Р Е Ш Е Н И Е

№ 174/15.12.2010 година, гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

При участието на секретаря В.Т. и прокурор ЯКИМОВА от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 540/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.2, л.1, т.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 972/08.07.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2475/2009 година, с което тя е осъдена да заплати на Р. M Е. *** обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000.00 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 23.12.2008 година и разноски в размер на 1138.00 лева на основание чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ – за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за което лицето е било оправдано. Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го отмени изцяло и да отхвърли предявените искове или алтернативно да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди със законните последици от това.

Въззиваемата страна Р. M Е. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди изцяло обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Безспорно е, че въззиваемият Е. е бил привлечен като уличено лице за престъпление по чл.323, ал.1 от НК на 07.10.2003 година по ДП № .6/2003 година по описа на V-то РПУ-Варна, а на 10.08.2006 година срещу него е внесен обвинителен акт във ВРС за същото престъпление, по повод на който е образувано НОХД № 4170/2006 година на ХХІІ състав. С присъда от 31.01.2007 година по същото дело, Е. е бил признат за невинен и оправдан за повдигнатото обвинение. По жалба на частния обвинител ***от гр.София е било образувано ВНОХД № 498/2007 година на ВОС, по което производството е било прекратено с решение № 345/20.04.2007 година, но с решение № 864/21.01.2008 година, постановено по н.д.№ 635/2007 година, ВКС на РБ е отменил решение 345/20.04.2007 на ВОС, а делото е било върнато за разглеждане повторно от друг състав, за което е било образувано ВНОХД № 157/2008 година. С присъда № 39 от 21.03.2008 година, постановена по ВНОХД № 157/2008 година ВОС е отменил оправдателната присъда на ВРС-ХХІІ състав, признал е подсъдимия Е. за виновен в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК и го е осъдил условно на една година лишаване от свобода при изпитателен срок от три години заради това, че за периода м.август 2001 година – м.април 2003 година в гр.Варна, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго (***) свое предполагаемо право-правото на собственост върху недвижим имот с № 3713 по плана на к.к.”Чайка” гр.Варна, като извършил изграждане на ограда, малък басейн, фонтан, беседка, бар-плот, подпорни стени, метални стълбове и осветителни тела. По жалба на въззиваемия Е. тази присъда е била отменена от ВКС на РБ с решение № 313/11.11.2008 година по н.д.№ 310/2008 година и делото отново е било върнато на ВОС за разглеждане, като е образувано ВНОХД № 1721/2008 година. С решение № 285/23.12.2008 година, постановено по ВНОХД № 1721/2008 година, ВОС е потвърдил оправдателната присъда на ВРС. През 2009 година Гл.прокурор е направил искане пред ВКС за възобновяване на производството по НОХД № 4170/2006 година на ВРС-ХХІІ състав, но то не е било уважено. По този начин от 23.12.2008 година оправдателната присъда на ВРС е станала окончателна и от този момент за въззиваемия се е породила правна възможност да предяви иска си по ЗОДОВ.

Безспорно е също така, че в резултат на воденето на посочените дела въззиваемият е получил психично заболяване, което не е отшумяло, изразяващо се в разстройство на адаптацията - протахиарна депресивна реакция. Съдебно психиатричната експертиза е категорична, че това заболяване не е било налице преди 2003 година, проявило се е най-силно през 2006 година, продължава и в момента.

При тази фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че е налице пряка причинна връзка между претърпяната от въззиваемия вреда, изразяваща се в накърняване на неговата личност и увреждане на психическото му здраве. В това отношение не могат да бъдат споделени доводите на въззивната страна, че с оглед характера на повдигнатото обвинение (за леко престъпление) и невземането на мярка за процесуална принуда спрямо Е., то претърпяната от него вреда е незначителна. Въззивният съд счита, че всеки случай на незаконно обвинение в престъпление по дефиниция причинява морални вреди, а с оглед на конкретната личност, дори и при горните обстоятелства, е възможно неблагоприятните последици да са сериозни и трайни, особено и заради многогодишното продължаване на наказателното производство - повече от 6 години обвинение в престъпление от общ характер. Наред с това обаче следва да се отчете и обстоятелството, че макар въззиваемият да е оправдан в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, защото не е имало съставомерно деяние по този текст от наказателния закон, то в аспекта на гражданския деликт поведението на въззиваемия Е. дава отражение в посока на съпричиняване на вредоносния резултат - т. е. в основаната на започването на наказателното производство стои противоправно по своя характер негово поведение - част от изпълняваното през периода август 2001 година - април 2003 година строителство в имота на Е. и особено това на границата с имота на Христо Хр. Каракашев е било без строителни книжа - разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, което е било узаконено (виж заключението на СТЕ с в.л.Юлия Попова, депозирано в с.з.на 01.12.2006 година по гр.д.№ 4574/2004 година на ВРС-ХІІ състав,представляващо отделна папка към приложенията на в.гр.д.№ 540/2010 година на ВАпС). Това съпричиняване обаче не е такова по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ- вредоносния резултат да е настъпил по изключителна вина на пострадалия, поради което следва да се приложи втората алинея на посочената разпоредба - обезщетението да се намали. В този смисъл въззивната жалба се явява частично основателна.

Апелативната инстанция намира, че присъденото от ВОС обезщетение следва да се намали наполовина - до 10000.00 лева за неимуществените вреди, ведно със законната лихва, което в пълна степен ще постигне изискваната от закона справедливост, като мярка/критерий за всеки конкретен случай на възмездяване на морални вреди. Независимо от това обжалваното решение за присъденото обезщетение за имуществените вреди и за разноските по производството пред първата инстанция следва да се потвърди, тъй-като е правилно и обосновано.

В отхвърлителната му част решението на ВОС е влязло в сила, тъй-като не е обжалвано от въззиваемия.

При този изход на делото въззивната страна следва да понесе разноски в размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, от общо претендираните 1000.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 972/08.07.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2475/2009 година в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. M Е. ***, обезщетение за неимуществени вреди , причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, предмет на разглеждане по ДП № 6/2003 година на ОД на МВР-Варна, довело до предаване на съд по НОХД № 4170/2006 година по описа на ВРС-ХХІІ състав, в размера от 10000.00 лева до 20000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2008 година до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. M Е. *** срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК по ДП № 6/2003 година на ОД на МВР-Варна, довело до предаване на съд по НОХД № 4170 от 2006 година по описа на ВРС-ХХІІ състав, за сумата от 10000.00 лева до 20000.00 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на ВОС в останалата му уважителна част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р. M Е. ***, с ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 500.00 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.