№ 18
23
февруари 2010 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на десети февруари, две
хиляди и десета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Северина
Илиева
ЧЛЕНОВЕ:
Диана
Джамбазова
Петя Петрова
Секретар:
В.Т.
Прокурор:…
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 5
по описа на съда за 2010
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.Д.Х., подадена чрез адв. Д.Ж.К., против Решение № 847/12.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2504/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която
по иск на Г.Д.С. срещу Х.Д.Х., К. Н. М. и Й.К.М., е прогласена
нищожността на договор за доброволна делба от 12.12.2001 г., акт №162, том II, на жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж, два етажа и таванско подпокривно пространство, находяща се в гр.Варна, ул. „Подвис” №7А, построена в собствен УПИ с площ 292 кв.м., представляващ парцел X – 682 в квартал 43 по плана на 25 –ти подрайон на града, идентичен на парцел XXVII-3413 в квартал 606 по плана на същия подрайон, на осн. чл. 40 от ЗЗД.
Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност- необоснованост на решението в обжалваната част. Молил е за
отмяната му, за отхвърляне на иска като недоказан и за присъждане на разноските по делото. Настоявал е за допускане на съдебно-техническа експертиза,
която да установи дали при делбата /на имота, предмет на атакувания договор за доброволна делба/ могат да се обособят три дяла, като в този на ищцата се паднат около 30 кв.м. Поискал е също така допускане до разпит на двама свидетели за установяване на факта, че ищцата е била запозната с условията на договора за делба през месец април 2002 г. – искане свързано с възражение за изтекла петгодишна давност.
На мястото на починалия, след приключване на устните състезания в първата инстанция, ответник Костадин Н. Михов, са конституирани наследниците му Й.К.М., К.Н.Н., В.Н.Н. и Ц.К.Н..
Въззиваемата Г.Д.С., с писмения си отговор, е оспорила жалбата и е настоявала за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Й.М., К.Н., В.Н. и Ц.Н. не са
изразили становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва решението, като неизгодно за него.
Жалбата е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК , поради което същата е допустима.
По доказателствените искания на въззивника, съдът се е произнесъл с
определение № 16 от 13.01.2010 г., като е отхвърлил
същите.
Съдът
на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните
съображения:
Пред
Окръжен съд-Варна е бил предявен от
Г.Д.С. срещу Х.Д.Х., Й.К.М. и К. Н. М. /починал, след приключване на устните
състезания в първата инстанция и заместен от своите наследници по закон Й.М., К.Н., В.Н. и Ц.Н./ иск
за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 12.12.2001 г.,
акт. № 162, том II с нотариална заверка на
подписите на страните от нотариус Л. Г. с № 116 на Нотариалната камара, вписан в
книгите за вписване на 12.12.2001 г., том XI, № 265, рег. 17059 на
съдията по вписванията при Районен съд Варна, на недвижим имот в гр.Варна, ул.
„Подвис” № 7,”Б”, представляващ двуетажна сграда с
избени помещения и таван, построена в съсобствен имот
п. X -682
в кв. 43 по плана на 25 –ти
подрайон на гр.Варна, идентичен с парцел №
XXVII – 3413 в кв. 606 по плана на
същия подрайон , с площ от 292
кв.м.
В обстоятелствената част на
исковата молба, ищцата е твърдяла, че упълномощила съпругата на брат си Х.Х. –
Ц. Х. да я представлява при сключване на договора за доброволна делба с
останалите съсобственици на имота и да получи в дял стая със сервизно помещение
с обща площ от 30 кв.м. Вместо това пълномощничката,
действайки извън пределите на предоставената й представителна власт, изразила воля за получаване в дял от
упълномощителката, само на правото на пожизнено
ползване на избени помещения 1, 2 и 3, находящи се в сутеренния етаж и за ½
ид. част от тоалет също в сутерена. Г.С. е настоявала,
че като не е упълномощавала Ц. Х. да изрази от нейно име воля за получаване в
дял на правото на ползване, договорът за делба не я обвързва и същият е нищожен.
В уточняващата си молба от
24.10.2008 г., същата отново е заявила, че поддържа иск за нищожност на
договора, предвид това, че пълномощничката й не е
имала представителна власт да изразява от нейно име воля за получаване в дял на
право на ползване. Позовала се е на разпоредбите на чл. 39 от ЗЗД и чл.42 от
ЗЗД.
В отговора на исковата молба,
ответникът Х.Х. е възразил, излагайка по същество
доводи за наличието на представителна власт и за валидно изразено съгласие от
ищцата чрез пълномощника й, за получаване на правото на
ползване.
