РЕШЕНИЕ

№167

Гр. Варна, 09.12.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през две хиляди и десетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар В.Т.,

Прокурор Йорданка Стайкова,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

възз. гр. дело № 513 по описа за 2010-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, срещу решение № 688/28.05.2010 год. по гр.д. 198/2010 год. на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от С.А.П. ЕГН **********,*** иск срeщу съпругата му М.В.П. ЕГН **********,***, с правно основание чл. 5 ЗЛС, за поставянето й под запрещение, подадена от С.А.П.. В жалбата се излага, че решението е неправилно, тъй като не е съобразено с доказателствата по делото, сочещи на промяна на личността и психични отклонения, вследствие заболяването епилепсия на ответницата. Твърди се „пристрастност на служебни лица” при постановяване на делото. Претендира се за отмяна на решението и уважаване на иска.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на насрещната страна М.В.п. адв. Р.Д., в който жалбата се оспорва.

Прокурорът от АС Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по ДЕЛОТО пред ОС е образувано по иск на г-н С.П. срещу М.П., негова съпруга, с която са в процес на развод, за поставяне под запрещение поради душевна болест – епилепсия, диагностицирана по негови твърдения още на 16-годишна възраст. В исковата молба се твърди, че ответницата има неадекватно поведение, вследствие честите й припадъци, довели до трайни психични отклонения, с крайности в поведението. Твърди се, че ответницата има халюцинации, поведението й е опасно за двете им деца, които тя отглежда след раздялата й със съпруга й.

Искът е оспорен изцяло от насрещната страна с твърдения, че ответницата страда от заболяването епилепсия, но тя е неврологична, а не душевна болест, и не я прави неспособна да се грижи за своите работи.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е с правно основание чл. 5 ЗЛС, производството е по реда на чл. 336 ГПК.

За уважаването му следваше по делото да се установи кумулативното наличие на изискуемите от закона медицински и социален критерий, а именно установена от специалист душевна болест или слабоумие от една страна, които препятстват ответника да разбира свойството и значението на постъпките си, и да се грижи за своите работи.

Ищецът е сред лицата, легитимирани да предявят такъв иск, с оглед на брачната му връзка с ответницата, с която понастоящем са в процес на развод. От брака си имат родени две деца.

По делото не е бил спорен фактът, че ответницата страда от епилепсия, за което са представени и приети като доказателства решения на ТЕЛК от 2002 год., 2005 год. и 2005 год., експертно становище от УБ „Александровска”, гр. София от 25.03.2004 год., медицински изследвания, рецептурна книжка, протоколи за изписване на безплатни лекарства от НЗОК, рецепти и др. медицински документи. В решенията на ТЕЛК от 2002 год. и 2005 год. е вписано като част от диагнозата и начална промяна на личността, а в решението от 2008 год. – разстройство на личността и поведението, вследствие на болест и увреждане на главния мозък – епилепсия, при симптоми трайни смущения в подтиците и настроението, ограничаване на критичните оценъчни възможности и контактите със социалната среда.

По делото е разпитан като свидетел бившия личен лекар на ответницата в периода 2004 – 2006 год., който е твърдял, че два пъти се е наложило да консултира ответницата с психиатър, поради повишена нервност или нервна възбудимост. От показанията на разпитания св. Денев се установява, че ответницата е имала странности, които свидетелят не винаги е възприемал като нормално поведение, но неговите оценки не представляват сами по себе си доказателство за неадекватно поведение. Фактите, посочени от свидетеля, са от битово естество и както той самият е заявил, биха могли да се случат на всяка майка.

При изслушването на ищцата не са установени отклонения в поведението и мисленето й.

Епилепсията е неврологично заболяване на мозъка, което не винаги води до психични отклонения. Ето защо, доколко това заболяване ограничава дееспособността на ответницата и налага сериозното ограничение на поставянето й под запрещение, може да даде заключение само лекар-специалист след обстойно изследване.

По делото е проведена комплексна медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че понастоящем заболяването „епилепсия” не ограничава възможността на ответницата да действа по разумни подбуди и да се грижи за своите работи, да функционира в обществото и в задълженията си към децата си. Заболяването и емоционалните травми на ответницата не са отречени от експертизата. Следва да се отбележи, че целите на настоящото производство са предимно защита на болното лице, а не са простото установяване на някакво психично отклонение у ответника, а на душевна болест в тесния смисъл на думата, трайно и необратимо заболяване, изключващо възможността за адекватно възприемане и преценка на действителността и контрол над действията от страна на ответника, което да налага трайното ограничаване на възможността на този болен човек да навреди на своята правна сфера. Такова заболяване в настоящото производство не беше доказано. Извън предмета на производството са и родителските качества на ответницата и въпросът може в неадекватните си състояния на малки и големи припадъци ответницата да упражнява пълноценно родителските си задължения.

Предвид изложеното, не са налице твърдяните отменителни основания във въззивната жалба. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 660/21.05.2010 год. по гр.д. 1572/2009 год. на ВОС.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: