Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 /21.12.2010 година, гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА
И. ЛЕЩЕВ
При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 543/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на:
-И.М.Т. и съпругата му Т.И.Т.,***, срещу решение № 667/25.05.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1954/2009 година, с което са отхвърлени, като неоснователни, исковете им срещу И.И.М. - син и С.З.М. – снаха (а по баща Атанасова) за разваляне на договор за продажба на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и за връщане на същия имот на основание чл.88, ал.1 от с.з., респективно и в частта, в която е уважен насрещния иск на С.З.М. за трансформиране на задължението в парично. Правят се оплаквания за неправилност на решението в частта за главните искове и за недопустимост, евентуално за неправилност по отношение на насрещния иск, като се иска от въззивната инстанция да го отмени изцяло и да уважи предявените от тях два иска;
-С.З.М. *** срещу горепосоченото решение на ВОС само в частта, в която след трансформиране на задължението за гледане и издръжка в парично, тя следва да заплаща на двамата кредитори-горепосочените ищци по първоначалното дело, по 216 лева месечно.Правят се оплаквания за неправилност и се иска от въззивната инстанция да го измени до размера на половината от посочената сума, тъй-като макар и неделимо, това задължение няма как да се изпълнява само от нея, тъй-като към момента е налице развод между нея и втория ответник И.И.М. и тя е собственик на ½ ид.част.
Всяка от насрещните страни е изразила становище за неоснователност на съответната въззивна жалба и прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемият И.И.М. не изразява становище по двете въззивни жалби.
Двете въззивни жалби са процесуално допустими, а по същество първата от тях е частично основателна, а втората следва да се отхвърли като неоснователна.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:
Безспорно е, че между страните е бил сключен валиден договор за продажба на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт № 75, том ІІ,дело № 489/16.02. 1987 година на нотариус при Варненския районен съд, съгласно който кредиторите И. и Т. Митеви са продали на сина си И.И.М. и съпругата му С.З.М. срещу задължение за гледане и издръжка първия етаж от жилищната сграда на ул.”Ламби Кандев” № 12 (сега ул.”Димитър Икономов”), подробно описан в самия НА. Безспорно е, че до 2005 година кредиторите по този договор-ищци в производството пред ВОС, са получавали надлежно изпълнение по него от двамата длъжници (тогава съпрузи, а от м.август 2009 година разведени). Но от 2005 година до предявяване на исковата молба от кредиторите през м.август 2009 година не е било налице такова надлежно изпълнение и върху това са оказали съществено отражения две важни за страните събития, които с оглед характера на договора имат съществено отражение. Първото от тези събития е, че ответникът по главните искове и син на прехвърлителите И.И.М. е напуснал процесния имот, който е и семейно жилище на неговото семейство и е заживял на друг адрес в гр.Варна, и че и в момента той не обитава това жилище. Второто важно събитие в отношенията между страните, е че от месец август 2009 година И. и С. Митеви са и официално разведени.
Изследването на тази част от отношенията между страните е наложително именно с оглед на характера на договора за издръжка и гледане от гледна точка на неговия предмет и на личността на страните по него. По тези договори кредиторът(рите) еднократно и в пълен обем изпълнява своята задължение да престира-прехвърля собствеността върху имота. В противовес на това длъжникът (или длъжниците) са длъжни пожизнено – до смъртта на прехвърлителите да полагат необходимите грижи и издръжка за тях ежедневно, в пълен обем, към всеки от кредиторите и това тяхно задължение е неделимо. На освен алеаторен, договорът за издръжка и гледане е и договор с оглед на личността на всички страни по него. Докато за паричния еквивалент на издръжката няма съмнение, че по принцип може да се изпълни от всеки, то за другата част от задължението-полагането на необходимите грижи, които в определена възраст и/или случаи са по-важни от материалната помощ, винаги се свързва по дефиниция, а и в конкретния случай, с личността на задълженото лице. Един формален на пръв поглед признак в наименованието на договора:”за гледане и издръжка”, а не обратно, недвусмислено показва, че акцентът за страните са грижите в тяхната всеобхватност. Обяснимо е защо грижите и вниманието на един човек към друг могат да бъдат желани и в същото време нежелани от друг човек.При това положение няма никакво съмнение, че процесният договор е сключен с оглед личността на вписания в него длъжник - сина на ищците, а по силата на СК и неговата съпруга тогава става страна - приобретател и длъжник по него. На тази плоскост, след като по делото има достатъчно данни от показанията на разпитаните свидетели и признание от ответника И.М., то обосновано може да се приеме, че по договора е налице съществено неизпълнение. Вярно е, че по принцип вторият длъжник-ответницата С.М., би могла да компенсира неизпълнението на съпруга си, но в условията на почти петгодишна фактическа раздяла, която е завършила с развод между двамата ответници, това вече е невъзможно. В този смисъл следва да се приеме, че при крайно обтегнати и неприязнени отношения между страните по делото, поведението на кредиторите не може да се квалифицира като неоказване на съдействие на длъжника (на снахата М.), както е приел ВОС, тъй-като за тях липсва грижата и издръжката от основния длъжник-сина им И.М.. Косвен аргумент в това отношение се явява и факта, че С.М. обжалва постановеното решение в частта на насрещния иск, като за едно неделимо задължение претендира да бъде осъдена да заплаща само половината от дължимата месечна издръжка на двамата ищци по трансформираното задължение.
