О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№622
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 19.11.2010 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
И. ЛЕЩЕВ
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 517/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Поддена е частна жалба от Л.Д.Н. *** срещу Определение № 2233/13.07.2010 год. по гр.д.№ 1300/2010 год. на Окръжен съд гр.Варна, г.о., с което е прекратено като недопустимо производството по жалбата му срещу действията на държавния съдебен изпълнител при ВРС по изп.д. № 4220/2002 год, изразяващи се в принудително отнемане на вещи, обективирано в протокол за въвод във владение от 26.02.2010 год. Поддържайки доводи за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на жалбата.
Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:
Съдът е бил сезиран със жалба от Л.Д.Н. срещу извършен от ДСИ въвод във владение на имот, твърдейки, че владее имота преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява.
Изпълнителното производство по изп.д. № 4220/2002 год. на ДСИ при Районен съд гр.Варна е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на осн. влязло в сила решение по гр.д. № 2048/1996 год. на ВРС за делба на недвижим имот, изнесен на публична продан като неподеляем. В делбеното дело въззивникът не е участвал като страна, а е бил разпитван като свидетел. Претендираните от него самостоятелни права върху имота по силата на наследствено правоприемство, той е могъл и е следвало да предяви в хода на процеса, образуван по иска за делба.
От данните по делото не се установява частният жалбоподател да е правил искане за конституиране в процеса, което да не е уважено, или да е бил изключен от делбата, каквото произнасяне има само по отношение на Георги Добрев Георгиев и Радка Танева Георгиева. В този смисъл неоснователен е доводът, че са налице основания за отвод на член от състава на съда, тъй като не е налице произнасяне по друг спор между същите страни.
Не е налице и хипотезата на чл. 435 ал. 4 ГПК, тъй като в деня на принудителното отнемане – 26.02.2010 год., частният жалбоподател не се е намирал във владение на имота, а въводът е бил насочен срещу Теменужка Неделчева Русева. Трето лице по смисъла на цитираната разпоредба е само онова лице, което в деня на запора, възбраната или предаването на вещта се намира във владение на същата.
След като частният жалбоподател не е бил във владение на имота в деня на въвода, той не разполага с правата по чл. 435 ал.4 ГПК, нито с тези по чл. 523 ГПК. За да се приложат последиците на чл. 523 ГПК е необходима кумулативната даденост на няколко предпоставки, първата от които е лицето да е намерено от съдия изпълнителя във владение на имота в деня на въвода. Наред с това, той трябва да се увери (въз основа на надлежни доказателства), че това лице претендира права, изключващи правата на взискателя, както и че не е придобило владението след завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Представянето на искова молба за обявяване недействителност на делбата, без същата да е придружена с писмени доказателства, не е пречка за извършване на въвода, като в хипотезата на чл. 498, ал.2 ГПК засегнатото лице може да се брани само с иск за собственост.
Въводът във владение може да се обжалва по реда на чл. 435 ал.5 ГПК от трето лице само тогава, когато то е било във владение на имота преди завеждането на иска, решението по който се изпълнява. В настоящия случай наличието и на тази предпоставка не е установено по делото.
Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че частният жалбоподател не е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител по извършване на въвода във владение. Като е достигнал до същия извод и е прекратил като недопустимо производството по частната жалба, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2233/13.07.2010 год. по гр.д.№ 1300/2010 год. на Окръжен съд гр.Варна, г.о., с което е прекратено като недопустимо производството по жалбата на Л.Д.Н. *** срещу действията на държавния съдебен изпълнител при ВРС по изп.д. № 4220/2002 год, изразяващи се в принудително отнемане на вещи, обективирано в протокол за въвод във владение от 26.02.2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: