Р Е Ш Е Н И Е
№ 38/09.04.2010 година, гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ИВАН ЛЕЩЕВ
При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 54/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззи5вна жалба на Г.Н. ***, срещу решение № 1705/21.12.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1842/2008 година, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Министерството на правосъдието искове за заплащане на 50000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 174492.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, следствие на претърпяна злополука по време на изпълнение на наказание лишаване от свобода , съпроводено с полагане на регламентиран труд по реда на ЗИН(отменен) на 06.10.2005 година. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го отмени и да уважи изцяло предявените искове, като присъди и направените от въззивника разноски по двете производства.
Въззиваемата страна-МП, оспорва въззивната жалба и моли Апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, тъй-като не е пасивно легитимирана да носи отговорност по предявените искове.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:
Със заповед № 126/05.10.2005 на началника на Затворническо общежитие от преходен тип(ЗОПТ) към Варненския затвор-л.42 от първоинстанционното производство, въззивникът Г.Н.Н., в качеството му на излежаващ наказание лишаване от свобода, е бил назначен за монтьор при обект”Автоработилница Керамичен завод-с.Разделна, Варненска област, считано от следващия ден 06.10.2005 година. Със знанието на съответните длъжностни лица от затворническата управа и от работниците(служителите)на КЗ-с.Раздел, на 06.10.2005 година въззивникът е изпълнявал конкретно възложената му работа по монтаж на колело на машина тип”Фадрома”,свързана непременно и с напомпването на гумата. При изпълнение на действията по напомпване на същата гума е била произведена експлозия на самата гума в резултат на което той (Н.) пострадал тежко и останал осакатен от кръста надолу пожизнено. За възмездяване на претърпените от него вреди е предявил и двата иска - за имуществени и за неимуществени вреди, на посочените по-горе стойности, срещу Министерството на правосъдието, като юридическото лице, което упражнява чрез своите административни структури управлението на затворите и контролът по изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Съобразявайки разпоредбите на ЗИН(отменен), който е приложим за случая и е бил в сила до 01.06.2009 година, когато е влязъл в сила новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС), както и на Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие”Фонд затворно дело”, което е самостоятелно юридическо лице и при новия ЗИНЗС, Апелативната инстанция намира, че Министерството на правосъдието не е пасивно легитимирано като страна по предявените искове и правилно те са били отхвърлени от ВОС, макар и по други съображения.
От една страна, ДП”ФЗД” по смисъла на чл.64а, във връзка с чл.38, б.”а” от ЗИН, е юридическата личност, която по принцип може да е пасивно легитимирана по предявените искове. Както в посочения закон, така и в ПУДДП”ФЗД”-чл.27, изрично е предвидено, че негови териториални поделения са затворите и поправителните домове. Същевременно съответният началник на затвора или поправителния дом е и началник на териториалното поделение на това предприятие. Тази особена конструкция на административната и териториална организация на предприятието(в смисъл, че затворите и поправителните домове са едновременно подчинени на Гл.Дирекция”Изпълнение на наказанията” на МП-чл.19а от ЗИН и са териториални звена на предприятието-чл.64а, ал.2 от ЗИН) означава, че местата за лишаване от свобода нямат юридическа самостоятелност(и това е обяснимо), както и че за тяхната дейност, свързана с полагането на труд от затворниците, няма да отговаря Министерството на правосъдието, а самото предприятие, още повече, че съгласно чл.64б, ал.1, т.1 от ЗИН, то получава изцяло приходите от стопанската дейност и от другите дейности, осъществявани от местата за лишаване от свобода, без частта, която се полага на самите затворници. И към настоящият момент това предприятие продължава да съществува и не е актуален въпроса за евентуален негов правоприемник, в частност дали това не е МП.
От друга страна, по принцип отговорността би могло да се насочи и към „ЗСК” АД гр.Девня, който да се яви възложител на работата, при която е настъпил деликта по смисъла на гражданския закон-чл.49 от ЗЗД, още повече че между него и Затвора гр.Варна (но се изисква изрично одобрение на ДП”ФЗД”) има данни да е сключен договор за съвместна дейност, с който са регламентирани всички съществени отношения между страните във връзка с ползваната срещу заплащане работна сила, включително и за в случай на трудова злополука-член 5,т.3(л.66 от дознание № 2252/2005 година на ІV РПУ-Варна.). Освен това, лицето което е понесло наказателна отговорност за случая(В. И. Н.) е от състава на това дружество. И в двата случая обаче няма основание да се приеме,че за претърпените от злополуката вреди трябва да носи отговорност МП. Именно защото отговорността за предявените искове е по гражданския закон, а не по ЗОДОВ, правилно специализираната Дирекция”Изпълнение на наказанията” към МП и Апелативната прокуратура-Варна са били заличени като страни в процеса. В първия случай става въпрос за една административна структура в рамките на министерството, която няма юридическа самостоятелност до степен на персонификация, а във втория за липса на законово основание да участвуват прокурорски органи при разглеждане на дело от граждански характер.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на делото Апелативната инстанция не следва да се занимава с останалите въпроси , елементи на отговорността по чл.49 от ЗЗД, в т.ч.за точния размер на вредите и за евентуалното съпричиняване от самия пострадал.
Водим от горното, ВАпС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1705/21.12.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1842/2008 година.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.