№ 9
02 февруари 2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маринела
Дончева
ЧЛЕНОВЕ:Северина Илиева
Петя Петрова
Секретар:
В.Т.
Прокурор:
Илия Николов
Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.гр.д. № 535 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258, ал.1 от ГПК вр. чл. 336 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Д.
***, против решение № 493 от 29.09.2009 г., постановено по гр.д. № 348/2009 г.
по описа на окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен искът му по чл. 5 от
ЗЛС вр. с чл. 336 ГПК срещу С.Д.Д.
*** за поставянето й под пълно запрещение.
Жалбоподателят е настоявал, че решението
е неправилно, молил е за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът
му да бъде уважен. Сочил е, че съдът допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, което довело до опорочаване на съдебния
акт.
Решението не било съобразено с
материалния закон / чл.5 ЗЛС/, било необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата. Заявил е искания по доказателствата, по
които съдът се е произнесъл с определение № 538 от 15.12.2009 г.
Въззиваемата, чрез адв. С.И., е оспорила
жалбата и се е противопоставила на исканията по доказателствата. Молила е за
потвърждаване на решението на първата инстанция и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Представителят на
Прокуратурата на РБ – прокурор Илия Николов от Апелативна прокуратура –Варна, в
съдебно заседание е заявил становище за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване
на решението на окръжния съд.
Въззивната жалба е подадена от лице,
легитимирано да обжалва решението, като неизгодно за него. Жалбата е постъпила в
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК , поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред Окръжен
съд-Добрич е образувано по искова молба на Д.М.Д. по чл. 5 от ЗЛС вр. с чл. 336 и сл. ГПК за
поставяне на неговата майка
-
С.Д.Д. под запрещение, поради това, че същата
страдала от съдова деменция и не можела да се грижи за себе си, да ръководи
постъпките си и да защитава интересите си. Ищецът е настоявал, че от 4-5 години
у ответницата настъпили промени в паметовите й възможности, в разпознаването на
хора, място и измерение на време. Забравяла дните, не познавала близките си,
трудно водела разговор, изпадала в епизоди на обърканост и неадекватност. Всичко
това довело до пълен обрат в живота й, както и до невъзможност да се грижи за
своите работи.
Ответницата
е оспорвала иска по съображения за липсата както на медицинския, така и на
юридическия критерий за поставянето й под запрещение. Настоявала е, че
завеждането на настоящото дело е вследствие на имотни спорове между синовете
й.
Представителят
на прокуратурата е настоявал за отхвърляне на иска, предвид липсата на
елементите от фактическия състав на чл. 5 от ЗЛС.
От събраните по делото
доказателства, се установява следната фактическа
обстановка:
Според приложеното
удостоверение за раждане, ищецът – Д.Д. е син на ответницата. Последната е на 92
години и живее със семейството на друг свой син, в къща в с.С. К.,
общ.Добрич.
На 14.04.2009 г., според
приложения по делото амбулаторен лист, С.Д. е провела консултация с психиатър,
при която като основна диагноза е била вписана „съдова деменция”. Описаните в
документа оплаквания и симптоми са били посочени от нейни близки. Заключението
на лекаря е било оспорено от ответницата.
За установяване наличието или
липсата на душевна болест или слабоумие у ответницата, съставляващо медицинския
критерий за поставяне под запрещение, окръжният съд е назначил съдебно –
психиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице д-р Новоселска, С.Д.
не страдала нито от душевна болест, нито от слабоумие. След подробното
обследване, вещото лице е констатирало, че липсват нарушения на интелекта и на
базисните психични качества в миналото, не са наблюдавани симптоми на възрастово
обусловен упадък на личността, не била налице хипотезата на дементен процес, на
данни за увреждане на краткосрочната и дългосрочната памет, на поява на
психопатологични феномени или други качествени разстройства на психичната
дейност. Според вещото лице, ответницата била с нормален интелект, не страдала от душевно заболяване, не
демонстрирала неподатливи, трудно приспособими поведенчески особености към
ситуитивните изисквания на обстановката. В конгнитивните функции се отчитал лек
начален, възрастово обусловен спад, но не й неспособност на жената да се
ориентира в по-сложна житейска ситуация, самостоятелно да взема решения, да
диференцира своето поведение, в зависимост от изменящите се обстоятелства, да
извършва по-сложна аналитико-синтетична дейност. Според експерта, това
определяло нормални психични годности на ответницата да се грижи за своите
работи. Налице била достатъчна критичност и способност за съждение както относно
собственото си положение и преживявания, планове и постъпки, така и по отношение
на околните явления. Не била нарушена базисната способност на лицето да разбира
своите и на близките си интереси и да ги защитава.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, като изготвено компетентно и безпристрастно, от
лице със специални знания в изследваната област. Заключението е било оспорено от
ищеца, но същият не е изпълнил задължението си за внасяне, на определения от
съда депозит за изготвяне на тричленна експертиза, и такава не е била събрана.
Затова, настоящата инстанция не споделя оплакванията му за допуснати от окръжния
съд съществени процесуални нарушения в тази връзка.
При проведения по реда на чл.
338 от ГПК разпит на С.Д., същата е отговаряла пълно и адекватно на поставените
й от съда въпроси. Показала е ориентирация за време и място, изнесла е данни за
събития от миналото на семейството си, разказала е подробности около живота си
понастоящем, посочила е имената на внуците си, цената на хранителни продукти,
както и че прехвърлила къщата на сина си Димо, защото живеела хубаво при него.
Според свидетелите на
ищцовата страна – Д. Д. /брат на ищеца и син на ответницата/ и Д. Д. /съпруга на
ищеца и снаха на ответницата/, С.Д. не можела да се ориентира, трудно
контактувала, случвало се да не познае близък човек, забравяла, често си
променяла мнението, изпитвала страх и се поддавала на манипулации. И двамата
свидетели са споделили за наличието на имотни спорове между братята, заради прехвърлянето на къщата от ответницата
на сина й Димо.
Другата група свидетели /тези
на ответницата/ – М. С. и Т. Й. /съответно магазинер и пощенски служител в с. С.
К./, са посочили, че поведението на ответницата било нормално, жената винаги
била спретната и чиста, пазарувала сама, избирала си стоката, пресмятала редовно
рестото, знаела размера на пенсията си и датата на изплащането й, погасявала си
сметките за вода, нямало случай да не познае някой, не пропускала да напомни за наближаващи
религиозни празници и дори помнела за задължение от 2 стотинки от предходен
месец.
Доколкото първата група
свидетели са близки роднини на страните и са пряко заинтересовани от развитието
на имотния спор, породен от прехвърлянето на имота от ответницата на единия от
синовете й, както и предвид обстоятелството, че тези свидетели живеят в друго
населено място и впечатленията им от ежедневието на С.Д. са откъслечни и
непълни, съдът не им дава вяра. В същото време, показанията на свидетелките С. и
Й. са безпристрастни, касаят конкретни факти от живота на ответницата, същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и затова съдът ги кредитира. Освен това,
тези показания кореспондират със заключението на вещото лице и с оценката на
съда за състоянието на ответницата, вследствие нейния
разпит.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.
5 от ЗЛС, предявен по реда на чл. 336 от ГПК. Според чл.5 от ЗЛС, непълнолетните
и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено
запрещение.
Горното означава, че за да
бъде поставено едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да са налице
две условия. Първото е очертано от така наречения медицински критерий – то да е
болно от слабоумие или душевна болест, а второто е наличието на правния критерий
– то да не може да се грижи за своите работи. Слабоумието представлява умствена
недоразвитост от рождение, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и
др., а душевната болест /психопатия/ е страдание на умствено развито лице и може
да бъде шизофрения, епилепсия, циклофрения, артеросклероза и пр. За да се грижи
за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да
съобразява поведението си с тях, да може да ръководи постъпките си, като
преценява последиците от тях. Грижата за своите работи непременно включва и
отношение към обществото и съобразяване с установения в него ред. Именно в
отношенията си с обществото лицето трябва да се държи нормално.
Двете условия по чл.5 от ЗЛС
трябва да са дадени едновременно.
Установено бе по делото, с
помощта на съдебно –психиатричната експертиза, разпита на свидетелите и
обясненията на ответницата, че последната не страда нито от душевна болест, нито
от слабоумие. Това води до липсата на една от предпоставките по чл.5 от ЗЛС т.е.
до липсата на единия, от двата кумулативно предвидени елемента – на медицинския
критерий. Само на това основание, предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че по делото не се събраха данни за наличието и на
юридическия
критерий за поставянето на ответницата под запрещение - да не може да се грижи за
своите работи. Данните
по делото сочат на способност у С.Д. да се ориентира в социалната среда, да
взема адекватни решения за защита на интересите си и да съобразява поведението си с
установените норми.
До същия правен извод е
достигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото не са налице
доказателства за сторени от ответницата във въззивното производство разноски,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим
от горното, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 493 от
29.09.2009 г., постановено по гр.д. № 348/2009 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.