№ 24 02.03.2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 03-и февруари 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
ИВАН ЛЕЩЕВ
Секретар: Ю.К., като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 538 по описа на 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение постановено по г.д. № 114/2009г. Шуменският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Д.И.Д. и С.К.Д. *** искове с правно основание чл.59 и чл.86 ал.1 ЗЗД да им заплати сумата от 20 000евро, представляващи обезщетение за ползването от ответника за периода от 10.04.2008год. до 10.02.2009год., без правно основание на принадлежащата им 1/3 ид.ч. от хотелски комплекс „К.”, намиращ се в гр.Ш., лесопарк „К.”, представляващ масивна двуетажна сграда, построена върху площ от 1187кв.м., РЗП от 1719кв.м., тераси с площ 430 кв.м. и ввътрешен двор с площ от 86 кв.м., при граници: път за стария град и от трите му страни лесопарк „К.”, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на иска до окончателното заплащане на сумата: Обявил е, че оспорването на договор за наем от 12.04.04год. не е доказано: Отхвърлил е като неоснователно искането на ответника за заплащане на деловодните разноски.
Недоволни от решението са останали ищците, които го обжалват, като са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Съдът, взе в предвид следното:
В исковата молба на Д.И.Д. и С.К.Д. ***, представлявано от управителя Д.Ж.В. се твърди, че от 2005год. ответното дружество владее следния недвижим имот: хотелски комплекс „К.”, намиращ се в гр.Ш., лесопарк „К.”, представляващ масивна двуетажна сграда, построена върху площ от 1187кв.м., РЗП от 1719кв.м., тераси с площ 430 кв.м. и вътрешен двор с площ от 86 кв.м., при граници: път за стария град и от трите му страни лесопарк „К.”. В имота притежавали 1/3 ид.ч. от правото на собственост, съгласно договор 07.08.96год. На 22.01.09год. чрез нотариална покана поканил ответника да заплати сумата от 20 000евро, за ползването на припадащата се 1/3 ид.ч. от имота без правно основание за периода 10.04.08год.-10.02.09год. –за 10 месеца от преди поканата. Претендираното обезщетение не е било заплатено. Предвид изложеното, претендират заплащане от ответника сумата от 20 000евро., представляваща обезщетение за ползване за периода 10.04.08год.-10.02.09год., без правно основание на припадащата се на ищците 1/3 ид.ч. от собствеността върху описания имот, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа чрез процесуален представител.
Ответното дружество чрез процесуален представител в отговора си по чл.131 ал.1 ГПК и в съдебно заседание, изразява становище за недопустимост на иска, в евентуалност оспорва предявения иск като неоснователен.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От изложеното в исковата молба следва да се направи извод, че исковете са с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Съдът съобрази следното:
Не се спори, че с договор за продажба на недвижим имот от 07.08.96год., акт № 23, т.V на СВп при ШРС Д.И.Д. по време на брака си с С.К.Д., В. Ж.В. и Д.Ж.В. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: хотелски комплекс „К.”, намиращ се в гр.Ш., лесопарк „К.”, представляващ масивна двуетажна сграда, построена върху площ от 1187кв.м., РЗП от 1719кв.м., тераси с площ 430 кв.м. и вътрешен двор с площ от 86 кв.м., заедно с правото на строеж при граници: път за стария град и от трите му страни лесопарк „К.”. Доколкото не са представени доказателства за друга уговорка, следва да се направи извод, че ищецът е придобил 1/3 ид.ч. от имота. Не е спорно, че за процесния период от 10.04.08год.-10.02.09год. ответното дружество е ползвало недвижимия имот.
Съобразно представен от ответното дружество договор за наем от 12.04.04год. сключен между Д.И.Д., В. Ж.В. и Д.Ж.В. като наемодатели и „К.” ООД гр.Ш. като наемател, наемодателите са отдали под наем процесния имот за срок от 10 год., като за първите седем години наемателят не дължи наемна цена /т.ІІІ-1/. Ищците, чрез процесуален представител са оспорили представения договор за наем, с твърдения, че такъв договор не са сключвали. Ищецът не оспорва, че подписът, положен на трета страница е негов, но счита, че първите две страници не установяват твърдяното от ищците обстоятелство, тъй като същите не са заверени, не са и подписани от някоя от страните.
Според неоспореното заключение на СИЕ, размерът на месечния наем за ползването на имота за процесния период е 10 800лв.
По така предявената претенция, съдът намира, че ищецът не разполага с друг иск, поради което следва да се направи извод за допустимост на иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
За да е основателен предявения иск по чл.59 ЗЗД, следва да се докаже, че ответното дружество се е обогатило без основание за сметка ***, като се дължи връщане до размера на обедняването.
Единственото възражение на ответното дружество срещу предявения иск се основава на т.ІІІ. от представения договор за наем, според която за първите седем години наемателя не дължи наем на наемодателя.
По повод оплакванията в жалбата за нарушаване на чл.133 от ГПК, съдът съобрази следното:
Ответното дружество за първи път е направило възражение че ползва имота на основание договор за наем и съответно е представила такъв в съдебно заседание след доклада по чл.146 ГПК.
Видно от материалите по делото-в дадения писмен отговор по чл.131 ГПК, не е наведено възражение, че имота се ползва на основание договор за наем от 12.04.2004год., съответно не е представен и същия като доказателство. С определение от 10.06.2009год. по реда на чл.140 ал.1 ГПК съдът се е произнесъл по направените доказателствения искания на страните.
С оглед на въведеното концентрационно начало на процеса, член 131 ал.2 т.5 ГПК задължава ответника да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата на които те се основават, а чл.131 ал.3 ГПК задължава ответника да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Последиците при неизпълнение от на посочените разпоредби се съдържат в чл.133 ГПК, според който ответник, който в подадения отговор не е направил възражения, не е представил и посочил доказателства-съответно писмени и устни в подкрепа на възраженията си, губи възможност да направи това по-късно. Тази преклузия, се потвърждава и в разпоредбите на чл.143 ал.2 както и от чл.147 ГПК. А както се изложи по-горе, ответникът не е направил възражението си за ползване на имота на основание договор за наем, не е представил и писменото доказателство с отговора по чл.131 ГПК, и тъй като не сочи пропускът да се дължи на особено непредвидено обстоятелство, следва да се направи извод, че правата му да стори това са се преклудирали. Предвид изложеното, направеното възражение за ползване на имота въз основана договор за наем и доказателственото искане да бъде приет договор за наем от 12.04.04год. се явяват процесуално недопустими, поради което съдът не следва да ги обсъжда. И тъй като в процеса не се установи друго правно основание, на което ответното дружество да владее процесния имот, следва да се направи извод, че за процесния период същото го е владяло без основание, поради което предявения иск следва да бъде уважен. Относно размера на дължимата претенция: Съобразно заключението на СИЕ, размера на месечния наем, респективно на обезщетението за ползване на процесния имот е в размер на 10 800лв. Претенцията е за заплащане на обезщетение за ползване за период от 10 месеца-или размера на дължимото обезщетение за процесния период за целия имот е 108 000лв. Съобразно правата на собственост на ищците, дължимото обезщетение, което ответното дружество следва да им заплати е в размер на една трета от тази сума-36 000лв., представляваща размера на обогатяването на ответното дружество, респективно размера на обедняването на ищците. Предвид изложеното, искът се явява основателен за посочената сума, която следва да бъде присъдена ведно с обезщетение за забава, а за разликата до предявения размер от 39 117лв., същият следва да се остави без уважение.
Предвид несъвпадане на крайните изводи на настоящето съдебно решение с постановеното решение от ШОС, същото следва да бъде отменено в посочените части и предявеният иск уважен за сумата от 36 000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-06.03.2009год. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищците сумата от 2252,16лв., представляващи заплатени такси и разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 23.10.2009 г., постановено по г.д.№ 114/2009 г. на Окръжен съд Шумен, в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Д.И.Д. и С.К.Д. *** искове с правно основание чл.59 и чл.86 ал.1 ЗЗД до размер от 36 000лв., представляващи обезщетение за ползването от ответника за периода от 10.04.2008год. до 10.02.2009год., без правно основание на принадлежащата им 1/3 ид.ч. от хотелски комплекс „К.”, намиращ се в гр.Ш., лесопарк „К.”, представляващ масивна двуетажна сграда, построена върху площ от 1187кв.м., РЗП от 1719кв.м., тераси с площ 430 кв.м. и вътрешен двор с площ от 86 кв.м., при граници: път за стария град и от трите му страни лесопарк „К.”, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на иска до окончателното заплащане на сумата и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.” ООД гр.Ш., бул.”Цар Освободител” № **, БУЛСТАТ****, представлявано от управителя Д.Ж.В. да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** и С.К.Д. ЕГН ********** сумата от 36 000лв. представляващи обезщетение за ползването от ответника за периода от 10.04.2008год. до 10.02.2009год., без правно основание на принадлежащата им 1/3 ид.ч. от хотелски комплекс „К.”, намиращ се в гр.Ш., лесопарк „К.”, представляващ масивна двуетажна сграда, построена върху площ от 1187кв.м., РЗП от 1719кв.м., тераси с площ 430 кв.м. и вътрешен двор с площ от 86 кв.м., при граници: път за стария град и от трите му страни лесопарк „К.”, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на иска-06.03.2009год. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „К.” ООД гр.Ш., бул.”Цар Освободител” № , БУЛСТАТ , представлявано от управителя Д.Ж.В. да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** и С.К.Д. ЕГН ********** сумата от 2252,16лв./две хиляди двеста петдесет и два лева и 16ст./, представляващи заплатени от ищците такси и разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.