Събраните по делото пред ВОС писмени и гласни доказателства подкрепят направените по-горе изводи. Свидетелските показания на Цонка И. Георгиева и Стоянка Д. Кузманова са диаметрално противоположни и поради това само от тях не може да се изгради правилна преценка. Останалите двама свидетели са Златозар И.-сина на ответниците и Митко И.М. - син на ищците. Първият от тях е пристрастен в показанията си, тъй-като е в обтегнати отношения с баща си-ответника И.М. и обяснимо не може да бъдат кредитирани. Вторият свидетел дава изчерпателни, обективни, логически и житейски обосновани и последователни показания, включително и за обстоятелства, които не са от полза на двамата ищци. Така според свидетеля отношенията между двете семейства (на ищците и на ответниците) били добри допреди десетина година. След това отношенията се променили, контактите не били чести и сърдечни както от начало. Особено това се е променило след 2005 година, когато ответникът И.М. напуснал семейното жилище и заживял на друг адрес в гр. Варна. Свидетелят твърди, че не е виждал и не е чувал ответниците да са подпомагали материално родителите му, нито пък някой от тях да е почиствал, изпирал или по друг начин да е подпомагал домакинството на ищците. Свидетелят по категоричен начин потвърждава, че родителите му не биха отблъснали ответницата, ако тя е проявявала внимание и готовност да им помага, а така също и че е имало инцидент, при който внукът на ищците, който живее с майка си (ответницата) в процесния имот, е изкъртил вратата на помещение, в което ищците живеят (л.152-154 от делото пред ВОС). От тези показания, от признанието на ответника И.М. и факта, че той живее постоянно на друг адрес от 2005 година, от становището на ищците и от събраните писмени доказателства следва да се приеме, че като солидарни длъжници ответниците са допуснали съществено неизпълнение на процесния договор през периода от 2005 до 2009 година и това дава право на ищците да искат развалянето му поради неизпълнение. В този смисъл предявеният главен иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
При този изход на спора по главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за връщане на имота на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, но следва да се съобрази обстоятелството, че в момента имота се ползва само от ответницата С.М., поради което в тази част иска спрямо ответника И.М. следва да се отхвърли като неоснователен. Впрочем, кредиторите биха могли винаги и самостоятелно да предявят такъв иск, тъй-като съгласно т.2 от посочения нотариален акт, те са запазили правото си на ползване върху имота пожизнено.
Насрещният иск на ответницата С.З.М. за трансформация на задължението за гледане и издръжка в парично, поради неоказано съдействие от кредиторите, следва да се отхвърли, тъй-като с оглед на приетото по-горе, този иск се явява неоснователен.
При този изход на делото върху ответниците следва да бъдат възложени по равно и разноските на ищците за двете съдебни инстанции, които възлизат общо на 6138.46, от които 4727.64 според списъка на разноските пред първата съдебна инстанция и 1410.82 за втората инстанция.
Водим от горното, ВАпС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 667/25.05.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1954/2009 година и вместо него ПОСТАНОВИ :
РАЗВАЛЯ договор, сключен на 16.02.1987 година с нотариален акт № 75, том ІІ (втори), дело № 489/1987 година на нотариус при Варненския районен съд, с който И.М.Т. *** с ЕГН ********** и Т.И.Т. ***, с ЕГН ********** са продали срещу задължение за гледане и издръжка на сина си И.И.М. ***, с ЕГН ********** и бившата му съпруга С.З.М. ( по баща Атанасова след развода) от гр.Варна, с ЕГН ********** следния недвижими имот: първия етаж от жилищната сграда, построена върху държавно дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Ламби Кандев№ 12, преименувана в ул.”Димитър Икономов”, цялото с площ от 500 кв.м, съставляващо урегулиран парцел № VІ-2970 в кв.14 по плана на 23 подрайон, който етаж се състои от:1/2 идеална част от железобетонно стълбище, коридор, кухня с ниша, хол, две стаи, два балкона, баня и клозет с изолационно антре, 1/2 идеална част от избен коридор, 1/2 идеална част от подстълбищно пространство и три избени помещения, срещу задължение за гледане и издръжка, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.З.М. ***, с ЕГН ********** да предаде на И.М.Т. с ЕГН ********** и съпругата му Т.И.Т. с ЕГН **********,*** следния недвижими имот: първия етаж от жилищната сграда, построена върху държавно дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Ламби Кандев” № 12, преименувана в ул.”Д.Икономов”, цялото с площ от 500 кв.м, съставляващо урегулиран парцел № VІ-2970 в кв.14 по плана на 23 подрайон, който етаж се състои от:1/2 идеална част от железобетонно стълбище, коридор, кухня с ниша, хол две стаи, два балкона, баня и клозет с изолационно антре, 1/2 идеална част от избен коридор, 1/2 идеална част от подстълбищно пространство и три избени помещения, на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ същия иск срещу И.И.М. ***.
Дава възможност на И.М.Т. и Т.И.Т. в шестмесечен срок от влизането на решението в сила да го впишат в Агенцията по вписванията гр.Варна.
ОТХВЪРЛЯ иск на С.З.М. ***, с горепосочените лични данни и адрес, за трансформиране на задължението за гледане и издръжка по договор, сключен на 16.02.1987 година с нотариален акт № 75, т.ІІ, дело № 489/1987 година на нотариус при Варненския районен съд, в задължение за изплащане на месечна издръжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.М. ***, с ЕГН ********** и С.З.М.(***, с ЕГН ********** да заплатят на И.М.Т. ***, с ЕГН ********** всеки от тях по 3069.23(три хиляди и шейсет и девет цяло и 0.23) лева разноски по производството за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.