РЕШЕНИЕ

№182

17.12.2010 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

И. ЛЕЩЕВ;

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 534 по описа за 2010 година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби, срещу решение № 27/25.06.2010 год. по гр.д. 33/2010 год. на ОС Силистра, подадени от: І. О.С.П., ЕГН **********,***, срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, гр. София, по чл. 226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му **П., причинени при ПТП от А.М.Х., за разликата от присъдените 50000 лв. до претендираните 100000 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът не е съобразил всички конкретни обстоятелства по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, а именно дълбоката промяна в живота на въззивника, предизвикана от смъртта на сина му, депресията, в която е изпаднал, както и не е съобразил горната граница на покритите от застраховката вреди и икономическата конюнктура. Претендира се за уважаване на иска в пълен размер. Срещу жалбата не е постъпило писмено възражение от насрещните страни, но същата е оспорена в с.з..;

ІІ. Въззивна жалба е подадена и от ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, гр. София . С нея решението се атакува изцяло. Не са изложени аргументи за незаконосъобразност на решението. Не са постъпили писмени отговори от насрещните страни. Жалбата е оспорена от ищеца в с.з.

Евентуалният ответник А.М.Х. не е изразил становище по жалбите.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове от О.С.П. срещу ДЗИ „Общо застраховане” АД, гр. София по чл. 226, ал.1 КЗ и в условията на евентуалност срещу А.М.Х. по чл. 45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му **П., починал на  08.09.2009 год. при ПТП, причинено от А.М.Х., управлявал автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът ДЗИ „Общо застраховане” АД, гр. София е признал иска по основание, но го е оспорил по размер.

Евентуалният ответник Х. също оспорва размера на претенцията, като излага становище, че обезщетението следва да се плати от застрахователя.

По делото са били безспорни фактическите основания на иска по чл. 226, ал.1 КЗ, а именно, че с влязло в сила споразумение по НОХД №1/2010 год. на СОС А.Х. е признат за виновен за това, че при управление на л.а. „Опел Фронтера” на 08.09.2009 год. в с. Попина, силистренска област, е причинил смъртта на **П., син на ищеца. Безспорно  било също, че в този период по отношение на л.а. е била в сила застраховка 4гражданска отговорност”, покриваща риска вреди от ПТП.

По делото е било установено, че починалият е бил на 15 години и между него и баща му е съществувала силна връзка, въпреки, че детето е живеело при майка си, с която баща му бил разведен. Последният, обаче, поддържал връзка с детето си, заплащал му дължимата издръжка, в деня на катастрофата то било при него. След смъртта на детето му, ищецът бил с влошено здравословно състояние и все още изпитвал силна и непреодолима скръб от загубата. Ищецът има още две дъщери, Станимир е най-малкият му син, в чието лице ищецът е загубил моралната и материалната подкрепа, която би имал в следващите години от живота си.

Налице са предпоставките на чл. 45, ал.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на отговорността на А.Х. за причинените от него вреди на ищеца от извършено престъпление по чл. 343, ал.4 „в” вр. с ал.3 б.”б”, пр. 1 вр. чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1 , т.1 НК, а именно болки и страдания на ищеца от загубата на 15-годишния му син. Доколкото е налице и валидна застраховка „Гражданска отговорност” за същия период на л.а., то следва да се ангажира и отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ, който да заплати обезщетение за същите вреди на ищеца.

Спорно е по делото  какъв е справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението. Съставът на ВАС намира, че човешкият живот няма паричен еквивалент, такъв няма и мъката на ищеца като баща от загубата на сина му. Размерът на обезщетението следва да се съобрази с освен с икономическата обстановка в страната, и с интензитета и тежестта на вредите. Размер от 50000 лв. би бил съобразен с критериите на чл. 52 ЗЗД и не е нито завишен, нито занижен, предвид обстоятелството, че ищецът не е живеел заедно със сина си, има още две деца, в работоспособна възраст е. Моралната му загуба е непрежалима, но с оглед на материалното й измерение следва да се прецени как тази загуба се е отразила на живота му в действителност. От тази гледна точка за ищеца все пак е останала възможността да получи материалната и морална подкрепа на другите си две деца, той е здрав, а депресивното му състояние е преодолимо. Следва да се има  предвид и че сумата от 50000 лв. е значителна с оглед начина на живот на ищеца и икономическата обстановка в страната.

По отношение на високите стойности на застрахователното покритие, те не са критерий за обезщетяване на вреди от смърт, тъй като те касаят конкретните вреди, които в случаите на тежки телесни повреди, например, могат да бъдат много по-високи от вредите от смърт.

Искът по чл. 226, ал.1 КЗ е основателен до размер от 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумата.

Такива са и изводите на ОС.

В заключение, не са налице твърдяните отменителни основания във въззивните жалби, не са нарушени императивни норми при постановяване на решението. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/25.06.2010 год. на ОС Силистра по гр.д. 33/2010 год.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с КАСАЦИОННА жалба в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВКС в приложното поле на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: