Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37/09.04.2010 г. гр. ВАРНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

на 10 март 2010 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева въззивно гражданско дело № 55 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 300 от 09.12.2009 г., постановено по гр. д. № 168/2009 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от Р.И. *** иск с основание чл. 108 от ЗС срещу И. Л. за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението. В полза на ответницата със същото решение са присъдени и направените от нея деловодни разноски в размер на 90 лв.

Недоволна от решението е останала Р.И., която го обжалва като неправилно и моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски и за двете инстанции. В ОСЗ не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Ж.Й. в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала писмено възражение, с което счита жалбата изцяло за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

С първоначална и уточняваща искова молба от 16.02.2009 г. /гр. д. № 557/2009 г. на ШРС/ Р.И. е предявила срещу С. К., И. Л., Н. П., А. П. и Р. П. обективно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата е собственик на апартамент № 3, с идентификатор 83510.675.137.3.3, находящ се в гр. Ш**** на трети етаж от четири етажна сграда с гаражи на първия етаж, с конструкция М3, състоящ се от кухня, трапезария, дневна, спалня, сервизно помещение, антре и тераса със застроена площ от 62.26 кв.м. в жилищна сграда „ Хоризонт – 1” с идентификатор 83510.675.137 на ъгъла между улиците ”Охрид” и „Добри Войников”, заедно с принадлежащото избено помещение 7 с полезна площ от 21.35 кв.м. и 0.10801 ид. части от общите части на сградата, на които съответстват 9.67 кв.м. припадащи се общи части и правото на строеж върху 71.93 кв.м. заедно със съответните идеални части от сградата и мястото, при граници : за апартамент 3: север – стълбищна клетка и двор, изток – ап. 4 и стълбищна клетка с идентификатор 83510.675.137.3.4, юг – двор, запад – на калкан, парцел VIII – 4488, отгоре – апартамент 5 с идентификатор 83510.675.137.3.5, отдолу – апартамент 1 с идентификатор 83510.675.137.3.1.; за изба 7: север – коридор, изток – изба 8, юг – ул.”Охрид”, запад – изба 6, отгоре – първи етаж – партер с гаражи, отдолу – земя; 2/ чл. 59 ЗЗД спрямо първия ответник – за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем процесното жилище от 26.11.2006 г. в размер на 1250 лв. до деня на завеждане на иска /16.02.2009 г./, както и заплащане на ежедневно обезщетение в размер на дневен наем за месец февруари 2009 г. от датата на предявяване на иска до деня на влизане в сила на решението; 3/ В условията на евентуалност претендира предаване на владението върху имота от И. Л. на осн. чл. 108 от ЗС при уважаване на главния иск по чл. 124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба излага, че с влязло в сила решение № 281 от 16.05.2007 г. по гр. д. № 2975/2006 г. на ШРС е обявил за окончателен сключения между ищцата Р.И. и праводателя й С. К. предварителен договор от дата 19.10.2006 г. /л. 6 от гр. д. № 557/2009 г. на ШРС/ с предмет процесното жилище, което в Службата по кадастара гр. Шумен се води на адрес ул. „Охрид” 18. Страните уговорили предаване на владението най – късно до 25.11.2006 г., която сделка не била изповядана. Това наложило ищцата да заведе иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и с влязло в сила решение № 281/16.05.2007 г., постановено по гр. д. № 2975/2006 г. на ШРС, предварителният договор бил обявен за окончателен.

До предявяване на настоящите искове, ищцата не е придобила владението върху имота като същият се владее от И. Л., както и от останалите ответници – Н. П., А. П. и Р. П. Изложеното е обусловило правния интерес на ищцата от предявяването на обективно и субективно съединените искове.

С определение от дата 06.03.2009 г., ШРС е прекратил производството по гр. д. № 557/2009 г. и изпратил същото по подсъдност на ШОС, въз основа на което е образувано гр. д. № 168/2009 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

В едномесечния срок за отговор е постъпило писмено становище от С. Д., в което се твърди недопустимост на съединените искове, а в условията на евентуалност се сочи неоснователност на предявения срещу нея иск.

Постъпил е писмен отговор и възражение от ответниците Н.и Р. П., в което излагат становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Претендират заплащане на съдебно деловодните разноски.

В писмения отговор адв. Ж.Й., пълномощник на И. Л., излага становище за недопустимост на исковете, а по същество – за няхната неоснователност. Твърди, че владее имота въз основа на предварителен договор от 14.05.1999 г., но че окончателен договор не е сключен макар цената да е заплатена изцяло от купувачите, поради липса на акт обр. 16.

След постъпила от ищцата молба /л. 62 от гр. д. № 168/2009 г. на ШОС/, с определение от 22.06.2009 г. /л. 68/ ШОС е прекратил производството по делото в частта, образувана по предявените от Р.И. искове против ответниците С. К., Н. П., А. П. и Р. П., поради оттегляне на исковете, възобновил производството по иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу И. Л.

Предмет на първоинстанционното и настоящото въззивно производство е искът с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Р.И. срещу И. Л.. Ищцата Р. И. твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 2975/2006 г. на ШРС, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения между нея и Стоянка Колева предварителен договор за покупко-продажба и моли да бъде постановено решение, с което ответницата И.Л., която го владее без основание, да бъде осъдена да й предаде владението върху имота с произтичащите от това законни последици.

Ответницата Л. от своя страна оспорва правото на собственост на ищцата, като твърди, че упражнява фактическа власт върху процесното жилище от м. март 1999 г., когато по силата на сключен между нея и Стоянка Колева предварителен договор за покупко-продажба й е предадено владението върху имота, в който е извършила всички довършителни работи и го е придобила по давностно владение. Ответницата не оспорва факта,че и към завеждане на оскавата молба владее процесния недвижим имот.

По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства и водени предходни граждански дела следната фактическа обстановка:

С НА № 142, том I, дело 334 от 1995г. по описа на ШРС /л. 4 ог гр. д. № 2975/2006 г. на ШРС/ С. К. и С. Р. прехвърлили на Н. П. и А. П., своя съсобствен недвижим имот: ½ ид. част от дворно място цялото от 299,90 кв.м., находящо се в гр. Шумен, заедно с южната жилищна сграда, изградена в това място, за който имот е отреден парцел VIII – 118, който парцел урегулиран съдържа 369 кв.м. , в квартал 263 по плана на гр. Шумен, при граници за парцелаот три страни улици и парцел VII – 4488 като на купувачите се учредява право на строеж на жилищна сграда по одобрен архитектурен проект срещу задължението им вместо заплащане на цената да построят и предадат на продавачите в двугодишен срок от подписване на нотариалния акт в окончателен завършен вид целият втори етаж на сградата като бъдат обособени две самостоятелни жилища – апартамент № 4 от 72.80 кв.м. и избено помещение № 4 за С. К. и апартамент от 113.80 кв.м. за С. Р., както и избено помещение и гараж с площ от 22.78 кв.м. и със съответните подобрения. Тъй като жилищата, предназначени за К. и Р. не били завършени в уговорения срок /до 01.02.1997 г./, а освен това предназначеното такова за К. било изградено с по-малка от посочената в нот. акт площ, били водени дела и К. била обезщетена по съдебен път /гр. д. № 377/2001 г. на ШОС и гр. д. № 574/2002 г. на ВАС/.

Безспорно е също, че на 14.05.1999 г. между С. К. като продавач и И.Л. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /л. 40 от гр. д. № 168/2009 г. на ШОС/ с предмет процесния апартамент срещу сумата от 10 000 щ. долара, от които 550 долара заплатени при подписването на предварителния договор, като страните се задължили да сключат окончателен договор до 15.01.2000 г. Продавачът по този предварителен договор е получил на 17.05.1999 г. сумата от 4 млн. лв., левовата равностойност на 4 000 германски марки, а на 08.07.2003 г. и сумата от 250 евро. Тези обстоятелства са нотариално удостоверени от нотариус А. А., вписана под рег. № 019 на НК. На същата дата продавачът е предал владението върху имота на купувача, както и левовата равностойност на 6 000 долара. Безспорно установено е също, че страните не са изповядали окончателната сделка във формата, изискуема в закона. В съдебно заседание, проведено на 06.10.2009г., ответницата И. Л. е заявила, че владението върху имота е получила от С. К. през месец март 1999 г., за да извършва в него строително – ремонтни работи и че оттогава живее в него. От допуснатите до разпит свидетели, водени от ответницата Л. се установява, че жилището е купено през месец март 1999 г. от И. Л. и че от този момент същата е извършвала строително – ремонтни работи. Към края на 1999 г. началото на 2000г., ответницата се е нанесла да живее в имота. По делото е представена и разписка с дата 08.07.1999 г. за заплащане на част от уговорената в предварителния договор продажна цена /л. 83/, съгласно която на тази дата владението върху процесния имот е предадено на ответницата Л.. Ето защо, въз основа на продължилото от 1999 г. до завеждане на иска по чл. 108 ЗС владение върху имота ответницата претендира да е придобила правото на собственост върху него по силата на давностно владение.

Безспорно по делото е и, че на 19.06.2006 г. /л. 3 от гр. д. № 2975/2006 г. на ШРС/ С. К. като продавач сключила нов предварителен договор за продажба на същия процесен недвижим имот с ищцата по настоящото дело Р.И., по силата на който продавачката се задължила да снабди купувача с нот. акт най-късно до 25.11.2006 г. и да предаде владението върху имота в следващия на сключванеито на окончателния договор ден. Тъй като К. не изпълнила задълженията си, Р.И. завела на 27.11.2006 г. срещу С. К. иск с правно осниование чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на горепосочения предварителен договор за окончателен, съединен с иск по чл. 108 ЗС. В хода на производството по това дело Р. И. е поискала изменение на кумулативно съединения с предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск по чл. 108 ЗС, като е привлякла по иска си с правно основание чл. 108 ЗС нов ответник - И.Л. за предаване владението върху процесния имот /л. 43 от гр. д. № 2975/2006 г./. С протоколно определение от 08.02.2007 г. /л. 44/ съдът е конституирал в качеството на ответник И.Л. и след прилагане разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК /отменен/ е било проведено съдебно заседание по съществото на спора. С решение от 16.05.2007 г., постановено по гр. д. № 2975/2006 г. ШРС е обявил предварителния договор за окончателен и е отхвърлил предявения на основание чл. 108 от ЗС от Р. И. срещу И. Л. иск за предаване владението върху процесното жилище. Това решение на ШРС е обжалвано както от Р. И. в частта му, с която е отхвърлен иска й с правно основание чл. 108 ЗС, така и от И.Л., обжалвала решението изцяло /вж. жалбите по образуваното в. гр. д. № 455/2007 г. на ШОС/. С решение от 07.01.2009 г., постановено по в. гр. д. № 598/2007 г. Шуменският окръжен съд е обезсилил решението на ШРС в частта, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 108 от ЗС от Р. И. срещу И. Л. иск като процесуално недопустим и е прекратил производството в тази му част. В останалите обжалвани части решението на ШРС е било оставено в сила от въззивната инстанция. Или, решението, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителният договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот между С. К. и Р.И. е обявен за окончателен, е влязло в сила на 12.02.2009 г.

Междувременно, докато са се водили различните дела, на 23.10.2007 г. продавачката и по двата предварителни договора С. К. се е снабдила с констативен акт за собственост върху процесния имот – н. а. № 127, т. 11, н. д. №1743/2007 г. /л. 5 от гр. д. № 557/2009 г. на ШРС/.

За да отхвърли установително – осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, първоинстанционният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр. д. № 2975/2006 г. на ШРС, касаещо иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не разпростира своето действие и по отношение на неучаствалите в производството по постановяването му лица, и че същите могат да противопоставят свои права и да възразят по съдебен ред срещу това решение. В мотивите си съдът още е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост, тъй като и праводателят й – С. К. също не е бил собственик на процесния имот към деня на сключване на предварителния договор – 19.10.2006 г.

Спорното материално субективно право, което се претендира или отрича от ищеца, е предметът на едно дело. Той обикновено следва от основанието и петитума на иска, въз основа на правната норма. Именно чрез петитума на исковата молба се посочва съдържанието на спорното субективно право и видът на търсената защита. Притезанието – предмет на иска по чл. 108 ЗС, е субективно вещно право в исково състояние, включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание. За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на имота (вещта – предмет на иска); 2/ вещта да се намира във владение на ответника и 3/ ответникът да я владее без правно основание.

Действително решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД има действие по отношение и на неучаствалите в производството по постановяването му лица. Последните обаче могат да му противопоставят свои права и да възразят по съдебен ред срещу това решение. Цитираното от ШОС ППВС № 1/1965 г. касае такова противопоставяне в случай, че третото лице разполага с издаден и вписан нотариален акт за собственост на спорния имот. Това е така, защото решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да има по-силно действие от едон нотариален акт, което то има за задача да замести. В конкретния случай ответницата Л. не разполага с подобни доказателства, поради което и направеният от първоинстанционния съд извод се явява незаконосъобразен.

Незаконосъобразен е и изводът на окръжния съд, че след като към момента на сключване на предварителния договор продавачът не е бил собственик на процесния имот, то и ищцата не е могла впоследствие да го придобие по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, обявявайки този предварителен договор за окончателен. Безспорно по делото е, а и видно от всички приложени граждански дела, които са били водени от праводателката на ищцата, към датата на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба – 19.10.2006 г., процесното жилище /индивидуализирано още в договора за продажба и отстъпване право на строеж срещу построяване на жилище по одобрен арх. проект, обективиран в нот. акт № 142, т. І/1995 г. – л. 4 от гр. д. № 2975/2006 г./ Е БИЛО НАПЪЛНО ЗАВЪРШЕНО И ПРИЕТО с акт обр. № 15. Или, продавачът по предварителния договор се е легитимирал като собственик на процесния имот. Нещо повече, към датата на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – 12.02.2009 г. праводателката на ищцата С. К. се е била снабдила и с констативен акт за собственост върху процесния имот – нот. акт № 127, т.11, н. д. № 1743/23.10.2007 г. Следователно, ищцата се легитимира като собственик на процесния имот на основание влязлото в сила решение по предявения на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. Ш**** на трети етаж от четири етажна сграда с гаражи с гаражи на първия етаж, с конструкция М3, състоящ се от кухня , трапезария, дневна, спалня, сервизно помещение, антре и тераса със застроена площ от 62.26 кв.м. в жилищна сграда „ Хоризонт – 1” , построена в парцел VIII, дв.пл. № 4487, в квартал 263 по плана на гр. Шумен, на ъгъла на ул.”Охрид” и „Добри Войников”, заедно с принадлежащото му избено помещение 7 с полезна площ от 21.35 кв.м. и 0.10801 ид. Части от общите части на сградата, на които съответстват 9.67 кв.м. припадащи се общи части и правото на строеж върху 71.93 кв.м. заедно със съответните идеални части от сградата и мястото, при граници : за апартамент 3; север – стълбищна клетка и двор, изток – ап. 4 и стълбищна клетка, юг – двор, запад – на калкан, парцел VIII – 4488, отгоре – апартамент 5, отдолу – апартамент 1; за изба 7 – север – коридор, изток – изба 8, юг – ул.”Охрид”, запад – изба 6, отгоре – първи етаж – партер с гаражи, отдолу – земя.

Възражението на ответницата, че е придобила процесния имот по силата на давностно владение, продължило от 08.07.1999 г. /съгласно разписка за предаване владението върху имота – л. 93/ до предявяване на иска по чл. 108 ЗС – 16.02.2009 г. /гр. д. №557/2009 г. на ШРС/ е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. Видно от приложеното гр. д. № 2975/2007 г. ищцата Р.И. е предявила преди изтичането на 10-годишната придобивна давност срещу ответницата И.Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като по този начин владението на последната е било оспорено /обезпокоено/ и прекъснато.

Неоснователно се явява и възражението на ответницата, че владее процесния имот на основание сключения на 14.05.1999 г. предварителен договор за покупко-продажба /л.40/. Правото да се иска обявяването на един предварителен договор за окончателен се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД. /По давност се погасяват не вземанията, т. е. не субективните облигационни притезателни права, а субективните процесуални права на иск за принудително осъществяване на тези права на вземане/. В конкретния случай падежът на задължението на продавача по предварителния договор е 15.01.2000 г. и правото да се иска обявяването му за окончателен се е погасило много преди завеждане на настоящия реивандикационен иск, поради което ответницата владее имота без правно основание.

При наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването на предявения на основание чл. 108 от ЗС иск, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да се уважи, поради което като незаконосъобразно обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло. Предвид направеното от въззивницата искане за присъждане на разноски и представения от нея списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 81, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата следва да й заплати сумата от 3 495,17 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 300 от 09.12.2009 г., постановено по гр. д. № 168/2009 г. по описа на Шуменския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.А.Б.-Л., ЕГН-********** да предаде на основание чл. 108 от ЗС на Р.С.И., ЕГН-********** владението на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3/три/ с идентификатор 83510.675.137.3.3, находящ се в гр. Ш******” № 1 /едно/, на трети етаж /втори жилищен етаж/ от четириетажна сграда с гаражи на първия етаж, състоящ се от кухня, трапезария, дневна, спалня, сервизно помещение, антре и тераса със застроена площ 62,26 кв. м., в жилищна сграда „Хоризонт-1” с идентификатор 83510.675.137.3, построена в парцел VІІІ /осем/, дв. пл. № 4487, в квартал 263 по плана на гр. Шумен с идентификатор на поземления имот 83510.675.137, на ъгъла между ул. „Охрид” и „Добри Войников”, заедно с прилежащото му избено помещение № 7 /седем/ с полезна площ от 21,35 кв. м. и 0,10801 идеални части от общите части на сградата, на които съответстват 9,67 кв. м. припадащи се общиш части и право на строеж върху 71,93 кв. м. заедно със съответните идеални части от сградата и мястото, при граници: за апартамент № 3: север – стълбищна клетка и двор; изток – апартамент № 4 с идентификатор 83510.675.137.3.4 и стълбищна клетка; юг – двор; запад – на калкан парцел VІІІ-4488; отгоре – апартамент № 5 с идентификатор 83510.675.137.3.1; граници на изба № 7: север – коридор; изток – изба; юг – ул. „Охрид”; запад – изба № 6; отгоре – първи етаж партер с гаражи; отдолу – земя.

ОСЪЖДА И.А.Б. – Л., ЕГН-********** да заплати на Р.С.И., ЕГН-********** сумата от 3 495,17 /три хиляди четиристотин деветдесет и пет 0,17/ лева – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му сна страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.