН-********** сумата от 178,60 /сто седемдесет и осем 0,60/ лева – разноски по делото пред СОС.

ОСЪЖДА А.Г.Ф. с ЕГН-********** да заплати на И.И.Й. с ЕГН-********** сумата от 160,70 /сто и шестдесет 0,70/ лева – разноски по делото пред СОС.

ОСЪЖДА Г.К.И. с ЕГН-********** да заплати на И.И.Й. с ЕГН-********** сумата от 160,70 /сто и шестдесет 0,70/ лева – разноски по делото пред СОС.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалите обжалвани части.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.