С молба от 22.01.2009 г.,
ищцата отново е пояснила, че е налице „несъответствие между съдържанието на
представителната власт и сключената сделка от пълномощника”, поради което е
предявила иск за прогласяване нищожността на договора. Отрекла е да е
потвърждавала извършените, без представителна власт, действия на пълномощника.
Отново се е позовала на извършване на правни действия от представителя без
представителна власт и е цитирала разпоредбите на чл. 39 от ЗЗД и чл. 42 от ЗЗД.
С определение № 443 от
09.02.2009 г., окръжният съд е изготвил проект за доклад по делото, възприет в
съдебно заседание изцяло като
окончателен такъв. С този доклад, предявеният иск е квалифициран както по чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, така и по чл. 40 от ЗЗД и с него съдът е дал на ищеца
указания, че носи тежестта за установяване превишаване пределите на
представителната власт и споразумяване между представителя и третото лице, с
което се сключва сделката чрез представителство, което е във вреда на
представлявания.
В първото по делото открито
съдебно заседание, ищцата е депозирала молба, с която е поискала да бъде
допуснато изменение на иска, като в условия на евентуалност спрямо първоначалния
иск, на осн. чл.40 от ЗЗД да бъде прогласена
нищожността на договора за делба, поради споразумение, извършено във вреда на
представляваната.
Окръжният съд, като е
преценил, че са налице условията за изменение на иска, с определение от съдебно
заседание от 14.05.2009 г. го е допуснал.
С решението по делото,
Варненският окръжен съд е приел, че предмет на делото е един иск – този по чл. 40 от ЗЗД - договаряне във вреда
на представлявания, произнесъл се е по него и го е уважил.
Решението на окръжният съд е
недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск.
От изложените твърдения в
исковата молба /които Г.С. е поддържала и във всички свои последващи молби/ се
установява, че претенцията за нищожност се основава на обстоятелствата, че
ищцата, действаща чрез пълномощник при сключване на договора за делба, не е
изразила валидна воля за получаване
в дял на право на ползване, защото пълномощникът й не е разполагал, съгласно
предоставената му представителна с упълномощителната
сделка власт, с право за това и черпи правното си основание от разпоредбата на
чл.26, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 39 ЗЗД, вр. чл.42 от ЗЗД.
Вместо този иск, съдът е
разгледал и решил иск по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора
за делба, поради споразумяване във вреда на представлявания. Конкретни
обстоятелства за наличието на валидно упълномощаване, за действия на
пълномощника и на всички участници в договора за делба по споразумяване в ущърб
на ищцата, не са били наведени. Това не е било сторено и с молбата, с която е
поискано изменение на иска чрез добавянето на ново основание /на практика водещо
до предявяването нов иск/ при условията на евентуалност спрямо първоначално
заявения иск. В тази молба, ищцата е посочила само петитума на новия иск /който на практика е идентичен с петитума по първоначално предявения за нищожност на договора
за делба/ и е изписала текстово и цифром желаната от
нея правна квалификация. При пълната липса на обстоятелства по този иск,
окръжният съд неправилно е счел, че са налице условията на чл.214, ал.1 ГПК за
изменението му. Определението, с което той е допуснал изменението не е произвело
ефекта да въведе в предмета на делото нов иск по чл.40 от ЗЗД.
Като е разгледал и се е
произнесъл с решението по иск, с какъвто не е бил сезиран, окръжният съд е
постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено /чл.209, ал.1,
пр.3 от ГПК/, а делото – да му бъде върнато за произнасяне по предявения иск по
чл. 26, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 39 ЗЗД, вр. с чл.42 от ЗЗД.
Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че при положение, че съдът бе сезиран и с
иск за прогласяване нищожността на договора за делба, поради договаряне във
вреда на представлявания, съединен при условията на евентуалност спрямо
първоначалния иск, решението по иска по чл. 40 от ЗЗД отново би било
недопустимо, доколкото не се е
сбъднало условието при което той е бил заявен – отхвърляне на първоначалния
иск.
С оглед изложените
съображения, Апелативен съд –Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 847/12.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2504/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО
по иск на Г.Д.С. срещу Х.Д.Х.,
К. Н. М. и Й.К.М., е прогласена
нищожността на договор за доброволна делба от 12.12.2001 г., акт №162, том II, на жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж, два етажа и таванско подпокривно пространство, находяща се в гр.Варна, ул. „Подвис” №7А, построена в собствен УПИ с площ 292 кв.м., представляващ парцел X – 682 в квартал 43 по плана на 25 –ти подрайон на града, идентичен на парцел XXVII-3413 в квартал 606 по плана на същия подрайон, на осн. чл. 40 от ЗЗД.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна за
разглеждане и произнасяне по предявения иск за нищожност на договора за делба по
чл.26, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 39 ЗЗД, вр. чл.42 от ЗЗД.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: