№ 3
08. 01.2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шестнадесети декември, две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева
ЧЛЕНОВЕ: Северина Илиева
Петя Петрова
Секретар: Ю.К.
Прокурор …
Като разгледа докладваното от съдия П. в. гр. д. № 505 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218 з, ал.1 ГПК /отм./, след отмяната от ВКС, с решение 724 от 05.11.2009 г по гр.д. № 705/2008 г., на постановеното от Варненския апелативен съд решение № 222/05.12.2007 г. по в.гр.д. № 420/2007 г., с което е оставено в сила решение от 02.07.2007 г. по гр.д.№ 396/2006 г. на ВОС в обжалваните му части и след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
Въззивното производство е образувано по жалба на „П. БМФ” ЕАД гр.Варна, против решение от 02.07.2007 г. на ВОС, в частта с която са били уважени, предявените от Л.Ш., Б.Ш. и Я.Ш. искове: - за заплащане, на осн. чл. 59 от КТ вр. с чл. 71 от КТД, на суми от по 29 846 лв., заедно с лихвите от 07.03.2006 г. до окончателното им изплащане, на всеки от ищците в качеството им на наследници на починалия моряк Д. Ш., задължение поето от ответника, работодател на последния, с колективен трудов договор от 2002 г.; - за заплащане на осн. чл. 86 от ЗЗД законни лихви за всеки от тях по 6 555,17 лв., изчислени върху главниците за периода от 23.05.2004 г. до датата на подаване на исковата молба.
Жалбоподателят е изложил оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната част, молил е за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Поискал е присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите са оспорили жалбата и са настоявали за оставяне в сила на обжалваното решение. Поискали са присъждане на разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило редовно и в срока по чл.197 от ГПК /отм./.
Решението на първата инстанция е валидно и допустимо.
С исковата си молба, ищците са сочили, че са наследници по закон на починалия на 23.05.2004 г. моряк Д. Ш. ***. „Шипка”. Към датата на смъртта, последният бил в трудови правоотношения с „п.б.м.ф.” АД и член на Моряшкия синдикат –Варна, включен в състава на международното сдружение ITF. Съгласно действалия към 23.05.2004 г. колективен трудов договор, подписан с работодателя и регистриран в инспекцията по труда – Варна на 24.06.2002 г., при смърт на член на екипажа се дължало обезщетение, определено по размер с приложение № 8 към КТД, а именно 40 000 щ.д. и увеличено по размер на 60 000 щ.д. съгласно споразумение от 22.09.2003 г., подписано между работодателя и моряшките синдикати, членуващи в ITF. Претендирали са заплащане, на уговореното в КТД обезщетение при смърт, в размер на левовата равностойност на 60 000 щ.д., което след изменението на исковете по реда на чл. 116 от ГПК /отм./ е в размер на сумите от по 29 848,50 лв. главница за всеки от тях и обезщетение за забава в размер на по 7 141 лв. за всеки от ищците, за времето от 23.05.2004 г. до завеждане на делото.
С обжалваното решение на Варненския окръжен съд, претенциите са били уважени до размери съответно на по 29 846 лв. обезщетение за смъртта и по 6 555,17 лв. за мораторни лихви и са били отхвърлени за горниците до претендираните размери. Пред настоящата инстанция, в качеството си на въззиваеми, ищците са поддържали исковете си.
Ответникът е оспорвал исковете изцяло, изтъквайки следните възражения: Наследниците на починалия били обезщетени изцяло с платената им по договор за застраховка сума от 8000 лв. Приложение №8 към чл.71 от Колективния трудов договор касаело дължимостта на суми за обезщетение единствено за 2003 г. и не се отнасяло за 2004 г., през която е починал моряка. Дори да би се приело, че по КТД обезщетението за 2003 г. намирало приложение и за 2004 г., то същото се дължало в лева, а не в щатски долари. Споразумението от 22.10.2003 г., сключено между „П. БМФ” ЕАД –Варна и координационния комитет на моряшките синдикати, членове на ITF, не било част от колективния трудов договор и с него не се променял размера на обезщетението при смърт, договорен с КТД. Освен това, споразумението от 22.10.2003 г. се отнасяло единствено за екипажите на корабите на ответника, плаващи под „удобен флаг”, а м.к. „Шипка” през процесния период плавал под български флаг.
Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и събраните в настоящото производство, Апелативен съд -Варна приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците по делото са съпруга и деца, на починалия на 23.05.2004 г. на м.к. „Шипка”, български моряк –Д.Б. Ш.. Последният е работил като механик на кораба, по силата на сключен с „П. БМФ” ЕАД трудов договор. Към датата на смъртта му, е действал колективен трудов договор, регистриран в Дирекция ОИТ –Варна на 24.06.2002 г., сключен между „п.б.м.ф.” ЕАД, като работодател от една страна и Моряшки синдикат, Моряшки професионален съюз, НПС „Промяна” ПБМФ – от друга страна като представители на работниците и моряците. Според приложената служебна бележка № 14 от 22.03.2005 г., издадена от Моряшкия синдикат, Д. Ш. е бил член на последния, което означава приложимост на клаузите на КТД спрямо него.
Според чл.71 от КТД, при злополука и смърт на моряка, при временна или трайна загуба на трудоспособност, както и при смърт по друга причина, работодателят урежда изплащането на обезщетение на моряка или на неговите наследници по реда и в размери, посочени в приложение 8 на този КТД. В т.1 от приложението, в табличен вид, са посочени размерите на обезщетенията за 2003 година. При настъпване на смърт на член на екипажите на корабите на „П. БМФ” ЕАД, в таблицата е визиран размер от 40 000, без посочване вида на валутата.
Съгласно чл. 175, колективният трудов договор от 2002 г. влиза в сила от 01.06.2002 г. и има действие две години. Действително, в таблицата на т.1 от приложение 8 към чл.71 от КТД е посочено обезщетение за 2003 г., но предвид двугодишния срок на действие на договора и липсата на отделно приложение за 2004 г., следва да се приеме, че размерът на обезщетението за 2003 г. важи и за процесния период на 2004 г. В този смисъл, съдът не споделя възраженията на въззивника, за недължимост на обезщетението по чл.71 от КТД от 2002 г., поради липсата, към датата на смъртта на моряка, на определен размер на обезщетение.
Спорен между страните по делото е бил въпроса за вида на валутата, в която е уговорено обезщетението. Липсата на изрично вписване в таблицата по т.1 от приложение 8 към чл. 71 от КТД на вида на паричната единица, води до извода, че сумите са в местна такава - български лева. Това е така, тъй като колективният трудов договор е сключен на българска територия и урежда отношенията между български работодател и български работници и моряци. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в случай на договорки за плащане в различна от местната валута, това изрично се записва в документа. В този смисъл е предвиденото в т.2 от приложение №8 обезщетение до 3 000 щатски долара при загуба или повреда на лични вещи на моряк, докато той е на служба на кораба. Следователно, обезщетението по т.1 от приложение 8 към КТД при смърт е предвидено в български лева.
Страните по делото не спорили, че съгласно сключен договор за застраховка, на наследниците на починалия е било платено обезщетение от 8 000 лв., както и че същото следва да бъде приспаднато от размера на дължимото такова от ответника.
На 22.10.2003 г. между представителите на „П. БМФ” ЕАД, Моряшки синдикат –Варна и Моряшки професионален съюз – Варна било подписано споразумение за подновяване споразумение за 10 кораба под удобен флаг на ПБМФ, за приемане на подписано на 22.09.2003 г. в Лондон споразумение между ПБМФ и ITF, за добавяне на още 14 кораба на ПБМФ под удобен флаг, за приемане на уточнена таблица за реалните разходи за работни заплати и дневни пари на екипажите на корабите под удобен флаг, за обезщетенията за смърт или нетрудоспособност на моряците, членове на екипажите на корабите на ПБМФ, включени в споразумението и т.н. Според чл.11 от това споразумение, окончателният му вариант следвало да бъде подписан, след одобряването му от ITF.
При отчитане съдържанието на споразумението от 22.10.2003 г. – т.1,3,5,6,8 и 9, в които изрично е посочено, че се отнасят за корабите на ответника, плаващи под удобен флаг, както и предвид таблицата и списъка на корабите, за които споразумението е в сила, се налага извода, че то касае само корабите на ответника, плаващи под „удобен флаг”. Според приложените акт за националност на м.к. „Шипка” и информацията, предоставена от ИА „Морска администрация”, Дирекция „Морска администрация Варна” с изх. № 4248/23.11.2009 г., към дата 23.05.2004 г. м.к. „Шипка” е бил регистриран в регистъра на корабите под български флаг, т.е. същият към датата на смъртта на моряка не е плавал под удобен флаг. Освен това, споразумението няма и характер на изменение или допълнение към колективния трудов договор от 2002 г. и е неприложимо в случая.
В КТД липсват изрични уговорки за сроковете за изплащане на обезщетението при смърт на моряк.
На 13.04.2005 г., с нотариална покана, ищците поканили ответника да плати обезщетението в срок до края на текущия месец.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са по чл.59 от КТ вр. с чл. 71 от КТД и чл.86 от ЗЗД.
С Колективния трудов договор от 2002 г. ответникът, в качеството на работодател на починалия моряк, е поел задължение за заплащане на обезщетение при смърт, в размер на сумата от 40 000 лв. Това събитие е настъпило на 23.05.2004 г., поради което за „П. БМФ” ЕАД е възникнало задължението за плащане. След приспадане на преведеното на наследниците застрахователно обезщетение от 8 000 лв., остава дължим остатък от 32 000 лв. или за всеки от ищците по 10 666,67 лв.
Именно до този размер, предявените искове за главниците се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Затова решението на окръжен съд Варна, в обжалваната осъдителна част, следва да бъде отменено над глобалната сумата от 32 000 лв. или над сумата от 10 666,67 лв. за всеки от ищците и исковете им в тези части – до уважените размери от по 29 846 лв.– отхвърлени.
Както бе посочено по-горе в решението, срок за заплащане на обезщетението не е бил предвиден, поради което ответникът е поставен в забава едва след изтичане на срока, предоставен му с поканата на ищците – края на месец април 2005 г. За времето на забавата от 01.05.2005 г. до датата на подаване на исковата молба в съда- 07.03.2006 г., обезщетенията за забава върху сумата от 10 666,67 лв. се равняват на 1 113,44 лв., дължими на всеки от ищците. Решението на окръжния съд в частта, с която ответникът е осъден да плати мораторни лихви на всеки от наследниците, следва да бъде отменено за горниците над 1 113,44 лв. до присъдените им по 6 555,17 лв. и исковете по чл.86 ЗЗД – отхвърлени в тези части.
В хода на производството, ответникът е продължил да бъде в забава в плащането на главниците, поради което той дължи върху присъдените суми законни лихви, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
Доколкото по делото не са налице данни договореното в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. да е платено от ищците на процесуалния им представител, тази сума не следва да им бъде присъждана, а решението на окръжния съд в тази част подлежи на отмяна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 64 от ГПК /отм./, ищците дължат на ответника заплащане на сумата от 76,92 лв., представляваща съответна част от сторените от него разноски по делото за вещи лица, сумата от 1 324,54 лв. държавни такси за въззивното и касационно обжалване, съразмерно на отхвърлената част от исковете и сумата от 80 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Дължимата държавна такса в първоинстанционното производство е размер на 1 324,54 лв., изчислена съобразно уважения размер на исковете и следва да се внесе от ответника по сметка *** –Варна.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.07.2007 г. по гр.д.№ 396/2006 г. на ВОС в частта, с която П. БМФ” ЕАД гр.Варна е осъдено да заплати на Л.Д.Ш., Б.Д.Ш. и Я.Д.Ш.: - на осн. чл. 59 от КТ вр. с чл. 71 от КТД, в качеството им на наследници на починалия моряк Д. Ш., обезщетение за смъртта му, ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 10 666,67 лв. до 29 846 лв. на всеки от ищците, заедно с лихвите за забава върху разликата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; - на осн. чл.86 от ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение за всеки от ищците ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 1 113,44 лв. до 6 555,17 лв. и в частта за периода от 07.03.2006 г. до 07.06.2006 г., както и в частта на присъдените разноски от 1 500 лв., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Л.Д.Ш., Б.Д.Ш. и Я.Д.Ш. срещу П. БМФ” ЕАД гр.Варна искове: – за заплащане на всеки от ищците на осн. чл. 59 от КТ вр. с чл. 71 от КТД, обезщетение за смъртта на наследодателя им Д. Ш., починал на 23.05.2004 г., ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 10 666,67 лв. - до 29 846 лв.; - за заплащане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, за забавено изпълнение на главниците, определено по размер от законните лихви ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 1 113,44 лв. до 6 555,17 лв. за всеки от ищците.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.07.2007 г. по гр.д.№ 396/2006 г. на ВОС в останалите обжалвани части, с които ответникът е осъден да заплати на ищците суми за обезщетение до 10 666,67 лв. за всеки от тях, ведно с лихвите за забава от 07.03.2006 г. до окончателното им изплащане и мораторни лихви, на всеки от тримата, до размер на 1 113,44 лв.
ОСЪЖДА Л.Д.Ш. с ЕГН **********, Б.Д.Ш. с ЕГН ********** и Я.Д.Ш. с ЕГН **********,*** да заплатят на „П. БМФ” ЕАД гр.Варна сумата от 76,92 лв.- част от сторените от ответника разноски за вещи лица, сумата от 1 324,54 лв. – част от внесените държавни такси и сумата от 80 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П. БМФ” ЕАД гр.Варна да заплати държавна такса от 1 324,54 лв. по сметка *** –Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: